Уолтър Скот
Пиратът (34)

ГЛАВА XXXIII

Любовта родителска е, драги мой,

по-силна от ума, като сокол със стръв

способна е да смъкне от небето

най-мъдрия. Така свалил Просперо

вълшебния си плащ от обич към Миранда.

Старинна пиеса

Следвайки лъкатушния път на нашето повествование, сега се излага да се върнем при Мордонт Мъртън. Оставихме го в опасното положение на тежко ранен, а го намираме в положението на оздравяващ, наистина пребледнял и отслабнал както от загубването на много кръв, така и от треската вследствие на раната, но за щастие оръжието, плъзгайки се по ребрата, бе причинило само обилен кръвоизлив, без да засегне някой жизненоважен орган, и раната почти заздравя, толкова целебно бяха подействували специалните за случая билки и мехлеми, с които го бе лекувала мъдрата Норна от Фитфул Хед.

Сега лечителката и нейният пациент седяха заедно в една къщурка на далечен остров. По време на болестта му и преди да се свести напълно, той бе пренесен с една от рибарските лодки, чакащи край Бъра-Уестра, първо в нейното усамотено жилище при Фитфул Хед, а оттам — в новото й убежище. Защото толкова голяма беше властта на Норна над суеверните й сънародници, че винаги намираше верни хора, които да изпълняват нейните заповеди, каквито и да се окажеха те; а тъй като винаги изискваше разпорежданията й да се пазят в пълна тайна, хората все се чудеха как така стават някои неща, които бяха всъщност резултат от техните постъпки и от постъпките] на ближните им; ако можеха да общуват свободно помежду си, нямаше да остане и сянка от чудо.

В момента Мордонт седеше край огъня в една скромно обзаведена стая, с книга в ръка, в която от време на време надничаше с израз на досада и нетърпение; най-после тези чувства така го овладяха, че като захвърли книгата на масата, гой се вторачи в огъня с вид на човек, потънал в неприятни мисли.

Седналата срещу него Норна, която изглеждаше заета с правенето на някакъв илач или мехлем, стана разтревожена от мястото си и като се приближи до Мордонт, опипа пулса му и загрижено го запита дали не е усетил някаква внезапна болка и къде точно. Начинът, по който Мордонт отговори на тези настойчиви въпроси — че не чувствува никакво неразположение и че благодари за добрината й — изглежда, не се понрави на гадателката.

— Неблагодарно момче! — възкликна тя. — Ти, за когото направих толкова много, ти, когото спасих със силата на изкуството си от ноктите на смъртта, нима си вече дотам отегчен от мен, че не можеш да скриеш желанието си да прекараш далеч от своята лечителна първите съзнателни дни от живота, който ти възвърнах?

— Ти си несправедлива към мен, моя добра спасителко — отвърна Мордонт; — не ми е омръзнало да бъда с теб, а имам задължения, които налагат да се върна към всекидневния живот.

— Задължения! — повтори Норна — Че какви задължения са в състояние или основателна причина да попречат на признателността, която ми дължиш? Задължения! Ти мислиш само да стреляш с пушката си или да се катериш по скалите да търсиш морски птици. Ето към какви задължения толкова желаеш да се върнеш, ала още нямаш достатъчно сили за такива занимания!

— Не си права, моя добра и мила стопанке — каза Мордонт. — От многото задължения, които сега, когато силите ми позволяват това, ме карат да желая да те напусна, ще спомена само едно — синовния дълг към баща ми.

— Към баща ти! — възкликна Норна през смях, в който имаше нещо безумно. — О, не знаеш как умеем на тези острови да се отказваме веднъж завинаги от такива задължения! А що се отнася до баща ти — продължи тя вече по-спокойно, — какво е направил той за теб, че да заслужи уважението и задължението, за които говориш? Нали именно той, както си ми разказвал, те оставил толкова години да гладуваш при чужди хора, без дори да се заинтересува жив ли си, или умрял, само от време на време ти пращал по нещичко, както се подхвърля отдалеч милостиня на нещастните прокажени?

А през последните години, когато те накарал да споделиш жалкия му живот, той ти е бил ту учител, ту мъчител, но никога, Мордонт, никога не и баща.

— Има нещо вярно в думите ти — отвърна Мордонт. — Баща ми никога не е изпитвал нежност към мен, но винаги е бил изключително внимателен. Хората нямат власт над чувствата си; а дълг на детето е да бъде признателно за помощта, която получава, макар и дадена със студено сърце. Моят баща ми е осигурил образование и съм убеден, че ме обича. Той е нещастен и дори да не ме обичаше…

— Но той н е те обича — побърза да вметне Норна, — никога нищо и никого не е обичал, освен себе си. Нещастен е, но заслужено. О, Мордонт, ти имаш един-единствен родител… един родител, който те обича от все сърце!

— Зная, че имам само един родител — отвърна Мордонт, — майка ми е отдавна умряла… Но ти сама си противоречиш.

— Не, не си противореча — възкликна Норна в изблик на най-дълбоко вълнение; — ти имаш само един родител. Твоята нещастна майка не е умряла — о, по-добре да беше! — ала не е умряла. Твоята майка е единственият ти родител, който те обича; и аз… аз, Мордонт — тя се хвърли на шията му, — аз съм тази много нещастна… и все пак много щастлива майка.

Тя го притисна до себе си в гореща, конвулсивна прегръдка и сълзи, може би първите, които бе проляла от много години, рукнаха като поток, докато ридаеше на шията му. Замаян от това, което чуваше, виждаше и чувствуваше, покъртен от силното й вълнение, макар и склонен да припише този бурен изблик на лудост, напразно се мъчеше Мордонт да успокои тази необикновена жена.

— Неблагодарно момче! — произнесе тя. — Кой освен майката би бдял над теб като мен? От момента, когато видях баща ти — той и не подозираше кой го следи тогава, защото бяха минали толкова години, — веднага го познах; а като видях теб под неговите грижи — ти беше още дете, — природата заговори силно в моето сърце и ме увери, че ти си кръв от кръвта ми и плът от плътта ми. Спомни си колко пъти с учудване си ме срещал най-неочаквано по местата, където обичаш да се разхождаш и забавляваш! Спомни си колко често очите ми са те следили над шеметните бездни и съм шепнела заклинания, за да възпра злите демони, които се явяват на катерача на най-опасното място от пътя му и го карат да загуби равновесие! Не окачих ли аз на врата ти, за да те предпазя, златната верижка, която един крал на елфите подарил на основоположника на нашия род? Бих ли дала този скъпоценен дар на друг, освен на родния си син?… Мордонт, със силата си аз съм правила за теб това, за което една простосмъртна майка би се страхувала да помисли дори. В среднощен час заклевах сирените да дарят със сполука лодката ти, когато излизаше на хааф! Усмирявах ветровете и платната на цели флотилии увисваха неподвижно на мачтите, за да можеш спокойно да се отдадеш на заниманията си по скалите!

Като видя, че тя все повече се разпалва, Мордонт се опита да отговори така, че да я поласкае и да я успокои, и да поуталожи разгарящия се плам на въображението й.

— Мила Норна — рече той, — ти си ми направила толкова много добрини, че наистина имам пълно основание да те наричам майка и винаги ще изпитвам към теб синовна привързаност и дълг. Но верижката, за която спомена, е изчезнала от врата ми… не съм я виждал, откакто ме намушка оня побойник.

— Как можеш да мислиш за нея в такъв момент? — произнесе Норна с тъжен глас. — Но няма що — знай, че аз я свалих от врата ти и я вързах на шията на тази, която ти е най-скъпа — в знак, че съюзът между вас, който е единственото земно желание, което мога да имам, въпреки всичко ще бъде сключен — да, дори и всички сили на ада да се опълчат против този брак!

— Уви! — въздъхна Мордонт. — Ти си забравила разликата в нашето положение; баща й е богат и от стар род.

— Не по-богат, отколкото ще бъде наследникът на Норна от Фитфул Хед — отвърна вещателката, — и с не по-добра или по-стара кръв от тази, която тече в твоите жили, дошла от жилите на майка ти, потомка на същите ярлове и викинги, с произхода си от които Магнус се гордее. Или ти, като строгите и фанатизирани чуждоземци, които дойдоха между нас, смяташ кръвта си за опозорена, понеже съюзът ми с твоя баща не получи благословията на свещеник? Знай, че ние се венчахме по стар норвежки обичай: ръцете ни се съединиха в Кръга на Один и произнесохме такива страшни клетви за вечна вярност, че дори законите на тези натрапници шотландците би трябвало да ги признаят за равносилни на благословия пред олтара. Против плода на такъв съюз Магнус не може нищо да възрази. Това беше слабост… престъпление от моя страна, но не сложи печата на позора върху раждането на моя син.

Сега Норна говореше така спокойно и разсъдливо, че Мордонт започна неволно да вярва в истинността на думите й; при това тя допълваше разказа си с толкова много подробности, убедително и логически свързани помежду си, че едва ли можеше да се сметне за плод на умопомрачението, което проличаваше понякога в говора и постъпките й. Хиляди объркани мисли нахлуха в главата му, когато заключи, че нещастната жена пред него може действително да има право да му иска уважението и обичта, които син дължи към свой родител. Той успя да се отърси от тези мисли, като ги насочи към нещо друго, не по-малко важно за него, и реши в себе си постепенно да проучи допълнително и да обмисли трезво всички факти, преди да отхвърли или да признае правото на Норна за неговата обич и уважение. Несъмнено тя му беше поне благодетелка и като такава не можеше да не й окаже почитта и вниманието, с които син се отнася към майка; по този начин трябваше да изкаже благодарността си към Норна, без да се обвързва с нищо друго.

— Значи наистина мислиш, майко моя — щом ме молиш да те наричам така — заговори Мордонт, — че гордият Магнус Тройл може да бъде предуман да се отърси от враждебността, която изпитва напоследък към мен, и да ми позволи да ухажвам дъщеря му Бренда?

— Бренда ли? — повтори Норна. — Но за Бренда изобщо не е ставало дума — аз ти говорех за Мина.

— Аз пък мислех за Бренда — отвърна Мордонт, — за нея мисля и сега и цял живот ще мисля единствено за нея.

— Не бива така, сине мой! — възкликна Норна. — Нима е възможно сърцето ти да бъде толкова глухо, а душата ти — толкова безчувствена, че да предпочетеш празната веселост и домашна простота на по-малката сестра пред дълбоките чувства и възвишените стремежи на благородната по душа Мина? Кой би се навел да откъсне една проста теменужка, когато има под ръка същинска роза?

— За някои обаче най-простите цветенца са най-омайни — отговори Мордонт и до края на живота си няма да отстъпя от това свое убеждение.

— Не смей да ми говориш така! — подзе сърдито Норна, но тутакси промени тона си и като улови най-нежно ръката му, продължи: — Недопустимо е… не е редно да ми говориш така, мили синко… не бива да разбиваш сърцето на майката още в първия час, откакто е прегърнала своята рожба!… Не, не ми отговаряй, а слушай. Ти трябва да се ожениш за Мина — аз вързах на шията й съдбоносен талисман, от който зависи щастието и на двама ви. От години усилията ми, животът ми са имали единствено тази цел. Така ще бъде и в никой случай другояче. — Мина трябва да стане жена на моя син!

— Но нима Бренда не ти е също толкова близка, толкова скъпа? — възрази Мордонт.

— Също толкова близка по кръв — каза Норна, — но не толкова скъпа, дори наполовина скъпа на сърцето ми. Нежната, но същевременно възвишена и мечтателна по душа Мина е достойна да бъде другарка на този, чиито пътища, подобно на моите, са далеч от утъпканите пътеки на тоя свят. Бренда е същество, създадено за скромен, обикновен живот, за безгрижен смях и шеги; за нея изкуството ми е плод на невежество, силата ми — слабост и всичко, което е непостижимо за ограничения й ум, не е достойно за вярване, а само за насмешка.

— Наистина такава е — отвърна Мордонт, — нито суеверна, нито екзалтирана, затова още повече я обичам. Не забравяй също, майко, че тя отговаря на чувствата ми, а Мина, ако обича изобщо някого, това е чужденецът Кливланд.

— Тя не го обича… не смее да го обича — рече Норна, — а и той не смее да я ухажва повече. Когато за пръв път дойде в Бъра-Уестра, аз му казах, че съм я обрекла за теб.

— Значи на тези жестоки думи — каза Мордонт — дължа непреклонната враждебност на този човек… раната и едва ли не загубването на живота си. Виждаш ли, майко, докъде са ни довели вече твоите интриги и те заклевам в името божие да ги прекратиш завинаги!

Този укор като че ли срази Норна със силата и труса на мълния: тя се улови за челото и като че ли щеше да падне. Страшно уплашен, Мордонт се впусна да я подкрепи и като не знаеше какво да каже, опита се да произнесе няколко несвързани фрази.

— Пощади ме, о, боже, пощади ме! — бяха първите думи, които тя можа да промълви. — Не позволявай наказанието за моето престъпление да се стовари върху неговата глава!… Да, младежо — продължи тя след кратко мълчание, — ти дръзна да ми кажеш нещо, което аз самата не смеех да си помисля. Ако това, което ми призна, е истина, не ще мога да я преживея, дори и да й повярвам!

Напразно се опитваше Мордонт да я успокои, уверявайки я, че съвсем не е искал нито да я обижда, нито да я наскърбява и че много съжалява, ако неволно е направил и едното, и другото. Тя продължи неудържимо, с треперещ от вълнение глас:

— Да! Ти събуди скритото подозрение, което трови съзнанието ми за всесилие — единственото утешение, дадено ми в замяна на невинността и душевното спокойствие! В твоя глас звучи гласът на демона, който, дори когато стихиите ме признават за своя повелителка, ми нашепва: „Норна, това е самозаблуда — твоята сила извира от суеверието на невежите, което поддържаш с хиляди хитрости.“ Така казва и Бренда, така си готов да кажеш и ти; и макар да е лъжа, нагла лъжа, в моя разстроен мозък — тя докосна с пръст челото си — също възникват бунтовни мисли, които като въстаници в поробена страна се надигат против своята злочеста господарка… Пощади ме, сине мой — продължи тя с умолителен глас, — пощади ме!… Властта, която твоите думи искат да ми отнемат, съвсем не е за завиждане. Малцина биха пожелали да властвуват над брътвещи духове, виещи ветрове и ревящи потоци. Тронът ми е облак, скиптърът — метеор, царството ми — населено само от халюцинации; но аз трябва или да престана да съществувам, или да продължа да бъда най-могъщото и същевременно най-нещастното същество!

— Не изричай такива скръбни думи, моя скъпа и нещастна благодетелко — подзе Мордонт, покъртен дълбоко. — Аз съм готов да повярвам в силата ти, във всичко, което желаеш да вярвам. Но ще бъде от твоя полза, ако погледнеш на нещата с други очи. Откъсни мисълта си от тези мрачни и тайнствени занимания, от тези фантазии и я насочи по друг, по-разумен път. Тогава животът пак ще придобие очарование за теб, а религията ще ти носи утешение.

Тя го слушаше спокойно, сякаш преценяваше съвета му и желаеше да го последва; но когато той свърши, вещателката позлати глава и възкликна:

— Това е невъзможно. Аз трябва да остана страшната, тайнствената Рейм-кенара, господарката на стихиите, или да умра! Няма друг избор, няма среден път за мен. Или трябва да стоя гордо на онази висока скала, дето не е стъпвал човешки крак, освен моя, или да заспя на дъното на неизмеримия океан и над безжизнения ми труп да бучат белопенестите талази. Само така отцеубийцата никога няма да бъде наречена измамница!

— Отцеубийца! — повтори Мордонт като ехо и отстъпи ужасен.

— Да, сине мой! — отвърна Норна с мрачно спокойствие, още по-страшно от предишната й разпаленост. — Между тези злокобни стени баща ми намери смъртта си от моята ръка. Намериха го в онази стая посинял и безжизнен труп. Пази се от синовно непослушание, защото такива са неговите плодове!

Като рече това, тя стана и излезе от стаята, оставяйки Мордонт сам да размишлява спокойно върху необикновеното разкритие. Баща му го бе научил да не вярва на суеверията, разпространени сред простолюдието в Шетландия; а ето сега виждаше, че Норна, колкото и умело да мамеше другите, не беше способна да се самоизмами напълно. Това беше убедително доказателство, че е със здрав разсъдък; но, от друга страна, самообвинението й в отцеубийство изглеждаше толкова нелепо и неправдоподобно, че в очите на Мордонт хвърляше съмнение и върху другите й твърдения.

Мордонт Мъртън разполагаше с достатъчно време, за да размисли върху тези неща, тъй като никой не спохождаше усамотеното жилище, чиито единствени обитатели бяха Норна, джуджето и самият той. Суровият, скалист и стръмен остров Хой, където се намираше то, се състоеше от три възвишения или по-право една огромна планина, разделена на три върха, пресечени от пропасти, проломи и долини, които се спущаха чак до морето, а гребенът й, издигащ се на голяма височина и нацепен на отделни скали, наглед почти непристъпни, спира идващите от Атлантика мъгли и често скрит от човешко око, образува мрачни и недосегаеми убежища за ястреби, орли и други хищни птици.

Почвата на острова, обрасла с мъх, е влажна, студена и неплодородна и има еднообразен, пустинен вид; само склоновете на планинските клисури, по които текат малки рекички, са обградени с храстовидни брези, леска и диво френско грозде, някои толкова високи, че в тази пуста и гола страна биха могли да се нарекат дървета.

Но изгледът, който се откриваше от морския бряг, където Мордонт обичаше да се разхожда, когато се оправи достатъчно, за да може да си позволи такова развлечение, предлагаше прелести, които изкупваха пустинния вид на вътрешността. Широк и красив пролив дели този самотен планински остров от Помона, а в средата на пролива лежи като изумрудена брошка прекрасното зелено островче Греймзи. На далечния Мейнланд се вижда градчето, или село Стромнес, за чието превъзходно пристанище свидетелствува значителният брой кораби, струпани обикновено на рейда; към вътрешността този залив все повече и повече се стеснява, врязвайки се в Помона, където по време на приливи водите му пълнят прелестното езеро, наричано Лох ъв Стенис.

По този бряг Мордонт беше свикнал да броди с часове и очите му съвсем не оставаха равнодушни към красивата гледка, макар че главата му беше заета с най-тревожни мисли за собственото му положение. Той реши да напусне острова, щом възстановеното му здраве позволи да пътува; но признателността към Норна, на която беше, ако не истински, то поне осиновен син, не му позволяваше да замине без нейно разрешение, дори и да успееше да намери превозно средство, което беше малко вероятно. Едва след настойчиви молби той успя да изтръгне от домакинята обещание, че ако изпълнява напътствията й, тя самата ще го заведе до столицата на Оркнейските острови за откриването на предстоящия панаир на свети Ола.