Стивън Кинг
Кристин (22)

20. ВТОРИЯТ СКАНДАЛ

Търговецът дойде и ми рече:

„Дай ми твоят стар форд, човече.

Ще ти предложа кола снежнобяла,

която по шосето лети като хала.

Само кажи ми каква ти се иска

и подпиши се тук; тогаз

веднага ще ти я докарам за по-малко от час.“

Да, нов автомобил ще си купя

и ще пътувам в комфорт;

вече не ще се нервирам с

с онзи раздрънкан стар форд.

Чък Бери

 

Плимутът модел ’58 на Арии Кънингам мина техническия преглед на първи ноември хиляда деветстотин седемдесет и осма… Така той довърши започнатото в онази далечна вечер, когато с Денис Гилдър бяха сменили спуканата гума на Кристин. След прегледа трябваше да плати осем долара и петдесет цента акциз, два долара общинска пътна такса (което му даваше право да паркира безплатно в центъра на града) и още петнадесет долара за получаване на номер от бюрото за регистрация на превозните средства в Монроувил.

Арни се върна от Монроувил с колата, която бе наел от Уил Дарнъл и напусна гаража, седнал зад волана на Кристин. Закара я право вкъщи.

Час по-късно родителите му се прибраха от работа и скандалът избухна почти незабавно.

— Видяхте ли я? — Арни говореше на двамата си родители, но като че се обръщаше към баща си… — Регистрирах я днес следобед.

Имаше пълно основание да се гордее. Кристин беше току-що измита и полирана, повърхността й блестеше под светлината на късното следобедно слънце. Тук-там все още се виждаха ръждиви петна, но все пак колата изглеждаше хиляда пъти по-добре, отколкото в деня, когато Арни я купи. Вратите и капакът бяха чисто нови, задната седалка — претапицирана. Вътре бе идеално чисто. Стъклата и полираните части блестяха.

— Да… — поде Майкъл.

— Разбира се, че я видяхме — сопна се Реджина. Беше си наляла джин с тоник и ожесточено разбъркваше питието си със сламка. — За малко да се блъснем в нея. Забранявам да я паркираш на алеята. Къщата ни е заприличала на автомобилно гробище.

— Мамо! — смаяно и обидено възкликна Арни. Погледна към баща си, но Майкъл бе отишъл да си налее чаша алкохол — навярно бе решил, че ще се нуждае от подкрепа.

— Точно така — повтори Реджина Кънингам.

Лицето й беше пребледняло, ружът на бузите й придаваше вид на клоун. Изгълта на един дъх половината чаша и изкриви лице, все едно, че бе изпила горчиво лекарство.

— Върни я там, където я държеше досега. Не я искам и няма да ти позволя да я държиш пред къщата ми. Това е!

— Да я върна обратно? — недоумяващо възкликна Арни. Освен обиден, вече беше разгневен. — Страхотна идея, няма що! Престоят в гаража ми струва двайсетачка седмично и…

— Струва ти много повече — прекъсна го майка му. Пресуши чашата си, остави я на масата и продължи:

— Завчера прегледах чековата ти книжка… Очите на Арни се разшириха.

— Какво си направила?

Реджина леко се изчерви, но не сведе очи. Майкъл се върна от кухнята и тъжно изгледа съпругата и сина си.

— Просто исках да разбера колко харчиш за проклетата кола! — възкликна Реджина. — Съвсем естествено е. Може би си забравил, но следващата година постъпваш в колеж. Доколкото ми е известно, обучението в Пенсилвания не е безплатно.

— Ровила си из стаята ми, докато откриеш чековата ми книжка, така ли? — язвително попита Арни. Сивите му очи бяха потъмнели от гняв. — Може би си търсила и хашиш, порнографски списания, или съмнителни петна по чаршафите?

Майка му зяпна от учудване. Навярно бе очаквала обида, или гняв, но не и тази безкрайна, неописуема ярост.

— Арни! — избухна баща му.

— Защо, какво й пречи да го направи? — изкрещя Арни. — Смятах, че това е моя работа. Бог ми е свидетел как непрекъснато ми повтаряте, че изцяло отговарям за парите си…

Реджина студено заяви:

— Безкрайно съм разочарована от разсъжденията ти, Арнълд. Разочарована и обидена. Държиш се като…

— Не ме учи как да се държа! Струва ми се, че аз трябва да съм обиден! Скапах се от работа, докато направя колата годна за преглед — ремонтирах я близо три месеца, а когато я докарах тук, веднага ми заповядваш да я махна от алеята. Нима очакваш да съм щастлив?

— Не е нужно да държиш такъв тон на майка си — намеси се Майкъл. Въпреки упрека, по гласа му личеше, че се чувства неловко и иска да заглади положението. — Нито да използваш такъв език.

Реджина му подаде чашата си.

— Налей ми още едно питие. В кухнята има запечатана бутилка джин.

— Татко, стой тук — настоя Арни. — Много те моля. Сега е моментът да изясним всичко.

Майкъл Кънингам погледна към жена си, извърна очи към сина си, сетне отново към съпругата си. И двамата изглеждаха непреклонни. Той наведе глава и се завъртя към кухнята, стиснал в ръка празната чаша.

Реджина мрачно изгледа сина си. Още от лятото чувстваше, че в отношенията им назрява криза. Явно бе решила, че скандала по повод на Кристин е последният й шанс да възвърне изгубените си позиции. Ето защо ядно произнесе:

— През юли имаше близо четири хиляди в книжката. Почти три четвърти от парите, които си спечелил от девети клас насам, плюс лихвата…

— О, значи непрекъснато си ме контролирала! — избухна Арни. Внезапно се отпусна на стола си и се втренчи в нея. Гласът му трепереше от негодувание и от изненада. — Мамо, защо не изтеглиш проклетите пари и не ги внесеш в собствената си сметка?

Реджина отвърна с леден тон:

— Защото съвсем доскоро си въобразявах, че разбираш стойността на парите. Но през последните няколко месеца говориш само за колата, а сега и за момичето. Струва ми се, че си се побъркал и по двете.

— Много благодаря. Оценявам непредубеденото ти мнение за начина ми на живот.

— През юли имаше почти четири хиляди. За твоето образование, Арни, за образованието ти. Сега са ти останали приблизително две хиляди и осемстотин. Оплаквай се колкото си щеш, че съм те шпионирала — признавам, че малко ми е обидно, но е факт, че за два месеца си пропилял хиляда и двеста долара. Може би затова не мога да гледам проклетата кола. Прилича ми на…

— Слушай…

— … на огромна банкнота, която отлита в небитието.

— Позволи ми да ти обясня…

— Не, Арни — категорично заяви тя. — Не искам никакви обяснения.

Майкъл се върна с чашата й, наполовина пълна с джин. Отиде до бара, добави малко тоник и я подаде на съпругата си. Реджина отпи и отново направи гримаса. Арни седеше на стола до телевизора и замислено я гледаше. След няколко секунди промълви:

— И ти си преподавателка в колеж? Значи така се отнасяш към студентите си: „Казах вече. А вие си затваряйте устите!“ Страхотно! Направо ги съжалявам.

— Внимавай, Арни! — изкрещя Реджина и заканително размаха пръст. — Внимавай!

— Ще ми позволиш ли да се изкажа?

— Моля! Но едва ли ще променя решението си.

Майкъл неловко се изкашля.

— Редж, струва ми се, че момчето е право: отношението ти не е особено конструктивно…

Жена му се нахвърли върху него като разярена котка:

— Ти да мълчиш!

Съпругът й потръпна и се отдръпна. Арни започна:

— Първо, ако внимателно си разгледала спестовната ми книжка (не се съмнявам, че си го направила), навярно си забелязала, че съм изтеглил две хиляди и двеста долара в началото на септември. Налагаше се да купя предни калници за Кристин.

— Съобщаваш го, сякаш се гордееш с това! — гневно възкликна тя.

— Права си — заяви Арни и хладнокръвно я изгледа. — Монтирах цялата седмица сам, без ничия помощ. Справих се отлично. Изобщо…

За миг гласът му пресекна, сетне той отново продължи:

— … изобщо не личи, че е ремонтирана. Второ, навярно си забелязала, че съм възстановил шестстотин долара от похарчената сума. Уил Дарнъл хареса работата ми и ме назначи в гаража. Ако на два месеца добавям към спестяванията си по шестстотин долара, а може би и повече, ако Уил ме изпраща в Олбъни, откъдето купува коли на старо в края на учебната година ще имам в книжката си четири хиляди и петстотин. Ако работя на пълна смяна в гаража до следващото лято, преди постъпването ми в колежа ще събера близо седем хиляди. И всичко това, благодарение на колата, която ненавиждаш.

— Парите нямат значение, ако не успееш да влезеш в добър колеж — парира го Реджина, като ловко смени тактиката.

Същото правеше по време на събранията на катедрата, когато някой се осмелеше да й противоречи, което се случваше доста рядко.

— Понижил си успеха си.

— Но не дотолкова, че да ми попречи — отвърна момчето.

— Какво значи „не дотолкова“? Получил си двойка по математика. Само преди седмица ни изпратиха червената карта.

Червената карта, понякога наричана от учениците „карта-двойкарка“, се изпращаше на онези от тях, получили слаби оценки, месец след началото на първия срок.

— Двойката получих само от едно изпитване — хладнокръвно заяви Арни. — Мистър Фендерсън е прочут с навика си да изпитва само по веднъж през първата половина на срока. Ето защо се случва да ти пише двойка поради неразбиране на основен математически проблем, а в края на срока оценката ти да бъде отлична. Щях да ти обясня всичко, ако си беше направила труда да ме попиташ. Но ти не благоволи да го сториш. Освен това през четирите години в гимназията съм получил едва три червени карти, включително тази. Много добре знаеш, че общият ми успех продължава да е отличен и…

— … в най-скоро време ще се понижи — пискливо го прекъсна Реджина и пристъпи към него. — Проклетата кола направо ти е взела ума! Имаш си приятелка — прекрасно, поздравявам те. Но в манията ти към колата има нещо ненормално. Дори Денис казва…

Арни рязко скочи на крака и се озова до нея. Изненадана, Реджина стреснато се отдръпна, за миг забравила гнева си.

— Не забърквай Денис — тихо, но заплашително процеди той. — Това е само между нас.

— Добре — отвърна майка му, бързо преценила, че се налага да отстъпи. — Все пак признай, че си понижил успеха си. И двамата с баща ти го знаем, а червената карта е само още едно доказателство.

Реджина се наежи, когато момчето самоуверено се усмихна и заяви:

— Предлагам ти да сключим сделка. Позволи ми да оставя колата тук до края на срока. Ако общият ми успех е по-малко от четири, ще предложа Кристин на Дарнъл. Обзалагам се, че ще я купи. Той много добре знае, че ще я продаде за хилядарка, след като я стегнах. Цената й само ще се повиши с течение на времето.

Той се замисли, сетне продължи:

— Дори ти предлагам още по-изгодно за теб споразумение. Ако в края на семестъра не съм сред отличниците, също ще продам колата. Сама прецени — ще изгубя Кристин, ако получа само една петица. Какво ще кажеш?

— Не! — моментално отвърна Реджина, сетне хвърли към мъжа си поглед, сякаш го предупреждаваше: „не ми се бъркай!“

Майкъл, който тъкмо се канеше да каже нещо, здраво стисна устни.

— Защо? — престорено спокойно запита Арни.

— Защото е номер и ти отлично го знаеш! — изкрещя майка му.

Внезапно бе изгубила контрол и гневът й беше необуздан.

— Нямам никакво намерение да те слушам да дрънкаш врели-некипели и да ме обиждаш! Май забрави, че съм ти майка и че съм сменяла мръсните ти пелени. Казах да махнеш колата оттук! Не желая повече да я виждам и това е!

Арни погледна баща си и попита:

— А ти какво мислиш, татко?

Майкъл отново понечи да проговори, но съпругата му го прекъсна:

— И той мисли като мен. Мненията ни напълно съвпадат.

Момчето се втренчи в нея, сивите им очи се срещнаха.

— Искаш да кажеш, че не го смяташ за човек, нали?

— Е, този път наистина прекали и…

Реджина се извърна, решително стиснала устни, но в очите й се четеше странно объркване. Арни улови ръката й точно над лакътя.

— Прав съм, нали? Когато си наумиш нещо, ти просто не виждаш, не чуваш, дори не мислиш.

— Арни, престани! — извика баща му.

Момчето изгледа майка си и продължи със същия тих глас:

— Ще ти кажа защо не можеш да понасяш колата ми. Не е заради похарчените пари, а защото покрай Кристин успях да си намеря работа, която умея да върша и която рано или късно ще ми донесе доста пари. Отлично го знаеш. Бедата не е и в бележките ми — изобщо не съм си развалил успеха. Работата е там, че непрекъснато искаш да ме държиш под чехъл, както постъпваш със студентите си и с него — той посочи към Майкъл, който изглеждаше гузен и нещастен, — както винаги си постъпвала с мен.

Лицето му беше зачервено, ръцете му — гневно стиснати в юмруци.

— Пълнеше ми главата с тъпите си либерални теории, как цялото семейство обсъждало и решавало възникналите проблеми. Но истината е, че винаги сама избираше дрехите и обувките ми, сама преценяваше с кого да играя и с кого — не. Ти решаваше къде да отидем на почивка, ти нареждаше на баща ми кога да смени колата и за каква марка. Купих Кристин без твое съгласие. Ето защо я мразиш до смърт!

Реджина му зашлеви шамар, който прозвуча като пистолетен изстрел. Навън беше паднал мрак, фаровете на преминаващите покрай къщата коли проблясваха като жълтеникави очи.

Кристин се мъдреше на асфалтираната алея пред дома на семейство Кънингам, както едно време на моравата на Льобей, само че сега изглеждаше значително по-добре. От нея лъхаше спокойствие, сякаш семейната свада ни най-малко не е засягаше. Очевидно се бе издигнала в обществото.

Внезапно и съвсем неочаквано Реджина Кънингам се разплака: явление, необикновено като дъжд в пустиня. През целия си живот Арни го бе наблюдавал само четири-пет пъти и в нито един от случаите нямаше вина за избухването на майка си.

По-късно сподели с Денис, че бил ужасен от сълзите й, или по-точно — от появата им. Отгоре на всичко майка му като че се състари, сякаш за секунди се превърна от четирийсет и петгодишна привлекателна жена в шейсетгодишна старица. Сивите й, твърди като кремък очи помътняха, от тях рукнаха сълзи, които обляха лицето и се стичаха на вадички върху грима й. Реджина сляпо посегна към питието си, поставено върху полицата над камината. Събори чашата, която падна на пода и се счупи. В хола се възцари тишина. И тримата изглеждаха смаяни, че са допуснали нещата да стигнат дотам. И все пак Реджина успя да каже през сълзи:

— Забранявам да я вкарваш в гаража или да я оставяш пред нас, Арнолд!

— Не се бой, няма — студено заяви момчето, тръгна към вратата, но на прага се обърна и изгледа родителите си.

— Благодаря за проявеното разбиране. Безкрайно съм задължен и на двама ви.

После напусна стаята.