Майн Рид
Ямайски марони (67)

Глава LXVI
ЛЮБОВНОТО ЗАКЛИНАНИЕ

Лицето на магьосника доби тържествено изражение, издаващо твърда решителност, и мулатката предугади, че в замяна на своите услуги негърът ще поиска от нея нещо повече от възнаграждение в храна и напитки.

Неговото тайнствено държание, докато обикаляше колибата и се спираше ту пред един, ту пред друг от предметите, които украсяваха стените, или тършуваше из малките торбички и кошници, сякаш дири някакво особено биле, тържественото мълчание, смущавано единствено от жалните въздишки на водопада, които достигаха отвън — всичко потискаше духа на Синтия и въпреки природната си храброст и безстрашие, поддържани от изгарящата страст, която я измъчваше, тя се поддаде на необясним страх.

След като се поклони пред всеки фетиш поред, жрецът на Оуби отново посвети вниманието си на бутилката с ром, навярно най-мощното божество в целия му пантеон. Той повторно налапа гърлото на шишето и пи продължително; сетне възкликна „въф“ и върна стъклото на мястото му. Едва тогава той седна на корубата на една гигантска костенурка, която съставляваше част от покъщнината в неговия храм, и почна да дава на своята послушница наставленията си.

— Най-напред — почна той — не може да става любовно заклинание на мъж, ни на жена, ако на също време не се прави смъртно заклинание.

— Какво! — развълнува се мулатката. — Смъртно заклинание! Върху Кюбина?

— Не. Не на него. Не става нужда. Но преди Кюбина да може да люби тебе, друг трябва да умира.

— Кой? — запита бързо жената и мисълта й се насочи към съперницата, която тя би желала да види погубена.

— Кой, мислиш? Кого считаш твой най-върл враг, та да умира.

— Йола — отвърна Синтия сподавено след мимолетно колебание.

— Не бива. Жена не бива. Мъж трябва. Не само мъж, но свободен мъж. Черен роб не бива. Оуби на мене сега казва. Трябва господар. Ако смъртно заклинание улови бял господар, любовно заклинание хваща силно Кюбина. Тогава той ще се влюби в тебе така здраво, как старо муле хвърга къч.

— Ех, да може — възкликна пламенната мулатка. — Всичко ще правя за това. Всичко!

— Така. Тогава най-напред трябва да помагаш да правим смъртно заклинание на бял човек. Кой господар твой враг? Той враг и на Чакра.

— Кой? — повтори замислено Синтия.

— Кой! Няма нужда да казвам кой враг на Чакра. Той и твой душман. Кой тебе лъже преди много време? Кой тебе бие, кога била малко момиченце? Няма нужда да казвам, Синти. Господар Ван.

Робинята се обърна към негъра е многозначителен поглед. Неговите думи възкресиха в паметта й някакъв стар спомен, който бе явно неприятен.

— Господар Лофъс — промълви тя шепнешком.

— Така, господар Лофус! Той бял господар! Той твой и мой душман!

— И ти искаш…?

— Да правя на него матая — довърши мъжът въпроса, който жената не се решаваше да произнесе.

Синтия замълча, сякаш се отдаде на размишление. Изражението на лицето й не издаваше все пак разкаяние.

— Той трябва да бъде! — продължи съблазнителят, за да я спечели за своя престъпен кроеж. — Никой друг не подхожда повече. Бог Оуби така заповядва. Трябва да бъде плантатор на Гостоприемна планина!

— Ако само Кюбина мене обича, не искам да знам кой — съгласи се мулатката с непоколебима решителност.

— Така. Стига приказки — приключи магьосникът. — Чакра ще прави смъртно заклинание на горди господар Лофус Ван. Ти, Синти, трябва да помагаш да става магия.

— Как да помагам? — запита жената с разтреперан глас, който издаде нерешителност. — Как, Чакра?

— Ще казвам сетне, не таз нощ. Магия се нуждае от много време. Само ти и още един човек знай, че Чакра жив. Всички виждат стар магесник с маска. Никой не вижда лице на него и не знай кой той. Ако ти издаваш кой магесник…

— О, никога, Чакра — прекъсна го Синтия. — Никога!

— Така. Щом казваш, Синти, начаса смъртно заклинание ще пада на тебе. Сега, момиче — завърши негърът и стана от костенурковата черупка, подканвайки и гостенката си да стори същото, — време за тебе да ходиш. Чакра има да говори скоро с друг. Кога той идва, не трябва да намира тебе тук. Вземай кошница и идвай подир мене.

При тези слова жрецът на Оуби изпразни разнородното съдържание на кошницата, която върна на собственицата й. После изведе мулатката извън колибата.