Нелсън Демил
Дъщерята на генерала (10)

Глава десета

Синтия превключи на трета скорост, докато минахме през главния гарнизон и излязохме в гористия район. Тя каза:

— Хубав костюм.

— Благодаря.

„Дъ грейтфул дед“ пееха „Малко сиво“. Изключих компактдиска.

— Обядва ли? — попита тя.

— Не.

— Свърши ли нещо полезно? — заинтересува се тя.

— Вероятно не.

— Ядосан ли си от нещо?

— Да.

— Карл може да бъде много досаден.

— Ако му се обадиш отново във връзка с този случай, ще подам оплакване срещу теб.

— Да, сър.

Продължихме в мълчание за известно време, а после тя каза:

— Трябва ми телефонният ти номер и адрес.

Дадох й ги и тя каза:

— Отседнала съм в квартирите за командировани офицери — А после добави: — Защо не се преместиш там? Имам предвид ККО. По-удобно е.

— Харесва ми паркингът за каравани в Уиспъринг Прайс.

— Паркингите за каравани в горите са страшни.

— Не и за истинските мъже.

— О, да не си взел някой да живее при теб?

Тя реши, че това е много смешно и се засмя на собствената си шега, а после прикри уста е ръка с театрален жест и каза:

— О, съжалявам. Би трябвало да се опитам да събудя доброто в теб.

— Не си губи времето.

Синтия не е манипулатор, но са известни случаи, когато е манипулирала. Разликата не е голяма, но е важна. В основата си тя е непресторена и честна и ако й харесва начинът, по който някой мъж изглежда или се държи, тя му го казва. Казвал съм й да бъде малко по-малко откровена, защото някои мъже биха го приели като аванси. Но тя не го разбира и такава жена разследва изнасилвания. Казах й:

— Имаме си канцеларчик — машинописец, специалист Бейкър.

— Мъж или жена?

— Не забелязвам такива неща. А между другото каква е твоята религия?

Тя се усмихна, измъкна опознавателния си знак от ризата и започна да го чете, докато караше.

— Я да видим… АВ… Американски Баптист? А не, това е кръвната ми група… А, ето го, презвитерианска.

— Не ми е смешно.

— Съжалявам за това. Карл знаеше, че е шега.

— Карл може да различи някоя шега само ако хората около него се смеят.

— Хайде, Пол. Ти без друго не вземаш на сериозно всички тези неща за предразсъдъците. Ако мога да ти дам един съвет — бъди внимателен. Не е нужно да говориш с новия жаргон или да декларираш предубежденията си, но не се шегувай с тия нови неща, също така. Това няма да ти се размине от професионална гледна точка.

— Да не си комисар?

— Не, аз съм ти съдружник. — Тя ме мушна в ръката. — Не се дръж така с мен.

— Добре.

Явно Синтия не беше в толкова враждебно настроение. Или нещо хубаво се беше случило в двучасовото й отсъствие, или тя беше премислила или спомнила някои неща за Пол Бренер, които не бяха изцяло лоши. За да се върнем обратно на въпроса, аз я попитах:

— Прочете ли нещо за сексуална асфиксия?

— Разбира се. Напълно необяснима е.

— Сексът е необясним, ако си помислиш за това.

— Може би за теб.

— Кажи ми за сексуалната асфиксия.

— Добре… в основни линии означава да имаш стегнато въже около врата си по време на сексуална възбуда. Обикновено го правят мъже, докато мастурбират. Автоеротично. Известни са обаче случаи и на жени, практикуващи автоеротична асфиксия. Понякога хомосексуални или хетеросексуални партньори го правят един на друг по време на полов акт. Обикновено се върши по взаимно съгласие, но невинаги и понякога има фатален изход, случаен или не. И тогава става полицейски проблем.

— Вярно. Виждала ли си го някога на практика?

— Не. А ти?

— Правила ли си го?

— Не, Пол. А ти?

— Не, но веднъж го видях. Един тип си беше нагласил нещо, на което да се окачи докато мастурбира, но столчето, на което беше стъпил, се подхлъзнало и той се обесил наистина. Автоеротична грешка с фатален край. Тези от военната полиция помислиха, че е самоубийство, разбира се. Но когато жертвата е гола и около нея има еротични принадлежности, може да си почти сигурна, че е било нещастен случай. Опитай се да го обясниш на семейството.

— Мога да си представя. — Тя поклати глава и каза: — Не разбирам какво удоволствие можеш да изпиташ от това. Не се казваше в ръководството.

— Е, има го в други ръководства. Ето откъде идва удоволствието: когато се прекъсне притокът на кръв и кислород към мозъка, се засилват някои усещания, отчасти като резултат от намален самоконтрол. Временната липса на кислород причинява замайване, чувство за лекота и дори приповдигнатост. То е като еуфория, но без наркотици или алкохол. В това състояние много хора изпитват по-силна сексуална възбуда и удовлетворение. — Добавих: — Чувал съм, че когато достигнеш оргазъм, наистина го достигаш, но ако нещо объркаш, го достигаш и си заминаваш. Преминаваш в историята.

— Това не е смешно.

— Не е. Освен това само част от номера е физиология. Останалото е ритуалното поведение, което съпровожда повечето прояви на сексуална асфиксия — голотата или носенето на необичайни дрехи, сексуалните и еротични принадлежности, фантазията, декора и най-вече опасността.

— Кой е измислил това?

— Без съмнение е било открито случайно. Може би има такива рисунки в египетските пирамиди. Човешките същества са безкрайно изобретателни, когато става въпрос за лично удоволствие.

Тя помълча, докато караше, после ме погледна и най-накрая ме попита:

— И ти мислиш, че нещо такова се е случило с Ан Камбъл?

— Ами… пликчетата около врата й са били поставени, за да не остане издайнически отпечатък от въжето. Това е много характерно за сексуалната асфиксия, когато не се предвижда да свърши със смърт. — Добавих: — Това е един от начините да се изтълкува сцената, която видяхме, но нека изчакаме резултатите от техническия отдел.

— Къде са били дрехите й?

— Може би ги е пуснала някъде.

— Защо?

— Част от риска и фантазията. Както ти спомена по-рано, ние не можем да знаем кое е било важно за нея в сексуално отношение, нито какви сложни представи е била изградила в съзнанието си. Помисли си, ако искаш, за твоята собствена градина на удоволствията и се опитай да си представиш как друг човек би погледнал на нея. — За да запълня неловкото мълчание, добавих: — Този тип личности получават удовлетворение изключително само от личните си сложни фантазии, със или без партньор. Започвам да мисля, че това, което видяхме на шести полигон, с било по сценарии, режисура и постановка на Ан Камбъл, а не на нейния партньор или убиец.

Синтия не отвърна нищо, така че аз продължих:

— Най-вероятно това е бил акт на сексуална асфиксия по взаимно съгласие, при който партньорът й я е удушил случайно или нарочно в пристъп на гняв. Един нападател, един непознат, който е бил готов за изнасилване и убийство, не би сложил пликчетата около врата й, за да намали нараняването на кожата.

— Не, но както обсъждахме вече, представи си, че партньорът й не я е убил в пристъп на гняв. Представи си, че той е възнамерявал да я убие, а тя е мислела, че това е игра.

— Това е друга възможност.

Синтия каза:

— Продължавам да си мисля за тази стая в мазето. Може би е имало мъже, които са искали да я видят мъртва от ревност или отмъщение, а може би тя е изнудвала някого.

— Правилно. Тя е била жертва на убийство, която е очаквала то да се случи. Но имаме нужда от повече информация. Ще запишеш всичко това в бележника си, нали?

Тя отново кимна, но не каза нищо. Явно Синтия, която се занимаваше с изнасилвания из градинки, при които не се стигаше до убийства, беше до известна стенен поразена от тези нови страни на човешката поквара и сексуална извратеност. И все пак, сигурен съм, тя е виждала жени, третирани жестоко от мъже, но вероятно е категоризирала тези престъпления по някакъв начин, който й е дал възможност да се справи с тях. Не изглеждаше да мрази всички мъже — в действителност тя харесваше мъжете — но можех да видя как един ден щеше, или би могла да започне да ги мрази. Попитах я:

— А случаят Нийли. Кой беше?

— О, някакъв млад войник от Пехотната школа. Влюбил се в тази сестра и я последвал до колата й една нощ, когато си тръгвала от болницата. Направи пълно самопризнание и ще се извини, после ще се признае за виновен и ще излежи пет години вместо десет.

Кимнах. Не беше военна политика, но ставаше все по-често срещана практика осъденият или направилият самопризнание престъпник да се извини на жертвата или семейството, а също и на командващия си офицер. Това ми звучеше повече като японско обичайно право, отколкото английско, но предполагам, че е добре. По ирония на съдбата точно генерал Камбъл беше установил тази практика тук във Форт Хадли. Казах:

— За бога, не бих искал да съм на мястото на този, който ще трябва да се извинява на генерала за това, че е изнасилил и убил дъщеря му.

— Би било доста трудно да се намерят точните думи за това — каза Синтия, а после добави: — Отново ли говорим за изнасилване и убийство?

— Вероятно. Но би могло да бъде убийство и изнасилване. Искаш ли да обсъдим некрофилията!

— Не. Достатъчно.

— Амин.

Напред се виждаха очертанията на огромна зелена открита палатка, като павилионите, които издигаха на градинските увеселения. Криминалистите ги издигат над местопрестъпления на открито, за да предпазят веществените доказателства от природното въздействие.

Синтия каза:

— Високо ценя доверието към мен, което си изразил пред Карл.

Не можех да си спомня да съм водил такъв разговор с Карл, така че го оставих да мине покрай ушите ми и казах:

— Карл иска да пресъздадем престъплението. Изцяло, с колчетата за палатки, въжета и така нататък. Ти ще си Ан Камбъл.

Синтия помисли малко и каза:

— Добре… правила съм го и преди.

Бяхме пристигнали на мястото и Синтия спря зад един камион на техническия отдел и попита:

— Ще видим ли тялото отново?

— Не.

То вече щеше да е подпухнало и около него щеше да се носи слаба миризма, а аз, колкото и нерационално и непрофесионално да звучи, исках да си спомням Ан Камбъл такава каквато си беше.