Лили Прайър
Страсти по госпожица Пондероза (6)

Трета глава

Докато Аркадио Карнабучи седеше и чакаше, далеч на юг Фернанда Пондероза и нейната свита също чакаха, но никой не знаеше какво. Тогава, до голяма степен случайно, появата на камион на кея, каран от Амброджио Буфалети, ги тласна към следващия етап от пътуването им.

Синьор Буфалети облиза устни при вида на Фернанда Пондероза; всъщност лигите му потекоха, но той беше преди всичко предприемач и не можеше да си позволи похотта да му попречи да сключи добра сделка. Последваха продължителни преговори, усложнени от факта, че Фернанда Пондероза, ръководена единствено от инстинкта си, не знаеше къде точно отиват. Тя затвори очи и се опита да налучка инстинктивно мястото, а през това време Амброджио Буфалети извърна поглед към небето и направи типичния жест на нетърпение.

Мислено Фернанда Пондероза видя едър и гол мъж с животински поглед. Усети неустоимия аромат на печен хляб. Видя поляна със синчец. Видя и свине, както от местната порода, така и диви, с бивни. Чу грухтенето и пухтенето им. Видя сирене. Което я накара да кихне. Виждаше маслинови дръвчета, които се катереха по полегати склонове. Видя ръце, които правят наденички. Почувства безмълвни целувки отзад по шията си. Вкуси шунка. Видя лозя на добре оформени редове. Видя и дъбова гора, а после, изведнъж, гробище.

— В планината — отрони най-сетне тя. Гласът й беше гърлен, прекалено дрезгав за жена и плътен. Беше ехтящ, сякаш идваше дълбоко изпод земята. Той накара всеки моряк, докер, рибар и митничар, който се намираше по някаква причина на дока, да спре и да погледне към нея. Разбра, че от погледите им й става топло, но не даде и най-малък знак, че им е обърнала внимание.

Амброджио Буфалети не направи усилие да отмести поглед от великолепния бюст на Фернанда Пондероза.

— Значи искате в Хималаите, синьора?

— Просто тръгнете на изток, синьор — отсече тя, а тъмните й очи присветнаха. — Ще ви покажа пътя.

Амброджио Буфалети настоя да му се плати по надута цена, в брой, предварително. Едва тогава багажът бе натоварен на камиона и те потеглиха в търсене на планинския регион от въображението на Фернанда Пондероза. Чак след като Фернанда Пондероза се изгуби, търговските пътници решиха, че е благоразумно да спуснат подвижното мостче, и тътрейки след себе си тежки куфари, тръгнаха по работа.

* * *

Така започна пътуването, което щеше да преследва маймуната в кошмарите й години напред. Зад волана на камиона остатъците от търпението на Амброджио Буфалети бяха издухани навън заедно с дима от цигарите, които се палеха една след друга. Той предпочиташе да гледа Фернанда Пондероза, отколкото пътя пред себе си, и въпреки нейните молби да следи шосето той като че ли не бе в състояние да се контролира. Там, където пътят извиваше, той вземаше завоите напряко под права линия и колите от насрещното движение бяха принудени да отбиват в канавките, за да избегнат сблъсъка. Летеше със скорост, за която неговият вехт камион не беше конструиран, и изобщо не обръщаше внимание на парчетата, които изпадаха и образуваха следа зад тях. В градовете и при по-натоварено движение той се качваше на тротоарите, за да заобиколи трафика. В Колесалвети премина през група монахини, разпръсквайки ги като пилци. В Понсако един офицер карабинер им махна да спрат, но вместо спирачките Амброджио Буфалети натисна газта, а офицерът остана да кашля в облак синкав дим, докато искаше по радиостанцията подкрепление. Пътуването едва бе започнало, а те вече бяха бегълци от правосъдието.

Маймуната не сваляше тънките си ръце от лицето си и от време на време издаваше жални звуци, които почти не се чуваха от рева на работещия двигател и от ругатните на шофьора.

Фернанда Пондероза също затвори очи, а Амброджио Буфалети не се поколеба да се възползва, като опипваше бедрата й при всяко движение, свързано със смяната на скоростите. Тя се опита да игнорира тази атака, но когато той придоби кураж и се протегна към пазвата й, тя го удари с предмета, който й бе подръка, халосвайки го с калаена чиния по черепа като с чинел. От изненада той едва успя да овладее автомобила и камионът за малко не счупи парапетите на моста и не излетя в бушуващия поток долу.

Въпреки че не каза нищо, Амброджио Буфалети не беше доволен и атмосферата в задимената кабина окончателно помръкна. След това той започна целенасочено да отмества двете си ръце от волана, за да накара Фернанда Пондероза да се страхува още повече. Тя потисна инстинктивния си порив да закрещи и да сграбчи кормилото. Това беше война на нерви, която Фернанда Пондероза възнамеряваше да спечели.

На няколко пъти прекосиха Флоренция, тъй като Амброджио Буфалети неколкократно пропускаше десния завой. Големи групи японски туристи, които следваха екскурзовод, размахващ флагче, бяха принудени да побягнат, за да намерят укритие, докато камионът криволичеше между тях, а замъгленият образ на мрачната Фернанда Пондероза бе заснет от хиляди високоскоростни телефотографични лещи. Катедралата почувства, че й се вие свят, след като камионът я обиколи за двайсети път. „Фонтана ди Нетуно“, „Палацо Векио“, „Давид“, „Уфици“, Арно, всички се завъртяха вихрено с опасна скорост в тази кошмарна туристическа обиколка на забележителности. Най-сетне отново тръгнаха по пътя си и оставиха ценностите и туристите в града да се прегрупират по възможно най-добрия начин.

След много часове и много километри на Фернанда Пондероза започна да й се струва, че най-сетне приближават края на пътуването. Пейзажът стана познат, въпреки че тя никога преди това не бе посещавала района. Тя почувства, че е познала меките възвишения на хълмовете, които в синкавата далечина преминаваха в стръмни планински върхове, скупчени по хьлмовете градчета със стени и къщи от кремаво розов камък, маслиновите горички, лозята и малките ниви с разноцветни насаждения. С настъпването на сумрака те приближиха стените на древния град Норчия.