Арнет Лем
Шотландска кръв (14)

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Както винаги, Джоана се наслаждаваше, когато наблюдаваше някой непознат при първата му среща с Глори. Напук на обичаите лечителната поддържаше къдравата си кестенява коса по-късо подстригана от тази на повечето мъже. За разлика от мъжете обаче тя беше гъвкава като сърна. Често се казваше, че ако брат Джулиан целеше душите на Феърхоуп, то двадесет и шест годишната Глори целеше телата им и поставяше на изпитание християнското им търпение.

Независима и пряма, тя имаше тъмносиви очи и бледа кожа. Вирнатият й нос и високите скули бяха покрити с лунички. Днес беше облечена в тревистозелен панталон и дълга до глезените туника, срязана отстрани и избродирана с препокриващи се цветни дъги. Нокътят на показалеца й беше необикновено дълъг. За да го пъха там, където не трябва, обичаше да казва Суин. Около ръката й беше увита една от любимите наметки на Джоана, а през рамото й беше преметната кожена чантичка, издута от церовете й.

Глори беше влюбена до уши в Суин Хендъл.

Тя погледна към лежащата Джоана, кимна одобрително, след което грациозно се доближи до Дръмонд. Той се изправи и я огледа от главата до петите.

— Не ме одобрявате, нали? — сви рамене Глори. — Разкарайте се тогава оттук, за да не страда мъжката ви гордост при гледката на жена в панталон.

Дръмонд скръсти ръце пред гърдите си и пристъпи от единия на другия си крак.

— Не е гордостта ми, момиче, а изненада, че така безцеремонно раздаваш нареждания на по-висшестоящите от тебе.

Джоана се намръщи, защото нищо неподозиращият Дръмонд беше попаднал в любимия словесен капан на Глори.

— Благодаря ви, значи вие сте по-висшестоящ от мене? — Тя се поклони. — Позволете ми да ви се представя. Аз съм Глори Роуд, жена с богатство и вкус.

Някои мъже се разгневяваха, други се ужасяваха от смелостта й. За чест на Дръмонд, той изглеждаше заинтригуван.

— Нито ще те изям, нито ще ти взема чантата, господарке Глори.

Изненадана, обикновено безцеремонната Глори започна да изучава дългия си нокът. След малко вдигна поглед.

— Какво искате?

Дръмонд избухна в смях.

— Суин беше прав за тебе.

Тя присви устни.

— Суин никога — тя посочи с дългия си нокът, — никога в безсмисления си живот не е бил прав.

Дръмонд избърса една сълза, появила се от смеха, и отвърна:

— Аз съм на друго мнение. Той каза, че ти си единствената жена за него в християнския свят и за негово наказание Бог те е изпратил тук.

Тя го нападна неочаквано.

— Моля ви, кажете ми къде, според вас, се простира този християнски свят? В подутите коремчета на гладните бебета? Или в посинените очи на Маги Сингър?

Дръмонд се обърна към Джоана и изненадано повдигна вежди. Тя бе принудена да се намеси:

— Продължавайте на собствен риск, господарю. Тя защитава всички жени от злите мъже и рядко губи.

Лицето му се отпусна и той вече по-уверено се обърна към Глори.

— Гладните скоро ще бъдат нахранени, а виновните — наказани.

Тя разпери ръце.

— И да възхваляваме Господ за това?

— Господ отговаря на молитвите на мъжа.

— Мъж. — Глори кимна, но Джоана знаеше, че това съгласие съдържа по-голяма заплаха. — С какво мъжете са по-добри от жените, та Бог да говори директно с тях? Говорите си на различен език, вие и Господ ли?

— Това беше казано в най-широк смисъл — измърмори той. — Трябва да се съгласиш, че Господ отдава предпочитанията си на мъжа. Първо е създал него.

— Доста зле се е справил и после е поправил грешката си. — Тя сложи ръце на кръста си. — Пред себе си виждате неговото съвършено произведение: жената.

— Той е дал на мъжа по-голяма сила.

— Наистина. — Тя се замисли, поза, която обикновено изпращаше мъжете да търсят закрила при някоя хрисима жена или с по-голямо количество алкохол. — Така че да можете да въртите меча и да се потупвате по гърбовете в прослава на благословеното ви другарство.

— Господ е създал мъжа с по-висша цел.

— По-висша цел, казвате вие. Нека да проверим възвишените ви претенции. — Тя потупа с дългия си нокът показалеца на другата си ръка. — Не можете да раждате. — Посочи средния си пръст. — Не можете да изкарате вечерта без четири халби бира. — Накланяйки се назад, тя се удари с ръка по челото. — И не можете да издържите някоя мокра пелена или мъките при раждането.

Ядосан, но добре прикриващ се, Дръмонд каза:

— А ти какво можеш да издържиш, господарке Глори?

Изпълнила мисията си, Глори успокои наранената си жертва.

— Колко мило от ваша страна, че се интересувате — измърка тя. — Мога да издържа деня, без да гледам грозната физиономия на Суин Хендъл.

Донякъде успокоен, Дръмонд отново застана в обичайната си поза.

— И на него ли му говориш по този начин?

— Изобщо не говоря на Суин, ако мога да го избегна. Мисленето му е толкова изкривено, колкото говорът на вашия уелсец е изопачен. Мисля, че е повреден при раждането. Ще ми направите ли услуга да го изпратите завинаги в Норвегия?

— Ще ти направя услуга, ако и ти направиш една на мене, Глори. Името ми е Дръмонд Макуин, господар на това имение и защитник на тази ранена жена, която ние съвсем забравихме.

При разумния му и учтив отговор лицето й застина. Спокойствието само засили земната й красота.

— Едно на нула за вас, господарю — съгласи се приятелски тя. — Ако ме извините, ще се погрижа за господарката си.

— След като си отправила предизвикателство към мъжествеността ми? — Той се присмя, но по-скоро на себе си, отколкото на нея. — Не, Глори. Ще остана и ще ти помагам с каквото може един слаб мъж.

Устата на Глори се изви в усмивка и на страните й се образуваха — както Суин ги наричаше — трапчинките на самия дявол.

— Успели сте да я сложите в леглото, господарю. Това едва ли би могло да се нарече работа за слаб човек. С малко късмет ще успеете да се присъедините към нея след около две седмици.

Възмутена, Джоана извика:

— Глори!

— А може и след седмица — поправи се тя и седна на ръба на леглото. — Поне чувствителността й се съживява.

Или Дръмонд не я беше чул, или не го интересуваше. По-вероятно второто, помисли си Джоана, защото той гледаше към малката торбичка, която беше носил и в градината.

— Как сте, господарке? — попита Глори. — Не сте взели приспивателните билки.

Джоана преглътна.

— Нито пък ще го направя.

— Тя го нарече упойваща помия — поясни Дръмонд на Глори и хвърли торбичката върху леглото.

Глори сви рамене и помогна на Джоана да седне. Лежането в хоризонтално положение беше облекчило болката, но сега тя се възвърна с нова сила. Дръмонд пристъпи напред, за да предложи помощта си, но беше късно.

— Промених роклята ви. — Глори показа дрехата. Десният ръкав и деколтето бяха махнати и роклята се придържаше отстрани с връзки. Кройката позволяваше раната да се превързва лесно.

— Колко хитро измислено — каза Джоана, като й се искаше и в момента да е облечена с нея и да не трябва да се разголва до кръста пред Дръмонд. Като неин съпруг щеше да му се наложи да понася белязана съпруга. По-добре да видеше само резултатите.

— Нека да помогна. — Дръмонд протегна ръка към закопчалките на връхната й дреха.

— Наистина, съпруже, Глори и аз ще се справим сами.

В отговор на думите й той я изгледа иронично.

Принудена или да действа, или да го предизвика, Глори се приближи до долния край на леглото и започна да вади лековитите билки от торбичката си и да подрежда мехлеми и превръзки върху леглото. Дръмонд зае мястото й до Джоана.

Той заяви усмихнат:

— Може би лекуването на болни ще се окаже висшето ми призвание. Как мислиш, трябва ли да сменя меча си с лечителска торбичка?

С обаянието си той беше обезоръжил дори и страховитата Глори, която изсумтя неохотно в отговор. Напук на нежеланието си Джоана се усмихна.

— Ти вече се поправяш — каза той.

По-точно беше да се каже, че е обезоръжена, защото, когато искаше, Дръмонд Макуин можеше да омае и замазката на стената. Колко повече можеше да нарасне любовта й към него? Като имаше предвид романтичното описание на Глори за интимните моменти, които бяха преживели със Суин като мъж и жена, Джоана едновременно се страхуваше и копнееше за предстоящата близост.

— Ще бъда внимателен, Клеър. — Ръцете му бяха много сръчни. Вероятно, помисли си раздразнено Джоана, имаше дълга практика от разсъбличането на предишните си любовници.

— Нещо се мръщиш — отбеляза загрижено той. — Да не би болката да се усили?

Коя болка и от кой извор? Имаше голям избор: ревност заради увлеченията му по други жени, съжаление заради миналото и съмнение за бъдещето. По-добре да споменеше само физическата болка.

— Рамото ми вече е по-добре.

Явно доволен от отговора, той развърза връхната й дреха, като внимаваше да не докосва изгарянето й. Пръстите му пипаха леко връзките и на нея й се прииска настойчивостта и нежността му да произлизат от обич, а не от задължение. Господар на това имение и защитник на тази ранена жена.

Само в някои особени дни Джоана си беше позволявала да мечтае за мъж, който да облекчи товара на отговорността й, да премахне самотните мигове и да напълни къщата й с деца. Ако имаше късмет, Дръмонд можеше да осъществи поне една от трите й мечти, защото не можеше да си го представи като помощник и утешител. Дори при риск да изпита още по-голяма сърдечна болка трябваше да се опита да изгради общ живот с него. Но не и преди да се възстановеше.

— А сега ми позволи да видя каква поразия си направила.

Разтревожена отново, Джоана съвсем се отчая. Над склонената му глава тя погледна Глори, която се смръщи неразбиращо. Джоана премести настойчивия си поглед към него, а после помоли с очи Глори да й помогне да го изкара от стаята.

Глори примигна, в знак, че я е разбрала.

— Господарю — обърна се тя към него, като продължаваше да рови из торбичката си. — Преди да свалите превръзката, ще помолите ли Евелин да донесе топла и студена вода?

Той беше разхлабил долната риза на Джоана и тъкмо протягаше ръка към деколтето, за да я свали от раменете й. Дръмонд спря и им хвърли подозрителен поглед, който показваше, че е наясно за заговора им да се отърват от него, но въпреки това тръгна.

В мига, в който той излезе в коридора, Джоана каза:

— Помогни ми да облека тази рокля, Глори, и по-бързо.

Акушерката се спря с руло чисти превръзки в ръка.

— Защо се срамуваш от него? Мисля, че не е от хората, които ще припаднат при вида на рана?

— Имам си свои причини.

— Изглежда истински загрижен. Повече отколкото би бил Суин, ако аз бях пострадала.

Дръмонд беше загрижен, но само от любопитство. Суин Хендъл си беше проблем на Глори.

— Господарке?

Джоана не отвърна, а започна сама да съблича дрехата си. Още преди години се беше научила, че най-добрият начин да се справиш с Глори беше изобщо да не се опитваш. Точно когато обличаше новата рокля, чу Дръмонд да предава на Евелин заръката за водата.

Прехапала устни, за да отпъди болката, Джоана притисна роклята към нараненото си дясно рамо и пъхна лявата си ръка в ръкава. Беше нахлузила дрехата до бедрата си. По нея имаше и други промени.

— Какво си направила с роклята ми?

Очите на Глори проблеснаха дяволито.

— Няколко малки бастички. Трябва да се грижите за удоволствието на лорд Дръмонд. Очевидно ви смята за красива, защо тогава да не му покажете повече неща за възхищение?

След завръщането на Дръмонд във Феърхоуп Глори явно очакваше Джоана да сподели интимни моменти от брака си, жените често си говореха за такива лични неща помежду си. Джоана винаги беше избягвала обсъжданията. Не можеше да говори компетентно, след като имаше само елементарни познания по темата.

— Защо? В момента изобщо нямам желание да го очаровам.

Това поне беше вярно.

— Ще признаете ли, че трябваше да останете в леглото?

Тъй като наистина се чувстваше по-добре, откакто се беше прибрала, Джоана отговори, както Глори искаше.

— Да, беше права. Не мога да използвам ръката си. Прекалено възпалена е. Ще ми помогнеш ли, моля те?

След като беше призната правотата й, Глори завърза роклята, но не прекалено стегнато.

— Обещавате ли да почивате?

Като се ослушваше за стъпките на Дръмонд, Джоана побърза да отвърне:

— Обещавам.

Обещанието обаче дойде прекалено късно, защото той вече беше застанал на прага и погледът му я обхождаше от кръста към голата й дясна ръка, после се спря върху превръзката, която започваше от рамото й, минаваше под дясната й мишница, частично покриваше гърдата й и обхващаше шията й.

От торбичката си Глори извади ножици и прехапала съсредоточено устни, сряза старите бинтове. Ножиците бяха студени и Джоана потрепера, както от допира на метала, така и от ужас от думите на Дръмонд, които щяха да последват.

— Съпруже — подхвана Джоана, като със здравата си ръка придържаше разхлабената превръзка на мястото й. — Глори е много способна, дори по-способна от личния лекар на краля.

Без да обръща внимание на думите й, той прекоси стаята и хвана китката й.

— Искам да видя какво си направила.

— Е, добре, но изглежда по-зле, отколкото е всъщност. — Тя изчака, докато той пусна китката й и свали превръзката.

Дръмонд се намръщи и я погледна в очите.

— Господи, Клеър. Виждал съм мъже с много по-незначителни рани, които със седмици се оплакват и твърдят, че нищо не могат да пипнат. Много лошо си се наранила.

Ако не беше изпуснала желязото в мига, в който се допря до кожата й, раната щеше да бъде с размера на длан, както и го беше замислила. Но своенравното желязо беше паднало върху рамото й и се беше търколило до шията й, изгаряйки много повече кожа.

Глори надникна зад рамото на Дръмонд.

— Мехлемът е намалил възпалението.

— Намалил? — възкликна той, погълнат от раната. — По-зле ли е било.

— Да. Господарката беше припаднала — обясни Глори. — Бърти я е намерил рухнала до огнището. Рамото й е било наранено при падането и затова тя внимава с дясната си ръка.

Погледът му срещна този на Джоана.

— Защо си размахвала нагорещеното желязо над рамото си?

Дали се съмняваше в измислената от нея история? Не очакваше, че ще иска от нея подробно обяснение. Намирането на смелост да изпълни замисъла си я беше изтощило до крайност. Той не можеше да знае колко дълго се беше борила с решението. Лошото вече се беше случило. Оттук нататък трябваше да продължава напред.

— Не го размахвах над рамото си. Беше нещастен случай. — От който той също щеше да има полза, защото сега вече можеше да му бъде истинска съпруга и вероятно да изпълни желанието му за повече синове.

Стиснал устни, с поглед пълен със съжаление, той поклати глава.

— Ще обсъдим нещастния ти случай друг път.

— Защо?

— Изличила си старото клеймо от рамото си. Човек би помислил, че си го направила нарочно. Да заличиш белега.

През шума на туптящото си сърце Джоана чу как Глори възкликна.

— Белег? — възкликна акушерката. — Какъв белег? Като се бореше едновременно да отпъди страха и болката и да задържи гласа си спокоен, Джоана отвърна:

— Клеймото си е моя работа, Дръмонд. Бях го забравила.

Погледът му стана студен и тя беше напълно убедена, че не й е повярвал.

— Не си ми оставила никакъв избор по въпроса, нали така? — попита той. Когато тя не отвърна, Дръмонд продължи: — Ще останеш в леглото, докато Глори не ти разреши да се движиш из кулата.

Би се приковала доброволно с вериги за пода, само той да се разкараше нанякъде. Благоразумието отстъпи на изтощението. По-късно щеше да измисли някакво по-убедително обяснение на случката.

— Обещавам.

— Утре ще доведа Алисдър да те види. — После Дръмонд направи нещо неочаквано. Наведе се, целуна я по челото и нежно стисна ръката й. След това се обърна към Глори и попита:

— Имаш ли всичко необходимо?

— Дори е в повече, ако включим нежеланото присъствие на Суин Хендъл в живота ми.

Той се изправи разсеяно.

— Излекувай жена ми и аз ще ти се издължа, като го изпратя някъде.

— Какво? — Ченето на Глори увисна и тя почти се олюля срещу Дръмонд. — Кога? Къде ще ходи?

— Не искаш ли да се разкара оттук?

Глори понечи да каже нещо, но само поклати глава.

— Разбира се, че искам да се разкара. Той е още една язва в разяденото лице на човечеството.

Дръмонд се обърна към Джоана.

— След като поговоря с Ред Дъглас, ще отида до Ийстуърд Форк. Синът на табака иска да си опита късмета с фермерството, така че ще отиде да живее в жилището на Сингър, а семейството на Сингър ще се премести в неговата къща тук.

Чувството за вина се смеси с мъката на Джоана. Само преди минути го беше определила като лош помощник, а сега той поемаше каузата й и нейните отговорности.

— Благодаря ти — беше всичко, което тя успя да каже.

Той я изгледа странно, а стойката му изведнъж стана скована.

— Не се нуждая от благодарности за изпълнението на задълженията си, още повече, че се съмнявам дали ще одобриш промените, които възнамерявам да направя.

След това загадъчно изказване той напусна стаята и остави Джоана да се чуди какво е имал предвид.

Седмица по-късно, застанал сам на върха на кулата, Дръмонд все още се чудеше дали му е казала истината за инцидента. Отново и отново си представяше движенията, свързани с пъхането на нагорещеното желязо в каната, за да бъде затоплено съдържанието й. Как е могло желязото да засегне рамото й, когато всичките движения бяха насочени надолу? Логиката му подсказваше, че го е излъгала. Но защо и как е станало нещастието? И дали е било нещастен случай?

Особено го тревожеше това. Ако сега тя се срамуваше от клеймото, това би могло да обясни разминаванията в разказа й. И все пак преди жена му не би имала смелостта да се обезобрази. Малко хора биха стигнали до такива крайности, а и тя се гордееше с красотата си. Но както самата тя често му напомняше напоследък, не беше същата Клеър, за която се беше оженил.

Като си мислеше, че белегът вероятно погрозняваше с възрастта, както някои други рани, той беше разпитал съвсем небрежно Евелин. За негова изненада тя никога не беше помагала на Клеър да се облича, нито пък да се къпе. Въпросите към Алисдър за летните им къпания също бяха останали без отговор но отношение на клеймото. Колкото и странно да изглеждаше, двамата й най-близки не знаеха за необичайния белег върху рамото на съпругата му. В деня, когато я беше видял гола в килера и почти се беше любил с нея върху варела, той също не беше забелязал клеймото. Тя го бе покрила с кърпа и когато се беше опитал да я махне, Клеър здраво бе стиснала хавлията. Защо? Винаги се обличаше в строги рокли. Къпеше се сама. Обличаше се сама. Обличаше. Шивачката.

Дръмонд се поздрави, защото се беше сетил за единствения човек, който би трябвало да познава тялото й.

С изключение на Едуард Плантагенет, протестираше гордостта му. Дръмонд отхвърли идеята, защото нямаше доказателство за продължаващата изневяра на жена му, като се изключат думите на краля. След по-малко от месец, когато отидеха в Дъмфрис, Дръмонд щеше да разбере.

Дано тя да казваше истината, проплака сърцето му, защото с всеки изминат ден той откриваше у нея нещо ново, достойно за възхищението му.

Мистериозният инцидент продължаваше да го гложди. Сега обаче той имаше план и макар изобщо да не си представяше посещението при шивачката, той се радваше на перспективата.

В продължение на седем години беше лишен от искрено приятелство и интелигентен разговор и беше зажаднял за другарството, което Глори беше загърбила. Лечителката го беше заинтригувала и той се чудеше какво ли бе довело до романтичната засечка в отношенията между нея и Суин.

Дръмонд се чувстваше благословен, че живее сред хора, които не се интересуваха единствено от изтезания и обесвания. Никой от тях не го наричаше животно и не проклинаше предците му като пещерняци.

Внезапно изпита глад за парче от прекрасното телешко месо, което готвачът беше поднесъл тази вечер в чест на отпътуването на местния владетел и шерифа. Дръмонд слезе по стълбите, мина тихо покрай Суин, който спеше дълбоко на рогозката близо до огнището.

Дръмонд откри чинията с месо, увита с кърпа в килера. Наля си чаша сайдер и отпи една голяма глътка от сладкия сок. Тъкмо когато отново увиваше месото и го връщаше в чинията, чу зад себе си тиха въздишка.

На прага стоеше жена му. Под скромния шал тя беше облечена със свободно падаща бяла рокля, а сплетената й коса се спускаше през рамото й чак до кръста. Неясната светлина от огнището зад нея беше твърде слаба, за да прозира платът, но от стар опит той познаваше добре женствените й форми. Точно в тази стая я беше извадил от ваната и я беше положил в скута си. Ръцете го сърбяха да прокара пръсти по извивката на хълбока й и той ясно си спомни контура на гърдите й, допира на щръкналите й зърна и вкуса на кожата й. Дръмонд се сети за изличения вече белег.

— Мислех, че си си легнал — каза тя.

Откакто се беше изгорила, Дръмонд се беше преместил да спи в трапезарията. Както и тази вечер, Суин често се присъединяваше към него. Но Дръмонд рядко спеше там повече от час. Той харесваше свободата на бойната стена, самотата и сигурността на кулата нощем.

Той вдигна парчето телешко.

— Хм, да. — Тя прекоси малката стая, оставяйки вратата отворена. — Това телешко беше най-хубавото през цялата година благодарение на Ред Дъглас. Той хареса ли ти?

— Долу-горе, а и ние скоро ще имаме собствени говеда.

— Реши ли кога ще изпратиш Суин за Испания?

— Да, ще тръгне в неделя.

— Глори знае ли?

— Каза й след вечерня.

Светлината беше слаба, но той различи усмивката на Клеър.

— Бих искала да имам шапка-невидимка, за да мога да присъствам на разговора им — каза тя и постла една кърпа върху варела. Когато посегна към чинията, Дръмонд я спря.

— Позволи на мене, Клеър. — Той я сложи върху варела.

— Не трябва да ме разглезваш, Дръмонд. Наистина съм се оправила, а и върху кокала има съвсем малко месо.

Това беше вярно, защото всички, дори и Алисдър, бяха поискали втора порция. Тя можеше лесно да вдигне чинията, но на Дръмонд му беше приятно да я вижда как се опитва да отстоява позицията си, макар винаги той да печелеше. Беше мила и отзивчива и това му се струваше доста подозрително. Какво ли целеше?

Тъкмо бяха започнали да се хранят, когато някакъв заповеднически женски глас прошепна:

— Суин! Събуди се.

Той разпозна дрезгавия глас на Глори.

— Шшт.

Дръмонд пристъпи тихо към вратата и коленичи. През отвора на огнището виждаше какво става в трапезарията. Глори клекна до рогозката на Суин и го дръпна за рамото.

Ловецът се размърда и седна.

— Какво правиш тук, жено?

Тя говореше толкова тихо, че Дръмонд не успя да различи думите й, но позна, че пита нещо. Суин се огледа.

— Сигурно спи на стената.

— Или при жена си — каза Глори. — Където и ти трябва да си.

Ловецът разтърка лицето си, разсъни се и стана. Дръмонд хвана съпругата си за ръката и я дръпна зад вратата, която водеше към килера. Той се залепи за стената заедно с нея точно когато Суин влезе в кухнята. Задрънчаха чаши, разля се някаква течност.

— Ще споделиш ли бирата си с мене? — попита Глори.

— Не — изръмжа Суин.

— Защо не?

— Когато те видях за последен път, ти ме нарече грозно чудовище и ме прокле да отида в испанския ад.

— Не го мислех, Суин. Бях ядосана, както и ти често си ми бил ядосан.

Дръмонд се наведе и прошепна в ухото на Клеър:

— Знаеш ли как да действаш с шапка-невидимка?

Тя зарови лице в гърдите му, за да сподави смеха си.

Той я прегърна с една ръка, но леко, все още притеснен за нараненото й рамо. Да я прегръща и да се кикотят като своенравни деца изглеждаше толкова естествено и радостта от този миг надви чувството на вина заради подслушването.

— Имах достатъчно причини, за да съм ядосан, Глори. Престани вече.

Глори измърка.

— Ти спа с Мери Хекли и тя роди от тебе мъртво дете.

— Никой не може да твърди, че детето е било мое. Всички се възползваха от услугите на Мери.

— Всички ми се смееха. — Гласът й се задави от сълзи. — Бях на петнадесет години, Суин, и си мислех, че ме обичаш. Но ти отиде при нея.

— И затова ти отиде при друг мъж.

— Чувствах се нежелана. Но вече не.

— Какво правиш?

Клеър беше застинала до Дръмонд и той знаеше, че тя сравнява нейните обстоятелства с тези на Глори. Искаше му се да я успокои, но не можеше да се насили да го направи. Тя доброволно беше преспала с друг мъж. Дори когато я беше предизвиквал, не беше отричала греха си. Ако си търсиш неприятности, ще ги намериш. Той щеше да си търси неприятности в Дъмфрис, после вече щеше да знае какво да прави със съпругата си и с бъдещето им.

— Целуни ме, Суин.

В последвалата тишина Дръмонд се опита, но не успя да овладее неконтролируемото си тяло. Сгушена до него, жена му също беше възбудена, дишането й се учести и тя се притисна още повече.

— Спри дотук, момиче — каза Суин, но заповедта му не беше особено убедителна. — Някой може да ни види.

— Всички са си легнали. Харесваш гърдите ми. Зная, че е така.

— Какво си направила със зърната си?

— Боядисах ги с къпинов сок. Искаш ли да опиташ?

— Глори, ако свалиш тези панталони, ще премина отвъд галенето и утре ще съжаляваш.

— Съжалявам в този миг, Суин, и те искам. Докосни ме тук. И тук.

Тишината беше разкъсана от мъжко стенание, което достигна до слабините на Дръмонд.

Глори въздъхна.

— О, да, Суин. Господи.

— Имаш тялото на ангел.

— Тогава бъди дявол за мене, Суин. Не можеш да отречеш, че ме искаш. Доказателството расте в ръката ми.

— Ако продължаваш така, в дланта си ще имаш и семето ми.

— Хм. Искам да те целуна там и да го поема в устата си.

Клеър възкликна, но звукът беше заглушен от гърдите на Дръмонд.

— О, не!

— Шшт! Не може ли да се държиш като мъж?

— Не и с такава жена в прегръдките си.

— Твоята жена?

Суин изстена и гласът го издаде, че се предава.

— Моята жена.

Те отново започнаха да се целуват, после преминаха към по-интимни удоволствия. Техните въздишки и степания действаха като силен афродизиак за Дръмонд. Като се опитваше да отвлече вниманието си от сладострастното терзание, той се зачуди какво ли си мисли съпругата му.

След инцидента тя беше станала много мила, дори весела, сякаш беше взела някакво решение и беше доволна от това. Когато я беше попитал, тя беше отвърнала:

— Реших да последвам твоя съвет, и на Глори също. Ако си свършил с хокането, бих могла да подновя изпълнението на задълженията си.

Беше одобрила плана му да отглежда овес и просо в нивата, която беше пожертвала за Ред Дъглас. Беше приветствала идеята на Дръмонд да се оберат жълъдите и да се продават на свинарите за угояване на стоката им, вместо да се пускат животните самоволно да тършуват из гората.

— Децата могат да участват в събирането им и сами да спечелят по някоя пара.

Беше определила за това следващия традиционен ден за събиране на фураж и беше наредила на Евелин и Бърти да разпространят новината из селото: Поканени са всички, особено децата.

Суин пухтеше, Глори стенеше и двамата така пъшкаха, сякаш тичаха по хълм. Дали наистина се любеха върху кухненския под? Нетърпелив да узнае, Дръмонд надникна през пролуката, образувана от пантите на вратата, и затаи дъх. Суин се беше облегнал на стената, а голата Глори стоеше пред него, пъхнала ръка в панталона му.

С лице, изкривено от болка или удоволствие, Суин я стисна за ръцете и я отдръпна от себе си.

— Вземи дрехите си, Глори.

— Къде отиваме?

— В маслобойната.

— Ще ме вземеш ли със себе си в Испания? — Подобно на дървена нимфа Глори коленичи пред него. — Моля те.

— Ще ме приемеш ли за свой стопанин и господар?

— Мой съпруг.

— Стопанин и господар — настоя той.

— Ти си жесток, Суин Хендъл.

— Не, Глори. Просто отчаяно желая помежду ни да има мир.

— Стопанин и господар — отстъпи тя. — Но само в дома ни.

— Това е поне някакво начало.

Тя извика възторжено и се хвърли на врата му. Той я прегърна и я завъртя във въздуха.

— Какво правят? — попита Клеър. Дръмонд отвърна дрезгаво:

— Мисля, че най-после постигнаха мир.

Глори вдигна дрехите си и те побързаха да излязат от стаята.

Дръмонд прочисти гърлото си.

— Тръгнаха си.

Тя го прегърна през врата и го придърпа към себе си, за да го целуне. Устните й бяха меки и имаха приятния вкус на сладко ябълково вино. Решен да спре съблазняването, преди да стигнат по-далече, Дръмонд обузда собствените си желания и подложи на изпитание нейните. Когато дъхът й мина покрай бузата му, той прокара езика си по извивката на устните й. Тя ги отвори, но вместо да се потопи в сладостта им, той се въздържа, любопитен да види колко далече ще стигне тя. Джоана пъхна езика си в устата му, а пръстите й обвиха китката му, защото усети, че започва да губи равновесие.

Гърдите й се надигаха буйно срещу неговите и когато страстта стигна до слабините му, Дръмонд сериозно се замисли дали да не вдигне роклята й и да я има веднага, до стената на килера. А ако тя възприемеше отстъплението му като прошка? Ако отново станеше любовница на краля?

Съмненията изместиха желанието му и събирайки сетни сили, той я отдръпна от себе си.

— Ще ядем ли?

Погледът й беше замъглен от страст, но тя се подчини.

— Да. Изведнъж усетих, че умирам от глад.