Андреа Кейн
Последният херцог (17)

16

Дафни скочи от каретата и се спря, загледана в гората около бащиното си имение.

— Пиърс, като приключим с татко… — Тя се спря насред думите си, тъй като не беше сигурна дали съпругът й нямаше да се разсмее, като чуе молбата й.

— Ще претърсим гората, преди да се отправим към Маркам — довърши заради нея младият мъж, а на лицето му вместо насмешка прочете нежност. — Сигурен съм, че ще успееш да убедиш приятеля си… как му беше името, Ръсет ли, да дойде с нас. Площта на Маркам е три пъти по-голяма от тази на Трагмор, в резултат на което той ще има три пъти по-голям избор за строеж на лисичите си дупки.

— Благодаря. — Сияйната й усмивка припомни на съпруга й колко рядко беше получавала подаръци и колко лесно бе да я зарадва човек.

Мислеше да промени първото и да й доставя колкото се може по-често радост.

— Сигурна ли си, че искаш да направиш това? — попита тихо той. — Не е необходимо. Можеш да се качиш горе и да си приготвиш нещата, като оставиш баща си на мен.

— Сигурна съм. — Дафни прибра полите си и ги повдигна леко. — Приеми го като още една победа на неотдавна освободения ми дух — и с тези думи тя се запъти към главния вход и почука.

Икономът пребледня, когато ги видя.

— Лейди Дафни. Не ме предупредиха, че мога да ви очаквам.

— Дойдох да взема нещата си. Но първо двамата с херцога искаме да се видим с баща ми.

— В-вашия баща? — По челото му избиха ситни капчици пот. — Той е… тоест, аз…

— Я виж, я виж. — Трагмор се появи във вестибюла. Тъмните кръгове под очите му бяха единственият знак, че беше загубил съня си след вчерашните събития. — Това да не би да са своенравната ми дъщеря и набързо оженилият се за нея съпруг.

— Искаме да поговорим с теб, Трагмор — изкомандва Пиърс. — Насаме. Незабавно.

— Непременно. — В очите на маркиза проблесна неприязън. — Влезте в кабинета ми. — Освободи втрещения иконом с жест, после се завъртя и се запъти нататък. — И двамата знаете пътя.

Младият мъж хвана съпругата си за лакътя и я поведе към кабинета на маркиза, а после затвори вратата след себе си.

— Роклята ти не изглежда много добре, дъще. — Трагмор отвратен огледа от глава до пети Дафни. — А, забравих за уличното възпитание на съпруга ти. Сигурно иска от теб да изпълняваш съпружеските си задължения в каретата, като набързо вдига полите ти, а?

Пиърс реагира преди младата жена да успее да отвори възмутено уста. Той застана пред нея, като даде ясно да се разбере, че възнамерява да я защитава от грубостта на баща й.

— Нека да започнем с правило номер едно, Трагмор. Ще се обръщаш към съпругата ми с респекта, полагащ се на една херцогиня. Ако само се опиташ да я обидиш с нещо, ще довърша това, което започнах вчера. А още преди да си вдигнал ръката си, за да я удариш, ще те убия на място. Ясно ли е?

Маркизът присви очи.

— Противна улична измет. Парите ми не ти бяха достатъчни, титлата на Маркам не ти беше достатъчна. Не се успокои, докато не прелъсти дъщеря ми, за да се присъедини и тя към твоята игра на котка и мишка.

— Пиърс не ме е прелъстил, татко. — Изправила гордо рамене, Дафни излезе иззад гърба на съпруга си и застана редом с него. — Той ми предложи да се омъжа за него, докато ти беше в Лондон. Аз приех. И мисля, че съм голяма късметлийка. Пиърс ми даде сила и възможност да се освободя от твоята грубост, докато все още ми беше останало някакво самоуважение.

— Имаш ли представа, че уважаваният ти съпруг ме изнудва?

— Имам — усмихна се гордо младата жена — и аз подкрепям усилията му. Всъщност, дори предложих да му помогна с каквото мога. Моето лично мнение е, че ти заслужаваш да познаеш бедност и публично осмиване. Заради това, което причини на нас с мама се надявам Пиърс да поиска да изплатиш всички полици до последната.

Изумлението на маркиза от дързостта на дъщеря му изчезна, когато чу последните й думи.

— Майка ти ли? И тя ли участва? Да те вземат дяволите, Торнтън, и нея ли замъкна в Маркам?

— Защо? — повдигна саркастично вежди младият мъж. — Да не би да не е оправдала доверието ти?

— Ах, ти, кучи…

— Внимавай, Трагмор, това подозрително прилича на обида.

Маркизът стисна треперещите си ръце в юмруци и кокалчетата му веднага побеляха.

— Значи ето защо снощи върнахте пратеника ми от Маркам. Мислех, че е защото си решил да не ме допускаш до дъщеря ми. В действителност работата била още по-страшна. Ти не само, че отвлече Дафни, ами грабна и Елизабет.

— Дафни е моя съпруга.

— А Елизабет — моя.

— Така ли, татко? — попита младата жена. — Тогава защо не се отнасяш с нея като с такава, поне с малко уважение? В действителност тя е твоя жертва, обект на твоето насилие. Нищо чудно, че така отчаяно се стреми да избяга от теб. — Очите й пламнаха от гняв. — Пиърс не е отвличал мама. Тя сама избра.

— Избра ли? — изрева маркизът. — Тя няма право на избор. Тя се отказа от това право и от всички други права в деня, в който се омъжи за мен — и той избута Пиърс, за да мине. — Ще я измъкна оттам лично.

— Не, няма да я измъкнеш. — Младият мъж го хвана за ръката и го възпря.

Трагмор направи няколко неуспешни опита да се освободи.

— Заплахите ти са без значение за мен, Торнтън. Този път са без значение. Сега законът е на моя страна. Ако ми попречиш да вляза в Маркам, ще се свържа с адвоката си и…

— Повтарям, че няма да направиш нищо такова. Защото в противен случай ще поискам да ми изплатиш толкова бързо полиците, че свят ще ти се завие.

— Така или иначе ще го направиш.

— Не се знае.

Маркизът престана да се съпротивлява. Бавно обърна глава и погледна зет си с присвити очи.

— Какво означава това?

— Означава, че имам да ти направя едно предложение.

— Слушам.

— Така и предполагах. — Пиърс пусна ръката му и го тласна като неприятно насекомо. — Възнамерявам да накарам Холингсби да оформи документ, който ще подпишем и двамата и който ще удостоверява, че няма да искам да ми платиш нито една от полиците си.

— В замяна на?

— В замяна договорът ще съдържа една специална клауза.

— Която е?

— Че няма да правиш никакъв опит да виждаш, да говориш или по какъвто и да било друг начин да влизаш в контакт с Дафни или маркизата.

— Какво?

— Чу ме.

— Колко дълго?

— Колкото дълго желаят дамите.

— Торн… Маркам — поправи се маркизът, като очевидно с усилие сдържаше гнева си, — готов съм да направя компромис. Но ти се държиш неразумно. Дафни е едно, а Елизабет — съвсем друго. Готов съм да оставя дъщеря си на теб. Независимо дали одобрявам или не това, вие вече сте женени. Но Елизабет… За бога, Маркам, не може да не разбираш, че изискванията ти минават допустимите граници.

— Честно казано, не разбирам.

— Не разбираш? — Трагмор избърса челото си. — Как предлагаш да обясня пред света изчезването на съпругата си?

— Света ли? А, имаш предвид висшето общество?

— Добре, да, разбира се, че имам предвид висшето общество. Какво друго да имам предвид?

— Ако това е единственото, което те притеснява, то е лесно разрешимо — намеси се Дафни, неспособна да понесе миг по-дълго безчувствените тиради на баща си. — Обясни на висшето общество, че мама е дошла при мен, за да ми помогне да наглеждам прислугата, да се приспособя към новата си роля като херцогиня и изобщо към семейния живот. Това ще задуши клюките.

Трагмор се поколеба.

— Окончателното решение, разбира се, ще вземеш ти — повдигна рамене Пиърс и се обърна към съпругата си. — Имаш ли нужда от помощ, за да събереш вещите си?

— Не. Ще бъда готова само след няколко минути. — Младата жена поде ролята си и отвори вратата.

— Добре. Дотогава баща ти ще е взел решението си. Така ще знам и какво да посъветвам Холингсби — дали да оформи документа за споразумението или да състави съобщение за банкрута му, за да го пуснем в лондонския „Газет“.

— Ах, ти, мръсен…

Дафни затвори вратата зад себе си и затова не чу края на ругатните на баща си. Пиърс чудесно щеше да се справи с положението от сега нататък. Оставаше й само да прибере малкото неща, които й бяха скъпи, да открие Ръсет и да напусне Трагмор завинаги.

Изкачи стъпалата, подпря се на затворената врата и няколко пъти си пое дълбоко въздух, за да се поуспокои. Сведе поглед към ръцете си и с изненада откри, че трепереха. Очевидно конфронтацията с баща й й се бе отразила много повече, отколкото предполагаше.

* * *

Дафни си наложи да огледа стаята си, като си повтаряше, че оставя зад себе страховете и тъгата. Най-после всичко бе свършило. Оставаше й само да вземе вещите си и да се сбогува със своето минало. Приближи се до тоалетката и взе гребена и четката, внезапно поразена от факта колко малко неща желаеше истински да отнесе оттук. Дрехите й включваха само няколко скромни дневни и вечерни рокли, личните й вещи — единствено ръкоделието, което шиеше в момента и което й бе помагало да изпълни с нещо безсънните си нощи, и няколко книги. Както и двете й най-скъпи притежания.

След като прибра всичко, което бе извадила до този момент, Дафни се насочи към леглото и измъкна изпод дюшека своята колекция от статии, в които се описваха кражбите на Бандита на тенекиената чаша. С нежна усмивка пусна папката в една от чантите, след което се обърна да вземе последното си богатство. Джулиет.

Погледът на младата жена се смекчи, когато измъкна елегантната кукла, която, поне според нея самата, беше толкова красива, колкото и през онази Коледа преди дванайсет години, когато майка й я беше измъкнала пред очарованата Дафни. Нямаше значение, че роклята й беше доста износена на места, че златните й коси бяха изгубили отчасти блясъка си. Това беше Джулиет, драгоценната кукла, която бе попивала детските й сълзи, бе й правила търпеливо компания в нейните страхове и самота и й бе дала постоянството и утехата, които съдбата й беше отказала.

За хиляден път пред очите на Дафни изникна образът на момиченцето от приюта и както винаги предизвика познатата болезнена мъка. Най-неочаквано чувството на безнадеждност, което следваше обикновено в подобни случаи, не се появи. Вместо него тя внезапно си даде сметка за промяната в живота си и бе обзета от вяра и надежда, вместо от отчаяние и безпомощност.

Тя вече не беше дъщеря на баща си, а съпруга на Пиърс. Обзе я неимоверна радост при мисълта за нещата, които можеше да направи и хората, на които да помогне. Ами да, с влиянието, което имаше съпругът й и решението, което бяха взел и заедно, възможностите бяха неограничени.

Изпълнена с новородената си надежда, младата жена пъхна Джулиет при изрезките от вестниците, взе чантите и огледа за последен път стаята си. Без окраската на личните й вещи тя имаше студен и строг вид, подобно на другите помещения в Трагмор и на техния притежател. Приликата не я изненада. Нито баща й, нито неговото имение имаха душа.

Без да се обърне повече, Дафни се раздели с детството си.

— Холингсби ще ни уведоми, когато споразумението бъде готово да го подпишем — чу гласа на Пиърс тя, докато слизаше по стълбите.

Младият мъж вдигна поглед и щом я видя, веднага забърза към нея и взе багажа от ръцете й с такъв собственически жест, който казваше на целия свят и на маркиза, че тя беше негова.

— С това взаимоотношенията ни приключват, Трагмор. — Пиърс поведе съпругата си към изхода. — Надявам се да не те видя скоро, като се изключи срещата в кантората на Холингсби — усмихна се подигравателно на маркиза той. — И, разбира се, на поредицата от Коледни партита следващия месец.

* * *

Дафни все още сияеше с новия си оптимизъм, когато, след половинчасови увещания, каретата им се отправи към Маркам.

— Твоят лисугер е изтощителен, Снежно пламъче — измърмори Пиърс, който се бе разположил срещу нея. — Вече си мислех, че никога няма да се съгласи да изостави своята територия.

— Малко е упорит — съгласи се младата жена, като галеше успокоително козината на Ръсет. — Да не говорим, че е голям скептик. Но вие и двамата притежавате тези качества.

— Да не би да ме сравняваш с една лисица?

— В известен смисъл, да. И двамата сте страшно независими и верни. — Тя се усмихна, наслаждавайки се на непознатото усещане на щастие. — Аз съм късметлийка.

Пиърс повдигна едното ъгълче на устата си.

— Няма да споря, тъй като аплодирам заключението ти.

Каретата зави по главния път и Дафни погледна за последен път към смаляващата се къща.

— От това, което успях да чуя, стигам до извода, че баща ми е приел условието да остави мама на мира.

Усмивката на младия мъж изчезна.

— Съмняваше ли се в това? Та аз му предложих възможно най-хубавите за него условия — да се наслаждава на парите си, без да чувства около врата си моята примка.

Дафни кимна.

— Знам. Така и предполагах, че ще приеме финансовата сигурност дори пред възможността да накаже вироглавата си съпруга. — Тя спря за момент и сведе глава. — Прекарала съм целия си живот в тази къща и не изпитах абсолютно нищо, като я напуснах, даже и най-слабо съжаление.

— Това учуди ли те?

— Не. Нито пък има някакво значение. След като успяхме да измъкнем и Ръсет, вече няма нищо, което да ме свързва с Трагмор. И не възнамерявам да се върна някога тук.

Чуло името си, лисичето повдигна глава от скута на своята приятелка и огледа вътрешността на каретата. Очевидно доволно от видяното, то подви опашка около тялото си, сви се още повече в гънките на роклята на своята господарка и заспа.

— Твоето лисиче май приема доста добре пренасянето — отбеляза сухо младият мъж. — Вярно, в началото беше доста неспокойно, но сега като че ли вече всичко е наред.

— Свикнало е с катаклизмите. Било е изоставено съвсем малко — вероятно веднага след раждането — и е трябвало да се оправя само.

— Двамата с Ръсет ни свързват доста общи неща.

— Да, така е — усмихна се тъжно Дафни. — И двамата сте оцелели, въпреки всичко. Ръсет ще се окопити за нула време, стига да съм край него.

— Доста общи неща — повтори дрезгаво Пиърс и протегна ръка, за да стисне дланта й.

Погледите им се срещнаха, пръстите се докоснаха и сърцето на младата жена спря да бие за миг, когато видя нескрития копнеж, който гореше в очите на съпруга й.

— Чудя се дали винаги ще се чувствам по този начин, когато ме погледнеш така — прошепна тя.

— Как „така“? — попита той, като целуваше пръстите й един по един, а дъхът му беше като гореща ласка за чувствителната й кожа.

— Както ме гледаш сега. Както ме гледаше снощи.

— А, снощи. — Пиърс стана от мястото си и се намести до нея, плъзна ръце от дланите й до раменете и я притисна към себе си. — Все още те чувствам, вкусвам и усещам виковете ти от удоволствие, когато потръпваше под мен. — Пръстите му погалиха косите й, а устните му се сляха с нейните. — Ах, Дафни, искам отново да вляза в теб.

Тя сграбчи реверите на сакото му и изохка тихичко. Думите му бяха възкресили цялата възбуда, цялото чудо на първата им брачна нощ. Разтвори уста и езиците им се преплетоха. Ако Ръсет не беше в скута й, щеше да се хвърли в обятията му и да се отдаде отново на тази магия още тук.

Пиърс почувства безпомощността й, още повече, че той изпитваше същото.

— Щом пристигнем в Маркам, ще те запозная с прислугата — поне с първата вълна от нея — прошепна, без да се отделя от устните й той. — А после ще поискам да ти приготвят гореща вана. Докато се къпеш, ще уредя последните предпазни мерки за майка ти — погали я по лицето той. — Предлагам да се концентрираш върху премахването на болката от мускулите си с помощта на топлата вода. Тъй като, Дафни — ухапа я лекичко по устната й, — възнамерявам тази нощ отново да подложа на изпитание всеки един от тези красиви мускули, както и някои други, които все още не съм изтощил. — Погълна с цялото си тяло лекото й потрепване. — Съгласна ли си?

— Д-да. Но, Пиърс?

— Хм?

— Мисля, че мускулите ми ще се възстановят доста преди да се е стъмнило.

— Пророчески думи, изпълнени с проницателност и страст. — Младият мъж прокара езика си по долната й устна. — Добре тогава. Да речем привечер, какво ще кажеш?

— Късно следобед би било много по-добре.

Този път бе негов ред да потръпне.

— Продължавай да ме подмамваш така и ще започна да те любя още в каретата, въпреки присъствието на лисицата.

— Звучи доста интригуващо — погледна го с пламнали бузи Дафни, а очите й проблеснаха дяволито.

За момент съпругът й се изправи, сякаш бе глътнал бастун, но след миг се овладя.

— Не, мисис Торнтън. Следващия път, когато те имам, ще бъде в легло. В моето легло. Където ще можем да се насладим един на друг напълно и с абсолютно себеотдаване. Никакви седалки в карета или възглавници от диван, които да пречат на движенията ни и да потискат удоволствието. Съгласна ли си?

— Съгласна. — Младата жена едва успяваше да говори.

— Добре. — Съпругът й погледна нетърпеливо през прозореца на екипажа. — Внезапно започнах да горя от желание да стигнем по-скоро в Маркам.

* * *

Топлата вана действително й се отразяваше чудесно, мислеше си с благодарност Дафни, потопена до шия във водата. Беше настояла да се изкъпе сама за разочарование на новата си камериерка, Лили, която бе избрала измежду огромната тълпа от слуги, с които се бе срещнала малко по-рано. Лили бе на средна възраст, миловидна и опитна, тъй като бе служила на покойната херцогиня Маркам в продължение на десетина години.

Имението се оказа не чак толкова страшно и лишено от душа, както бе очаквала. О, наистина беше огромно, от хиляди акра земя и къща със стотици стаи. Но във въздуха се носеше усещането за някаква скрита енергия, сякаш имението бе заспало и се нуждаеше само да бъде докоснато, от когото трябва, за да се събуди.

Дафни се усмихна на фантазиите си. Чувстваше се отмаляла от топлата вода. Беше радостна, че бе видяла надеждата в очите на майка си, когато Пиърс бе изброил пред нея всичко, което притежаваше и различните си връзки, които щяха да осигурят безопасността й. Сега Елизабет се готвеше за пътуването си до Рътланд. Там Пиърс притежаваше сравнително малко, но много красиво и живописно имение, което майка й очакваше с нетърпение да превърне в свой дом.

Любимият й беше изпълнил още една молитва.

— Спиш ли, Снежно пламъче?

Дълбокият глас на Пиърс извади младата жена от мечтанията й. Тя трепна и отвори очи, за да види съпруга си надвесен над ваната, облечен само с панталон и разтворена риза.

— Пиърс. Мислех, че събираш хората си, за да осигуриш охраната на имението си в Рътланд.

— Всичко е готово. В момента тези, които трябва, получават посланията ми. Когато майка ти пристигне в Рътланд, той вече ще бъде охраняван както трябва.

— Ти си чудесен.

Той се усмихна, коленичи и започна да навива ръкавите си.

— А ти си красива. — Повдигна косите й, за да я целуне по врата. — Събудих ли те?

— Не спях. Просто си мечтаех.

— И за какво? — Ръцете му се потопиха във водата и после се плъзнаха нагоре по ръцете й бавно и мързеливо и се показаха на повърхността, за да застанат на раменете й.

— За теб — успя да промълви тя.

— Поласкан съм. — Пръстите му се гмурнаха отново и този път обхванаха кръста, й като започнаха да се движат нагоре-надолу по тялото й, като се поспираха всеки път, преди да поемат нагоре и се спускаха надолу току, преди да достигнат гърдите й.

Младата жена затрепери силно — всичко в нея сякаш бе започнало да се разтапя. Стомахът й се свиваше при всяко леко като дихание докосване, а зърната й щръкнаха от желание.

— Пиърс…

Той я целуна отново по тила, след което се измести малко, за да премине надолу по шията й.

— Пиърс. — Името му звучеше като молба. Струваше й се, че ще се пръсне от напрежение.

Обхвана гърдите й едновременно, с едно движение, и започна да върти бавно палците си около връхчетата им.

От устните на Дафни се изтръгна глух стон.

— Късно следобед е, прекрасна моя съпруго — прошепна той. — Готова ли си за мен?

Тя кимна безмълвно.

— Сигурна ли си? — Дланите му изоставиха гърдите й, заслизаха надолу по гръдния й кош и се мушнаха между бедрата й.

Дафни прехапа устна, за да сподави вика, който заплашваше да излезе от гърлото й.

— Сигурна ли си, любима? — Той продължаваше да я докосва там, високо между бедрата, като я разпъваше и милваше с палеца си. — Кажи ми.

— Да — почти проплака тя, чувствайки се разбита от интимните му ласки. — Пиърс!

Той се изправи, вдигна я на ръце и разплиска вода навсякъде, но това изобщо не го интересуваше. Стаите им бяха една до друга, свързани с врата. Той я пренесе до своята спалня, постави я върху леглото си и я последва.

— Ще ти измокря чаршафите — възпротиви се проформа тя, като в същото време го беше хванала за ризата и го дърпаше към себе си.

— Така ли? — От очите на младия мъж изскачаха живи искри. — Тогава да се заемем с този въпрос — наведе глава и започна да облизва капчиците вода от шията и от браздата между гърдите й. — Така по-добре ли е? — попита задъхано той, отдели ръцете й от ризата си, съблече я припряно и я захвърли на пода.

— Боже — затвори бавно очи Дафни. — И по-добре, и по-лошо.

— А! Още капчици вода. — Езикът му се завъртя около зърното й веднъж, втори път, след което обхвана с устни кадифеното връхче и го всмукна дълбоко в устата си.

— Ще умра — промълви тя.

— Но единствено от удоволствие.

— Пиърс!

— Харесва ми как звучи името ми, когато го произнасяш ти. — Той се придвижи нагоре, за да я целуне и обгърна жадно устата й със своята. — Имаш вкус на ухаещ дъжд. — Отпусна се отгоре й, като смаза чувствителните й гърди под твърдата стена на мускулестата си гръд. — Боже! — изпъшка младият мъж, като се отъркваше в тялото й. — Прекрасна си като рая.

Дафни се изви безпомощно под него, като усещаше в слабините си пулсирането на възбудения му член, от който я делеше само платът на панталоните му.

— Хайде, Пиърс, моля те. Хайде — и тя задърпа материята, която й пречеше.

Той се надигна на колене с изкривено от желание лице и горящ поглед. Младата жена затаи дъх в очакване да се върне при нея.

С пъргаво движение той вдигна краката й върху раменете си и я разтвори напълно, за да я притежава. Преди Дафни да успее да протестира, той наведе глава и езикът му проникна дълбоко във влажното, чувствително място между бедрата й.

Младата жена дочу заглушения си вик някъде отдалеч. След това целият свят изчезна за нея и тя престана да усеща друго, освен устата на Пиърс, езика на Пиърс и екстаза, обзел сетивата й. Усещането беше непоносимо и тя започна да се бори да се освободи, като същевременно го молеше да не спира. Внезапно цялото й тяло се разтресе от конвулсии, след които тя се почувства безсилна и не съвсем на себе си. Неясно чу съпруга си да издава някакви нечленоразделни звуци. Усети как леглото хлътва от едната страна, когато той се изправи, за да се освободи от панталоните си.

— Дафни. — Гласът му прозвуча безкрайно нежно. Младата жена отвори очи, когато усети, че съпругът й отново ляга отгоре й. Той разтвори краката й, намести се между тях и замръзна на място за момент, подпрян на ръцете си. — Трябва да те имам.

Тя го посрещна всеотдайно, телом и духом. Протегна ръка да погали стегнатите мускули на раменете му, обви краката си около неговите и му даде единствения отговор, който той очакваше да чуе.

— Ти вече ме имаш, Пиърс. Завинаги.

Обезумял от страст, Пиърс проникна в нея с дълъг неумолим тласък, като обтегна чувствителната й, все още потръпваща от ласките му плът.

Дафни почти хълцаше от удоволствие, погълната напълно от новото усещане. Тя го посрещна, като надигна леко таза си и се разтвори, за да го поеме толкова дълбоко, колкото позволяваше тялото й. Младият мъж замръзна на място, усетил съпротивлението на плътта й.

— Снежно пламъче. — Дишаше с усилие, а говоренето беше почти непосилна задача. — Да не би да ти причинявам болка?

Съпругата му поклати буйно глава и го обгърна още по-силно с ръце и крака.

— Не. Не спирай!

Пиърс се повдигна на ръцете си, отдръпна се бавно и потръпна, вперил поглед в лицето на любимата си.

— Господ да ми е на помощ. Не мисля, че бих могъл. — Още преди да довърши думите си, той вече отново проникваше в нея. Изохка на глас, когато мускулите й го обгърнаха здраво и сякаш го привлякоха по-дълбоко в нея. — Боже, ти ме лишаваш от последните останки на самоконтрола ми. — Бедрата му като че ли се движеха сами, независимо от неговата воля. Триенето на стегнатата й плът около възбудения му член беше повече, отколкото можеше да понесе. — Дафни, не мога да се движа по-бавно. Трябва да…

— Да — прошепна тя.

Хвана краката й под колената и ги повдигна, за да я разтвори още повече за бясното желание, което го изгаряше.

— Ако ти причиня болка…

— Няма да ми причиниш. — Тя прокара пръсти през влажните коси на тила му. Не изпитваше никакъв страх от него, така както беше сигурна в нуждата им един от друг. — Обичам те, Пиърс.

Целият свят избухна при това признание. Тласъците му станаха диви, неспирни, изискващи цялата страст, която Дафни можеше да му даде. И тя му я даде докрай. С всеотдайност, която не бе подозирала, че притежава, младата жена посрещаше тялото на съпруга си тласък след тласък, понесена от устрема му към получаване на крайното удовлетворение. Впи нокти в гърба му, като произнасяше името му при всяко движение надолу и стенейки го молеше за неща, които иначе щяха да я накарат да се изчерви.

— Дафни. — Всички мускули на тялото му се стегнаха и тялото му плувна в пот. Отметна назад глава, обхванат от усещания, които бяха прекалено силни, за да ги понесе и прекалено прекрасни, за да бъдат описани. — Вземи ме, Снежно пламъче — изръмжа той, като се притисна силно към слабините й. — Смеси огъня си с моя.

Думите му завършиха с изохкване и той потрепери веднъж, два пъти. Краката му се движеха конвулсивно, а пръстите му се впиха в нежната кожа от вътрешната страна на бедрата й.

Младата жена почувства първата вълна на топлата течност, която се изля в нея. Усещането беше толкова красиво, толкова неустоимо еротично, че тя получи оргазъм. Поглъщайки неговата кулминация, тя достигна до своята и контракциите на тялото й, което го обгръщаше, го накараха да потрепери отново.

Пиърс се отпусна отгоре й. Да усеща върху себе си тежестта на скъпия на сърцето й мъж бе не по-малко прекрасно от страстта, която бяха изживели миг преди това. Изпълнена с радост и доволство, Дафни прокара пръсти по силния му гръб, като чувстваше как мускулите му се свиват под нежното докосване.

— Снежно пламъче — промълви най-после той, заровил лице в косите й. — Никога досега не…

— Знам — прокара разтворените си устни по рамото му и повтори признанието, което бе направила преди малко в разгара на страстта. — Обичам те, Пиърс!

По-скоро почувства, отколкото видя реакцията му — леко свиване на тялото му, притиснато към нейното.

— Боже, колко си ми нужна — произнесе едновременно невярващо и учудено той, като едва не се задави. — Направо ми прималява от страх, като си помисля колко се нуждая от теб.

— Знам, знам и двете — потърка буза в гърдите му тя. — Но, Пиърс.

Младият мъж вдигна глава и я погледна.

— Страховете ти ще изчезнат. Моята любов — не.