Тери Гудкайнд
Изповедник (43)

Четирийсет и трета глава

КАРА СТЪПИ ВЪРХУ ГЪРБА НА ЕДИН ПАДНАЛ ВОЙНИК от Императорския орден и се втурна към Ричард, който в същото време използваше набраната инерция, за да мине през облака прах и камъни, които Брус раздроби, докато атакуваше мраморната преграда. Когато се промъкна през прехвърчащите остриета и кръв, Ричард сложи Ничи на пода и остави отпуснатото й тяло да се плъзне навътре в коридора по слоя прах, който покриваше излъскания камък.

После Ричард моментално се завъртя и насочи меча си срещу връхлитащата върху него стена от мъже, които прииждаха от тъмния коридор и изпълваха осветените от факли коридори. Той безмилостно сечеше с удари при всеки удобен случай, а те ожесточено се биеха да стигнат до него и да го повалят. Острието му разряза един мускул и се удари в кост. Шумът беше оглушителен, тъй като някои мъже ръмжаха, други надаваха бойни викове, а трети пищяха от предсмъртни болки.

Ричард избягваше свирепите им атаки и при всяка възможност намушкваше с острието си. Всеки един от бързите му удари намираше целта си. И въпреки това всеки мъж, когото той убиваше, като че ли биваше заместен от други трима. Кара се блъсна в едър мъж с бръсната глава, който нападаше Ричард. С две ръце тя прокара Агнела си през гърлото му. За миг Ричард видя шока от болката в очите на мъжа и след това той се свлече. Ричард използва пролуката, за да се обърне и да напъха меча си в друг войник отстрани.

Всички мъже, които се бяха събрали тихо в тъмния коридор, явно бяха опитни бойци. Битката дойде по-рано, отколкото очакваха, но сега, след като започна, те се сражаваха с обезумяла ярост. Това не бяха редовните войници на Императорския орден — мъже, които се бяха присъединили към него в търсене на слава и плячка. Тези бяха професионални бойци, добре обучени и опитни мъже, които знаеха какво правят. Бяха изключително силни и с кожени доспехи. Други в допълнение имаха железни ризници. Всички носеха отлични оръжия. Сражаваха се с премерени движения, които целяха до пробият отбранителните позиции на врага.

Но колкото и добри да бяха, те бяха хванати неподготвени и изненадани от внезапния мрак, последван от бърза схватка. Смятаха, че тъй като се промъкват тихо във вражеската територия, са в безопасност. Но в момент на объркване и тревога, когато в коридора настъпи пълен мрак, те бяха завладени от непреодолим страх от неизвестното. В тези кратки мигове на смут мъжете започнаха да умират, без да разберат как и защо.

Ричард използва елемента на изненадата, за да пробие редиците им колкото е възможно по-бързо. Последното нещо, което му трябваше, бе ръкопашен бой. Целта му бе да се промъкне, без да влиза в схватка с врага. Вътре в Двореца способностите на Ейди рязко намаляха. А това определено водеше до затруднения.

Колкото и изненадани да останаха спотайващите се войници на Ордена, те бързо се окопитиха и вече бяха в стихията си — битката. По принцип Орденът използваше тези мъже за нападение, за смазване на неприятеля с мощна атака, целяща да разбие всяко противодействие.

За късмет на Ричард, се появи неочаквано подкрепление. Кара събаряше всеки мъж, до когото се доближеше, и прескачаше други, за да стигне до онези, които се опитваха да посекат Ричард. Тези мъже познаваха много добре въоръжената съпротива, но не знаеха нищо за Морещиците. Опитваха се да се отскубнат от Кара, но след това друга Морещица скачаше върху тях и ги поваляше. Ричард видя как Бердин и Найда забиваха Агиелите си в тиловете на мъжете или ги пронизваха в гърдите, причинявайки моментална смърт. Навсякъде мъже пищяха в агония.

Недалеч Елитната гвардия атакува войниците на Императорския орден от двата фланга едновременно. Ричард видя как генерал Тримак повежда мъжете си в разгара на битката. Елитната гвардия се състоеше от възможно най-добрите бойци, които не отстъпваха на войниците на Ордена не само по ръст, но и по способности. Всички войници на Д’Хара бяха закоравели в битките мъже, добре обучени на смъртоносни тактики, което им носеше страховита и заслужена слава. Няколко мъже в тъмни кожени доспехи, с изкривени от омраза и ярост лица, се втурнаха към Ричард. Преди той да успее да насочи меча си, други едри бойци се изпречиха на пътя им и не им позволиха да стигнат до Ричард. Двама мъже със светкавични удари обезвредиха цяла група войници. Ричард с изненада разпозна в тях Улик и Иган — двамата огромни руси телохранители на Господаря Рал. Тъмните кожени каиши, ризници и колани на униформите им прилепваха като втора кожа по изпъкналите контури на мускулите им. По средата на гърдите им беше гравирана буквата „Р“, а отдолу имаше два кръстосани меча. Те носеха метални обръчи с шипове над лактите си, специално направени за ръкопашен бой. Скоро на нападателите им стана ясно, че всеки, който се намира достатъчно близо до Улик и Иган, не само е обречен на смърт, но при това го очакват зловещи мъки. Други войници, които се появиха от отвора в стената, бяха повалени от дарбата на Натан. Искри пронизаха мъжете с метални ризници и късове нагорещено желязо отскочиха от стените, пода и тавана. Това беше сурова, едностранна битка, при която войниците нито за миг нямаха шанс дори да вдигнат мечовете си срещу високия Пророк, преди да бъдат разкъсани от насочената срещу тях сила на дарбата му.

Генерал Мейферт се сниши под размаханите брадви, докато атакуваше през пушека. Джилиан стоеше приведена под прикритието на меча му, а Ейди се крепеше на другата му ръка.

Ричард забеляза, че Ейди цялата е в кръв.

Кара замръзна.

— Бенджамин?

— Тук съм! Поеми Ейди!

— Аз трябва да защитавам Господаря Рал.

— Прави, каквото ти казвам! — надвика той рева на битката. Помогни й!

Ричард с изненада видя, че Кара на момента пое Ейди от грижите на генерал Мейферт. Той хвана Джилиан с току-що освободената си ръка и я издърпа от другата страна, далеч от двамата мъже, които го нападаха отдясно. Той се наведе, замахна с меча си и намушка единия мъж. Брус беше точно до него, но се сви надолу, за да не се изпречи пред острието на генерала. От ниската си позиция Брус посече втория нападател през коленете. Когато трети мъж посегна към генерала, мускулестата ръка на Иган обгърна врата на войника и се извъртя. Мъжът се отпусна. Иган го подхвърли настрани като парцалена кукла и тутакси нападна друг войник на Ордена.

— Връщай се! — извика генерал Мейферт на Кара, когато тя се върна, за да се впусне отново в разгара на битката.

— Аз трябва да…

— Дръпни се! — извика й той и в същия момент я блъсна в гърба с ръка. — Казах, дръпни се!

— Натан! — извика Ричард през тътена, когато видя възможността, предоставена от генерал Мейферт, който изтика Кара назад и също се отдръпна. Когато чу името си, Пророкът се обърна и Ричард посочи тъмния коридор, който генералът току-що беше разчистил. — Това сме всички! Направи го!

Натан разбра и не изгуби нито секунда. Той на момента вдигна ръце. Между дланите му пламна светлина. Магьосническият огън изригна и изпрати проблясващи искри и лъчи към решаващата битка.

Без да спира, Натан насочи магьосническия огън към врага.

Смъртоносната сфера от вряща и клокочеща течна светлина се отдалечи с въртене. Нажеженият до бяло ад се уголеми, докато профучаваше през въздуха. Дори през шума на битката, който отекваше в каменните коридори, Ричард чу свистенето на светлината, докато тя прелиташе към пълния с войници на Императорския орден тъмен коридор. Те напираха да влязат в Двореца и да се включат в битката.

Магьосническият огън се спусна по коридора, излъчвайки оранжево-червена светлина към белия мрамор. Самият звук беше достатъчен, за да накара мъжете да настръхнат от ужас.

Гледката на безжалостната смърт, покосяваща жива плът, беше ужасна. Нарастващата сфера от втечнен огън остана високо горе, докато се разстилаше над главите на мъжете и сипеше смърт върху тях, след което търкалящият се ад избухна във водопад от разтопена светлина и пламък, които се спуснаха върху ужасената маса мъже.

Писъците от агония заглушиха дрънченето на метал.

Натан предизвика още магьоснически огън. Огнената сфера се затъркаля надолу по тъмния коридор, спусна се покрай стените и мъжете, разпръсна пламъци и подпали всичко. Втечненият пламък беше толкова лепкав, толкова жестоко обгарящ, че разтопяваше кожените доспехи, проникваше през ризниците и обгръщаше плътта. Подпалените мъже разкъсваха дрехите си в опит да махнат огъня от себе си, но не можеха. Веднъж обхванал човек, огънят изгаряше всичко до кост, преди да изгасне. Дори когато мъжете започнаха да махат кожените ризници, през които лепкавият, втечнен огън ги изгаряше, беше твърде късно. Дрехите им вече се топяха по кожата и те в крайна сметка сваляха собствената си плът.

Огънят обви лицата. Дишайки тежко от шок, мъжете поглъщаха кълба от пламъци в дробовете си. Смрадта от горяща плът беше непоносима. Разнасящите се писъци бяха ужасяващи.

Мъжете, които вече бяха във вътрешния коридор, знаеха, че никой нямаше да дойде след тях и да им се притече на помощ. Защитниците от Елитната гвардия вече се спускаха върху тях, събаряха ги, пронизваха враговете, които не можеха да мръднат заради съкрушителната сила, която ги притискаше от двете страни.

Те нямаха друг избор, освен да се бият за живота си. А в тази битка не се допускаше отстъпление.

Генерал Мейферт разсече един войник през рамото. Брус обгърна дръжката на меча с две ръце и промуши един мъж, който се строполи на пода в краката му. Когато друг мъж с изкривено от гняв и ненавист лице атакува Ричард, той замахна и вкара меча си до половината в главата на мъжа, точно под очите. Мъжът се стовари на колене, викайки от неочакван ужас, и Ричард издърпа меча обратно. Бердин, облечена в червената си кожа като всички Морещици, се включи, притисна Агнела си в основата на черепа му и го довърши.

Натан пусна по коридора друго разширяващо се, търкалящо и извиващо се кълбо от магьоснически огън. Гледката на безмилостния смъртоносен ад бе непоносима, докато той се разстилаше през тълпите мъже, които, намирайки се по-далеч, го бяха избегнали преди това. Горящите мъже като обезумели се опитваха да се спасят от растящия огън. Но нямаше начин. Бяха заклещени не само от пламъците, но и от мъртвите около тях. Освен това самите те бяха многобройни. Оставаше им само да пищят от агония и отчаяна паника, докато горят живи. Спирали от пламъци се извиваха в отворените им усти, от които излизаха писъците. Ричард беше сигурен, че по-назад мъжете са избегнали нападението и вече тичат назад на безопасно място в катакомбите.

Това, което само преди момент представляваше умопомрачителна битка, изведнъж замлъкна. Останалите живи войници на Ордена не видяха никаква милост от страна на Елитната гвардия, която ги довърши.

Кара избута един мъж, когото току-що беше убила. Трупът му се олюля и глухо тупна на земята. Генерал Мейферт беше наблизо. Тя го изгледа по-ядосано, отколкото мъжа, когото беше убила.

— Какво си мислиш, че правиш, като ми крещиш… и ми казваш какво да правя?

— Върша си работата. Ти пречеше на това, което Господарят Рал се опитваше да направи. Трябваше да се махнеш.

Кара пак го изгледа.

— Не ме интересува…

— Нямам време за спорове. — Той я изгледа също толкова гневно. — Докато аз отговарям, ще правиш това, което ти се казва. Така трябва да бъде.

Тя извърна намръщената си физиономия към коридора, където мъжете все още мърдаха, докато горяха живи. Превърналите се във факли ръце махаха бавно и напразно в ада.

Ричард беше наясно, че твърде много мъже изпълват коридорите, за да могат да се справят с всичките. Той се опита да махне генерала, Брус, Джилиан и Ейди от пътя, за да може Натан да предизвика магьоснически огън. Генералът разбра намерението на Ричард. Кара се беше изпречила на пътя. В качеството си командващ генерал той не можеше да позволи на никой да постави под въпрос авторитета му — особено в разгара на сражение.

След като осъзна истината, Кара прекрати спора и веднага се обърна, за да се присъедини към Ричард, който трескаво вървеше по хлъзгавия от кръв под към Ничи, която лежеше по гръб до стената.

— Ничи? — Ричард нежно прокара ръка по шията й. — Дръж се. Натан е тук.

Очите й бяха присвити. Тя се гърчеше от болка. Според Ричард Джаганг искаше да я убие, но магията около Двореца възпрепятстваше опита му. И това й причиняваше бавна и мъчителна смърт.

Той се обърна.

— Натан! Имаме нужда от теб!

Ричард видя Натан, коленичил до някого сред повалените тела на мъртвите войници на Императорския орден. Ричард имаше ужасното чувство, че знае кой е това. Натан вдигна глава, гледайки тъжно и безпомощно към Ричард.

— Ничи… дръж се. Идва помощ. Обещавам, че ще махна тази яка от теб. Дръж се. — Той хвана ръката на Кара и я придърпа по-близо. — Стой с нея. Не искам да си мисли, че е сама. Не искам да се предаде.

Кара кимна. Сините й очи блестяха.

— Господарю Рал, наистина се радвам да ви видя. Той се изправи и постави ръка на рамото й.

— Знам. Аз също много се радвам да те видя.

Ричард се затича през мъртвите войници на Ордена и изобщо не си направи труд да потърси чиста пътека. Гледката на толкова много трупове, откъснати крайници и глави, толкова много кръв, плиснала по белите мраморни коридори, беше потресаваща.

Той бързо си проправи път през хаоса от мъртви и когато видя, че Натан е коленичил до Ейди, страховете му се потвърдиха. Старата магьосница едва дишаше.

Ричард се наведе до Пророка.

— Натан, трябва да й помогнеш.

Генерал Мейферт и Джилиан коленичиха от другата страна на старата жена. Джилиан взе ръката на Ейди и я притисна към гърдите си.

Натан се взираше с уморени, навлажнени очи.

— Съжалявам, Ричард, но това може да се окаже извън способностите ми.

Ричард преглътна бучката в гърлото си и пак погледна надолу към Ейди. Тя го гледаше втренчено с напълно белите си очи, които изглеждаха много спокойни въпреки ужасната болка.

— Ейди, успяхме. Планът ти проработи. Ти го направи. Ти ни промъкна.

— Доволна съм, Ричард. — Тя се усмихна съвсем леко. — Но сега трябва да помогнете на Ничи.

— В този момент се притеснявай само за себе си. Тя стисна ръката му и го придърпа към себе си.

— Трябва да й помогнете. Моята част е свършена. Сега тя е единственият ви шанс да спасите това, което смятаме за скъпо на този свят.

— Но…

— Помогнете на Ничи. Тя е единствената ви надежда сега. Обещай ми, че ще й помогнете.

Ричард кимна и една сълза се търкулна по бузата му.

— Обещавам.

Усмивката й се разшири и избута назад фините бръчици по бузите й. Ричард не можеше да не усмихне при мисълта за това, което тя направи току-що. Веднъж Зед му каза, че магьосниците никога не казват всичко, което знаят, и по този начин успяват да те склонят да се съгласиш с неща, които иначе не би приел.

— Нямам нужда от магьосница, за да удържа на думата си да помогна на Ничи.

Тя му се усмихна и Ричард усети, че ръката й леко се стегна.

— Не съм толкова сигурна, Ричард. Тя има нужда от помощ, каквато само ти можеш да й окажеш.

Ричард нямаше представа какво може да направи той самият, което Натан да не може. Дори да знаеше как да използва дарбата си, Ричард отдавна беше изгубил връзката си с нея. Когато очите на Ейди се притвориха и Джилиан се разплака от тревога, генерал Мейферт сложи ръка на раменете й.

— Господарю Рал! — извика Кара.

Ричард и Натан се обърнаха към Морещицата, която стоеше приведена над Ничи.

— Побързайте!

— Дръж се — прошепна Натан на Ейди.

Той допря пръст до челото й. Ейди въздъхна и мускулите й се отпуснаха.

— Това ще я облекчи за момента — каза Натан на Ричард с доверителен тон. — Може би с помощта на няколко Сестри ще мога да направя нещо повече за нея.

Ричард кимна, след което хвана Натан под ръка и му помогна да се изправи. Докато отиваха към Ничи, те минаха покрай вплетените тела на мъртвите. Повечето от убитите бяха войници на Императорския орден, но по коридора имаше и разпръснати мъже от Елитната гвардия. Ничи изглеждаше по-зле, ако изобщо това бе възможно. Тя трепереше от невидимата сила, която се опитваше да изтръгне живота от нея.

— Трябва да махнеш яката от нея — каза Ричард на Натан. Джаганг използва Рада’Хан, за да я контролира. Мисля, че сега се опитва да я убие.

Натан кимна, докато повдигаше клепача на Ничи, и бързо прецени състоянието й. След това се протегна и постави двете си ръце върху гладката метална яка около врата й. Той затвори очи за момент и челото му се сбръчка от усилието да използва невидимата си сила. Въздухът наоколо зажужа от лека вибрация. След момент неприятното усещане изчезна.

— Съжалявам, Ричард — тихо каза той и най-после се изправи.

— Какво имаш предвид с това „съжалявам“? Тя още е заключена около нея. Трябва да махнеш това нещо, преди да я е убило.

Натан огледа всички мъртви и в небесносините му очи се появи влага. Скръбният му поглед най-после се върна върху Ричард.

— Съжалявам, момчето ми, но не мога да направя нищо.

— Можеш — каза Кара. — Можеш да махнеш яката от нея!

— Ако можех, щях да го направя. — Той поклати глава обезсърчен. — Но не мога. В яката са вплетени и двете страни на дарбата. Аз разполагам само с Адитивната.

Ричард не можеше да приеме този отговор.

— Дворецът усилва способността ти. Ти си Рал. Твоята сила е по-голяма на това място. Имаш повече сила тук. Използвай я!

— Адитивната ми способност действа…, но Субстрактивна въобще не притежавам. Без нея съм безсилен.

— Можеш да опиташ!

Натан постави ръка на рамото на Ричард.

— Вече опитах. Способността ми не е достатъчна. Съжалявам, момчето ми. Боя се, че не мога да направя нищо.

— Но ако не направиш нищо, тя ще умре.

Гледайки в очите на Ричард, Натан кимна.

— Знам.

Генерал Мейферт се появи зад Натан.

— Господарю Рал.

И Натан, и Ричард вдигнаха поглед.

Той се поколеба за момент, гледайки ту единия, ту другия.

— Трябва да направим нещо, преди да изпратят още мъже през тунелите. Не може да се каже колко войници все още се намират долу в другите коридори и помещения и изчакват да се появят и да подновят атаката. Трябва да действаме сега.

— Прочисти тунелите — каза Ричард. Собственият му глас звучеше глухо в ушите му.

— Какво? — попита Натан.

— Първо разчисти коридорите… увери се, че няма повече войници на Ордена тук. След това използвай магьосническия огън. Изпрати го по катакомбите. Катакомбите са територия на мъртвите. Разчисти ги от живите.

Натан кимна.

— Ще се погрижа веднага.

Когато се изправи, стискайки здраво ръката на Ничи, Ричард погледна нагоре към високия магьосник.

— Натан, трябва да има нещо, което можеш да направиш.

— Мога да не позволя на други да се промъкнат.

— Имам предвид за Ничи. Какво можем да направим, за да й помогнем?

От мрачните дълбини на собственото си вътрешно мъчениe Натан погледна надолу към Ричард.

— Стой с нея, Ричард. Бъди с нея, докато си отиде. Не я оставяй сама в последните моменти. Това е всичко, което можеш да направиш сега.

Пелерината му се разпери, докато се обръщаше, и той се втурна след генерал Мейферт.