Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Дракони на есенния здрач (30)

Глава 6
Танис и Лорана.

Лорана ги поведе към сенчестата трепетликова горичка в центъра на града. Тук, макар да бяха заобиколени от сгради и улици, се почувстваха като в гората. Единствено ромонът на някакъв поток нарушаваше тишината. Тя посочи овошките и им предложи да си наберат плодове. Млади девойки донесоха кошници с пресен дъхав хляб. Спътниците се измиха в потока и се разположиха на мекия мъх, за да се насладят на спокойствието.

Само Танис отказа да хапне каквото и да било, погълнат от мислите си. Таселхоф не го изпускаше от поглед, разяждан от неимоверно любопитство.

Лорана бе идеалната домакиня. Провери дали всички са се настанили удобно и размени по няколко думи с всеки.

— Флинт Файърфордж, нали? — попита тя. Джуджето се изчерви от удоволствие. — Още пазя някои от прекрасните играчки, които някога направи за мен. Липсваше ни през всичките тези години.

Флинт изгуби дар-слово и изпи на един дъх пълно канче вода.

— Ти си Тика? — Лорана се спря до сервитьорката.

— Тика Уейлън — отвърна с дрезгав глас момичето.

— Какво прекрасно име! И косата ти е разкошна. — Тя докосна възхитено червеникавите й къдрици.

— Мислиш ли? — Тика се изчерви, защото видя, че Карамон я наблюдава.

— Разбира се! Това е цветът на огъня. С такава коса трябва да имаш и подходящ дух. Чух, че в хана си спасила живота на брат ми. Извънредно съм ти задължена.

— Благодаря. Твоята коса също е прекрасна.

Лорана се усмихна и продължи нататък, но Таселхоф забеляза, че погледът й неизменно се отклоняваше към Танис. И когато полуелфът внезапно захвърли една ябълка на земята и изчезна сред дърветата, тя побърза да се извини и го последва.

— Аха, сега ще разбера какво става — рече си Тас, огледа се и тръгна след нея.

Както се промъкваше между дърветата, замалко да се натъкне на Танис, който стоеше пред пенливия поток и пускаше в него опадалите листа. Тас долови движение вляво от себе си и побърза да се скрие в храстите. От другата пътека се появи Лорана.

— Танталас Куисиф нан-Пах!

Това бе елфското му име и Танис се обърна. Тя обви ръце около врата му и го целуна.

— Уф! — отдръпна се и го изгледа закачливо. — Обръсни тази ужасна брада. Боде! А и с нея не приличаш на Танталас.

Той внимателно я отблъсна от себе си.

— Лорана…

— Добре, добре, не исках да те ядосам. Ако трябва, ще се науча да я харесвам. Защо не ме целунеш? — примоли се тя. — Е, след като ти не искаш, аз ще те целувам, докато ми отвърнеш. — Тя продължи да го целува, но накрая Танис успя да се измъкне от прегръдката й.

— Лорана, престани! — сряза я той и й обърна гръб.

— Защо? Какво има? Толкова време те нямаше. Ти си моят годеник, нали не си забравил? Нормално е едно момиче да целува годеника си.

— Мина много време, а и тогава бяхме деца. Това бе само игра — романтична и тайна. Знаеш какво щеше да стане, ако баща ти беше научил. Гилтанас разбра, нали?

— Разбира се! Аз му разказах всичко. Но не предполагах че ще реагира така! Знам какво ти е наговорил — след това ми обясни всичко. Почувствал се е ужасно.

Танис я хвана за китките и я задържа.

— Но то беше вярно, Лорана! Аз съм една нещастна издънка зачената с насилие. Баща ти имаше пълното право да ме убие! Не мога да му навлека подобен позор след всичко, което стори за мен и майка ми. Това бе една от причините да замина, а и освен това трябваше да разбера кой съм и къде ми е мястото.

— Ти си Танталас, моят годеник, и мястото ти е тук! — извика Лорана и се отскубна от ръцете му. — Виж! Още нося пръстена и знам защо си тръгна — страхуваше се да ме обикнеш. Но нещата се промениха — ти вече си герой. Моля те, нека се оженим. Нали затова се върна?

— Лорана — изрече нежно, но непреклонно Танис, — върнах се съвсем случайно.

— Не! Не ти вярвам!

— Чу разказа на Гилтанас. Ако Потиос не ни беше спасил, сега щяхме да сме в Пакс Таркас.

— Той си измисля! Не е искал да ми каже истината. Ти се върна, защото ме обичаш. Няма да слушам повече!

— Не исках да ти го казвам, но, изглежда, се налага — промълви неохотно Танис. — Обичам и една жена — казва се Китиара. Това не означава, че не обичам и теб. Обичам те… — Гласът му изневери.

Момичето впери поглед в него и пребледня.

— Наистина те обичам, Лорана. Но не мога да се оженя за теб, защото обичам и нея. Сърцето ми е раздвоено, точно както и кръвта ми. — Той свали пръстена с бръшляновите листенца и й го подаде. — Освобождавам те от всички обещания пред мен и те моля да сториш същото.

Тя безмълвно пое пръстена, погледна към Танис, но като видя на лицето му единствено съжаление, извика и го захвърли. Пръстенът се изтърколи право в краката на Тас. Кендерът го вдигна и го мушна в една от торбите си.

— Лорана — прошепна тихо Танис и я прегърна. — Толкова съжалявам. Не съм искал…

Таселхоф се измъкна внимателно от храсталака и пое обратно по пътеката.

— Е — въздъхна доволно той, — сега поне знам какво става. Танис се събуди внезапно и видя надвесения над него Гилтанас.

— Тя е добре — продума тихо елфът. — Приятелките й я доведоха у дома. Предаде ми какво си казал. Искам само да знаеш, че те разбирам. Точно от това се страхувах и тогава. Човешката ти половина те тегли към хората. Опитах се да й го обясня, като се надявах да не я заболи. Сега ме разбра. Благодаря ти, Танталас. Знам, че не ти е било лесно.

— Не беше — преглътна с усилие Танис. — Ще бъда честен, Гилтанас — обичам я. Наистина. Просто…

— Моля те, не говори повече. Нека нещата останат такива, каквито са, и ако не можем да бъдем приятели, то поне да се уважаваме. — Лицето на елфа беше бледо и изпито. — Трябва да се приготвяте — фестивалът започва, щом изгрее сребърната луна. Освен това ще има заседание на Висшия Съвет. Време е да вземем някои важни решения.

Гилтанас се отдалечи. Танис остана загледан след него, въздъхна и отиде да събуди останалите.