Дейвид Балдачи
Част от секундата (61)

60

На следващата сутрин потеглиха призори с три автомобила. Паркс пътуваше с Кинг и Мишел, а в двата джипа зад тях се возеха мрачни федерални агенти с бронирани жилетки.

Кинг и Мишел бяха осведомили Паркс за новите си открития около Кейт Рамзи и за теорията на Мишел, че между отделните събития може да има връзка, макар и не много сигурна засега.

Паркс не изглеждаше убеден.

— Както е тръгнало, няма да се учудя, ако всичко пак се преобърне с главата надолу.

Докато закусваха в движение с кафе и бисквити, Паркс им изложи плана за атака.

— Ще маскираме единия от джиповете като кола на екип земемери и го пращаме към къщата. Един от нашите отива до вратата с папка документи, а другият в това време разтоварва жалони и прибори. Първият чука на вратата и щом му отворят, всички изскачат, въоръжени до зъби, и нахълтваме вътре. Ако не заварим никого, разбиваме вратата и изпълняваме заповедта за обиск. С малко повече късмет ще се разминем без пукотевица и си тръгваме живи и здрави.

От задната седалка Кинг се пресегна и потупа Паркс по рамото.

— Знаеш, че Боб Скот е маниак на тема оръжия, но освен това е и експерт по ръкопашен бой. Благодарение на това избягал от Виетконг. Разправят, че шест месеца точил металната си катарама, докато станала остра като бръснач, а после прерязал с нея гърлата на двамата си пазачи. С такъв човек трябва да си отваряме очите на четири.

— Разбрано. Ще използваме изненада и силово надмощие. Като по учебник. По-добър начин не знам. — Паркс помълча, после попита: — Наистина ли смяташ, че ще намерим там Бруно, а може би и Джоун?

— Може би — каза Кинг, — но не знам дали ще са живи.

Човекът с буика и Симънс привършваха подготовката. Генераторите бяха на място, в пълна изправност. Проводниците бяха положени, експлозивите заредени, детонаторите готови за взрив. Нещата, които човекът с буика бе създал тъй усърдно, също бяха по местата си и чакаха големия миг. Цялата апаратура бе многократно проверена. Трябваше само да се задейства съвършено и победата щеше да бъде тяхна.

Докато оглеждаше своето творение, погълнало толкова подготовка и труд, човекът с буика не си позволи дори за момент да изрази задоволство. Симънс забеляза това и остави настрани кутията, която проверяваше.

— Е, времето за шоу наближава. Май наистина ще успеем. Би трябвало да се радваш.

— Върви да ги провериш — нареди отсечено човекът с буика, после седна на един стол и мислено провери още веднъж всяка подробност.

Симънс отиде при затворниците и надникна през процепите във вратите на килиите им. Засега те лежаха в безсъзнание — в храната им имаше приспивателно, — но скоро щяха да се събудят. И ако всичко минеше по план, скоро той щеше да напусне страната с толкова пари, че да му стигнат за няколко живота. Върна се при човека с буика, който все още седеше с наведена глава и затворени очи.

— Как мислиш, колко време остава, преди да дотичат насам? — наруши Симънс тишината след кратко колебание, защото знаеше, че шефът му жадува за спокойствие.

— Скоро ще е — отвърна човекът с буика. — Би трябвало всеки момент да нападнат бункера в Тенеси.

— Чака ги изненада.

Човекът с буика го изгледа презрително.

— Такава беше идеята. Можеш ли изобщо да разбереш колко мисъл и старание е вложено във всичко това? Нима смяташ, че е само за забавление?

Симънс нервно сведе очи.

— А тя кога ще се върне?

— Навреме. Не би желала да изтърве следващото действие. Аз самият го чакам с нетърпение. — Човекът с буика погледна своя съучастник. — А ти готов ли си?

Симънс се изпъчи и направи самоуверена физиономия.

— По рождение съм готов за тия неща.

Човекът с буика го погледа втренчено една-две секунди, после наведе глава и отново затвори очи.