Йън Ървайн
Пътят между световете (10)

9. Заклещен

Виковете на Лиан събудиха всички. Някой позна момчето — било от стопанство по средата на пътя между имението и селото.

Игър гледаше раненото дете и мускулите по челюстите му се издуваха.

— Ако не се разправим с транкса още сега, същата гледка ще се повтаря безкрайно из Сантенар.

— Ако още като него се промъкнат — навъсено добави Мендарк, — или ако от този се пръкнат други…

— Да съберем ловна група, и то веднага!

Игър се обърна да даде заповеди на своите стражници. Минути по-късно от къщата излязоха Мендарк, Игър, войниците, Вартила, Осейон и Торгстед. С тях бяха и всички здрави аакими, само Малиен и Аспър останаха да се грижат за ранените.

 

Лиан се сепна от тежък трясък, като че някой разкъртваше целия покрив. Заскрибуцаха греди, нещо рухна с грохот върху каменните стъпала, отскочи през залата и избумтя в стената. От напора на разместения въздух свещта на Лиан угасна.

Преди да я запали отново, дотича Малиен с фенер в ръка.

— Какво беше това?!

На пода стърчеше камък, широк поне един разтег.

— Да не е от стената под покрива?…

— Не ми се вярва. От едната страна е полепнала жълта пръст. Вдигнат е от земята и е хвърлен върху покрива, за да пробие дупка.

На Лиан му призля.

— Трябва да видим колко е зле горе…

Малиен понечи да се качи по стълбата, но се поколеба. Нацепени греди й препречваха пътя.

— Това ми напомня, че и кароните са изскочили от пустотата, за да ни отнемат света.

Лиан се страхуваше още по-силно. Подпираше се на стената, за ла стигне до Малиен, и на всяка крачка го пронизваше болка в разкъсаните мускули под коленете. Реши да се катери, подпирайки се на длани. Тя вървеше до него. Провряха се между счупените дървении и стената. Лиан спря. По него се стичаше студена пот.

— Подай ми ръка!

Добраха се до третия етаж, където дългата площадка беше обсипана с парчета от керемиди. Надясно беше спалнята на Каран, а отгоре — разнебитеният таван. Лиан и Малиен погледнаха през огромната дупка, в която свиреше вятърът.

Нямаше как да сбъркат очертанията на това, което отчасти закриваше звездното небе. Крило. Транксът бе стъпил на пробития покрив. Провря глава да огледа и изсъска доволно.

Лиан усети как рамото на Малиен, на което се подпираше, се напряга.

— Защо пък точно нас си е избрал в цялата долина?

— Може би е видял как другите излизат.

— А може да му допада миризмата ни. Какво ще правим?

— Имаш ли нож?

— Нима си мислиш, че някой би ми позволил да нося оръжие? — отвърна той с нескрита горчивина.

— Я претършувай набързо стаята на Каран, дано намериш нещо. Тя вдигна ръце и закрещя към транкса на своя език.

Лиан се мушна в стаята. През отворената врата проникваше слаба светлина от фенера. По средата имаше много голямо квадратно легло. Зърна шкафове и скринове, пълен фенер на поставка, но не и нещо, което да използва като оръжие.

Тъкмо се обърна, и си спомни за онази нощ в Нарн, когато спаси Каран. Тогава счупи запален фенер в пода пред Вартила и пламъците блъвнаха чак до тавана. Зачатка с огнивото, появи се пламъче и той се заклатушка обратно към Малиен. Завари я в същата поза. Транксът наблюдаваше жената изпод дебелите си клепачи и явно се питаше дали и тя притежава мощта да му навреди като онзи мъж преди два дни. Лиан запрати фенера към купчината остатъци от греди. Светлината угасна, а Малиен изохка и се хвана за главата. Транксът изрева тържествуващо и скочи през дупката.

— И защо ти хрумна това?! — попита вбесената Малиен.

— Рекох си, че ако подпаля дървата, ще му попреча да ни докопа.

— Лиан, нямаш си работа с диво животно! Транксът не се страхува от огън. Аз отстъпих първа и вече не се плаши от мен…

Аакимката се дръпна по-назад. В сумрака зъбите на гадната твар лъщяха.

— А от какво ли се бои един транкс?

— Почти от нищо, предполагам, ако е прегладнял. Малиен заднешком стигна до горното стъпало.

— Че как ще е гладен, като изяде трима от нас и още незнайно колко хора в долината? Виж му търбуха. Какво ли иска?

— Не знам. Току-виж си търси леговище да поспи.

Внезапно транксът се спусна от тавана в коридора. Раздруса тежко пода, ноктите му изскърцаха по дъските. Лиан затътри крака назад и щеше да падне, ното подхвана тъкачът Галджи — и останалите от къщата се бяха струпали ококорени на стълбата.

Чудовището настъпваше, измъкна изпод пояса си боздугана. Малиен го пресрещна с жест на лявата ръка. Във въздуха изникна блестящо кълбо. Транксът оголи зъби, замахна и шиповете пръснаха като на шега мехура с ослепителен виолетов проблясък. Той се хвърли напред.

За миг преодоля над три разтега. Ноктите му се плъзнаха по треските, но зъбатата топка полетя към лицето на Малиен. Тя изви тяло точно навреме и от пръстите й се появи ново кълбо. То кривна към транкса и се пукна в яркозелена светлина при допира с гърдите му.

Чудовището изстена тихо и се обви с ръце, но веднага се напрегна за нов скок.

— Малиен, махни се оттам! — дрезгаво помоли Лиан.

Тя побягна към стълбата. Третото кълбо, сътворено от ръката й, подпали преградата от дървени отломки.

— Да ви няма! — викна тя към събралите се хора. Разперените криле се закачаха в стените на коридора, но пренесоха транкса през пламъците. В бъркотията някой събори фенера.

— Излизайте от къщата! — не млъкваше Малиен. — И преградете вратата!

Транксът прескочи през огъня и го закри с могъщите си криле. Лиан се просна на последните три стъпала и удари разранените си глезени в някакъв ръб. Болката го погълна, направи го напълно безпомощен. Едва дочака да намалее поносимо и запълзя слепешком, без да осъзнава, че се е отдалечил от целта. Главата му се чукна в стена. Зашеметеният Лиан продължаваше да напира в нея.

— Къде е Лиан?! — стигна до ушите му вопълът на Малиен.

Транксът прехвърча през залата като сянка и затръшна вратата под носа на хората, готови да нахълтат отново. За броени секунди я запречи с тежки скринове и счупени греди, върху които сложи и камъка. После залости и капаците на тесните прозорци.

Лиан се облегна на стената. От глезените му пак течеше кръв. Не би могъл да побегне дори за да си спаси живота.

Транксът се отдръпна от вратата и огледа барикадата, килнал глава встрани. Явно остана доволен, защото се обърна към Лиан, направи крачка и се закова на място. Притисна с длани корема си, по който мина вълна на гърч, после продължи нерешително към човека, без да отделя поглед от него.

Лиан не шавна. За година и половина оцеля въпреки многото опасности, преодоля наглед непосилни препятствия. Беше готов да посрещне невъзмутимо и наближаващата си гибел.

Чудовището го сграбчи за ризата и го вдигна високо. Пожарът гаснеше, транксът извади късия жезъл и плъзна тъмния му лъч по цялото тяло на плячката. Изведнъж пак се преви в спазъм, изтърва Лиан, но го улови, преди да е пльоснал на пода. А след това изуми младежа, като просто го захвърли на сламеника при стената.

Изглежда вече не се стремеше да утоли глада си, нито пък откри някаква заплаха в него. Естествено — в момента Лиан не намираше сили да се пребори и с червей. Но защо транксът не го уби веднага?

Отвън заблъскаха по задната врата, скоро и по предната. Крясъците трудно се чуваха през дебелите стени. Може би се опитваха да научат дали вече е изяден, но Лиан беше твърде отпаднал, за да им отговори.

Транксът сви криле и се подпря на стената, обхванал корема си. Личеше, че страда. Лиан си спомни, че Игър успя да го рани. Съществото разтри с ръка кръста си и изпъшка глухо. В същия миг изви глава към Лиан. В пустотата слабостта носеше скорошна смърт. Но Лиан си беше на мястото.

Седеше и гледаше тази чужда за света му твар. По навик запомняше всяка подробност, за да я вложи в сказанията си — гримасите, подгъващите се от болка крака, все по-гръмките стонове. След едно особено изтерзано охкане транксът приклекна и започна да диша тежко през издутите си като тръбичка устни.

И чак тогава Лиан се досети какво се случва пред очите му. На това същество му предстоеше да роди. През цялото време бе търсило някое безопасно убежище със заблудата, че на Сантенар се вихри същата безмилостна касапница както в пустотата. Но защо го бе пощадило?… Ами да! Нали трябва да се нахрани след изтощителните усилия или — което беше още по-гнусно — да засити с него глада на рожбите си.

Веднъж бе наблюдавал как котка учи малките си да ловуват и убиват. Играеше си с мишката, дебнеше я, а дребното животинче само тичаше насам-натам в сляп ужас. И към края на урока пухкавите мили котенца се бяха превърнали в хищници с окървавени муцуни, а мишката — в разкъсана бучица на пода. Такава участ ли бе подготвена и за Лиан?

Транксът изръмжа протяжно, звукът секна рязко и измежду краката се изля същински поток от розова течност. Лиан зяпаше в захлас и погнуса как се надига и спада огромният корем. Не бе виждал как ражда дори някое домашно животно. Транксът започна да вие вледеняващо, по едното бедро се плъзна кървава струя. Грабна късия си жезъл и насочи черния лъч към раната, която се затвори. Изпъшка пак и между краката се подаде глава.

Но раждането не продължи въпреки страхотните напъни и викове, от които кънтяха стените. Зелени капки, може би пот, покриваха гъсто лицето и гърдите на огромното създание. Родилните мъки се проточиха повече от час и транксът премаляваше забележимо. Лиан се чудеше какво ли си мислят хората отвън.

Процепът в капака на прозорец изсветля. Сигурно се зазоряваше. На Лиан му се виеше свят от недоспиване. Но въпреки заплахата, въпреки увереността, че накрая ще бъде погълнат мръвка по мръвка, въпреки загиналите заради този звяр, не остана равнодушен към страданията на транкса.

Отвън блъснаха здравата по вратата. В последвалата тишина се надигна гълчава на множество гласове. Изглежда Мендарк, Игър и целият им отряд се бяха върнали.

Поредният могъщ тласък, придружен със стонове… и затруднението свърши. Бебето се измъкна и тупна на пода. От тялото на майката пак шурна кръв с цвят на тъмен пурпур. Транксът отново си помогна с жезъла. Сряза пъпната връв и взе рожбата си на ръце. Бебето имаше огромна за размерите си глава със същия костен гребен отгоре, само че още мек. Ръцете и краката му провисваха. Майката го плясна и крайниците се раздвижиха слабо, малкият транкс заскимтя.

Майката го остави настрана, сви ръце пред себе си и ги разпери рязко. Яката като броня кожа се разтвори и се показаха бледорозови гърди. Малкото се заизвива и подуши жадно. Веднага бе вдигнато да суче.

Най-лошото като че бе отминало. Малкият транкс примляскваше звучно. Очите на майката уж бяха притворени, но щом Лиан шавнеше, долавяше свирепия й поглед.

Бебето започна да суче и от втората гърда. Вече имаше доста пожизнен вид. Подритваше с мускулестите си крачета. Вдигна глава и се вторачи в Лиан. Майката изсъска доволно.

Лиан си представяше как ще послужи за играчка, за урок по анатомия. Майката старателно ще го изкорми, за да покаже най-вкусните части — черния дроб и бъбреците, още туптящото сърце. Колко ли ще го мъчи, преди смъртта да го избави?

Засега не беше по-пъргав от инвалид и не вярваше, че би избягал дори от новороденото, което проявяваше гибелно настървение. Как иначе биха оцелели тези същества в пустотата? А от майката не би се скрил никъде в къщата.

Тя се надигна внезапно и отдели бебето от гърдите си, то се разхленчи и задраска с ръце. Майката размърда рамене и гърдите се скриха под кожата. Припряно стъкми клуп, нагласи рожбата си в него и я върза на гърба си. Крилете закриха малкото.

Лиан се притисна до стената, но транксът отиде да провери барикадата пред вратата. Мудните движения издаваха колко тежко е било раждането, а и кракът пак кървеше.

Тъкмо тогава нещо връхлетя вратата и изтръгна резето, от втория удар дъските се сцепиха. Транксът се отдалечи и погледна Лиан, които отстъпи неловко, спъна се в сламеника и се просна по гръб.

Претърколи се и се опря на длани и колене в напразен опит да избяга.

Транксът го грабна, а бебето надничаше над рамото на майка си. Големият и малкият звяр се зъбеха. Лиан стисна клепачи.

Таранът се вряза в барикадата и я разпиля, хората спряха чак по средата на залата. Транксът се изправи пред тях като сбъднат кошмар и те се разбягаха. Чудовището подскочи и размаха криле над стълбата. Увиснал с главата надолу, Лиан зърна Игър и Мендарк в рамката на вратата.

Един войник метна копие, което изсвистя между краката на Лиан и той стреснато се сви на топка. Някой от двамата магьосници запрати огнено кълбо нагоре и опърли края на крило. Транксът не трепна, но Лиан усещаше с какво усилие го носи.

Крилете заплющяха още по-упорито, транксът увисна във въздуха за миг и се понесе към зеещата дупка в покрива. Малиен, Игър и Мендарк тичаха по стълбата. Мендарк отново се опита да порази врага с огън, но транксът се отклони и счупена греда се обви в пламъци.

Малиен блъсна ръката на Мендарк и от върховете на пръстите й полетя още едно лъскаво прозрачно кълбо. Следваше полета на чудовището и се издуваше. Накрая докосна крака на Лиан, обгърна тялото му и се уголеми в мехур, широк два разтега.

Малиен прошепна нещо, кълбото се покри с иглички от скреж и се втвърди. Могъщите криле изтласкваха въздуха, но кълбото опря в неравните краища на дупката и заседна.

Транксът, който вече бе стъпил на покрива, изрева сърдито. Обливаше кълбото с черните лъчи от своя жезъл, но то остана непокътнато.

Накрая се отказа, хвърли се тромаво във въздуха, мярна се под тъмната луна и изчезна нанякъде. Блестящото кълбо се спусна и се стопи в струйки дим. Лиан лежеше на пода и прасците му отново кървяха.

— Не знаех, че владееш Тайното изкуство — обади се прегракнало.

— Някога си служех майсторски с него, но покрай Тенсор ми се отщя. — Тя се наведе да огледа раните му. — Това изобщо не ми харесва… Готов ли си за още малко хирургия, летописецо?

— Не! — немощно възрази той.

Тя го вдигна и за негово учудване го прегърна.

— Ама че нощ преживя, Лиан…

И рамото го заболя, напомняйки му за непознатия натрапник посред нощ. Внезапно Лиан проумя кой се е промъкнал в къщата. Онази ръка…

— Фейеламор! — ахна той.

— Какво?! — смая се Малиен и го пусна, но го подхвана, преди Да се е свлякъл.

— Малко преди да ни нападне транксът, тук имаше друг натрапник. — Дръпна яката си и показа посинелите драскотини от нокти. — Искаше да знае къде е Каран. Според мен беше Фейеламор.

Малиен се взря в одраната кожа.

— Да, може да е от нейната ръка. Само това ни липсваше…

— Иска да докопа машината! — изсумтя Мендарк. — Значи трябва да я изпреварим.