Гео Нешев
Бялото мълчание (8)

Главното е да обичаш своята работа

А той наистина я обича. Може би защото тя е твърде различна от работата на другите — да оперира човешките сърца.

С професор Генчо Кръстанов се познавам отдавна. Първия материал за неговата благородна дейност публикувах на 2 септември 1963 година. Впрочем, ако трябва да се пише биография на сърдечната хирургия у нас, мисля, че мога да претендирам да бъда един от биографите й…

… Проблемите за заместване дейността на сърцето, белия дроб и кръвоносните съдове, както и на други човешки органи, вече заемат важно място в хирургията… Днес този текст звучи елементарно, нали? Човечеството отдавна свикна с идеята, че може да се заменят немалко органи. Професор Барнард направи своите знаменити операции, сърцето на Джарвик „живя“ в изстрадалите гърди на Барни Кларк, а България стана шестата страна в света по наситеност с „изкуствени бъбреци“ (центрове за хемодиализа) и т.н. Но преди 20 години всичко това бе още сензация, затова и продължението на текста не бива да ви учудва.^[1]

… Разбира се, до постижения в тази област се стига много трудно, освен това те не са тъй много в света, и всеки успех представлява една малка епоха в голямата битка за човешкия живот. А ето че у нас хирургията завоюва един завиден успех и в тази област.

Напоследък функцията на сърцето се прехвърли върху специални апарати. Това е първата и основна крачка към разрешаването на проблема за изкуствено кръвообръщение. Тази идея впрочем не е нова. Опити са правени още през 1885 година, но чак през 1953 година се осъществи първата операция на сърцето с апарат за изкуствено кръвообръщение.

През април 1962 година в клиниката по сърдечна хирургия при ИСУЛ с помощта на вносен апарат бе извършена първата успешна операция у нас на човешко сърце. Направиха я професор Коста Стоянов и доцент Димитър Димитров. На 10 ноември същата година във Висшия военномедицински институт професор Генчо Кръстанов с група хирурзи извърши първата такава операция, обаче с наш, български апарат, изработен в института под ръководството на д-р Милан Милев. Този апарат, наречен „изкуствено сърце — бял дроб“, временно замести функциите на съответните органи. Българският апарат притежава редица оригинални особености и преимущества. В него е намалено неудобството за „гасенето“ на пяната, която се образува при циркулацията на кръвта, до минимум е сведено разрушаването на кръвните телца (хемолиза) и пр.

Неотдавна колективът на професор Кръстанов направи и първата у нас сърдечна операция в условията на дълбоко замразяване (хипотермия), пак с помощта на този български апарат. Това „замразяване“ достига температури от порядъка на 8–12 градуса по Целзий.

Изминаха години. Неведнъж се срещах с професор Кръстинов. Знаех, че той и сътрудниците му готвят нещо голямо. Като израз на нашето дългогодишно познанство ми обеща аз да бъда първият представител на пресата, който ще узнае за това.

И един ден бях поканен във Висшия военномедицински институт. Операцията бе не само смела като идея и изпълнение. Тя бе първата по рода си у нас. Но в операционната зала всичко бе обикновено. Правеше впечатление само необичайно големият брой на участниците в хирургическия екип и присъствието на двама „пациенти“, които трябваше да бъдат оперирани едновременно. Те лежаха вече на операционните маси, покрити с бели чаршафи, под защитата на чудния сън на наркозата. Около тях, подчинени на отдавна установен ред, се суетяха сестрите. И така, в една от операционните на Висшия военномедицински институт в София започваше операция за… присаждане на органи!

Тишината действува целебно на нервноболните. Тишината приспива уморените. Но тишината на операционните зали мобилизира вниманието. Тя е поредица oт мигове, заредени с напрежение, мигове, който се равняват на часове и при това не се забравят…

Часовникът отброяваше бавно минутите и сякаш тиктакаше ритмично с биещите слепоочия на хирурзите. Уморено просъскваха меховете на апаратите за интратрахеална наркоза. Изведнъж движенията на операторите от едната маса станаха по-чевръсти. Очите се повдигнаха за миг и погледите се кръстосаха. В този момент тишината се наруши. Тези, които имаха привилегията да бъдат зрители на операцията, се сбутаха един друг и пристъпиха напред. Погледите на всички се съсредоточиха към ръцете на тези оператори. В тях се движеше нещо розово-бяло, пърхаше като малко врабче половин бял дроб.

В този момент в екипа заработи още един хирург, професор Кръстинов, който се включи към екипа на втората маса. Вниманието на всички сега се прехвърли към нея. На пациента, който лежеше там, трябваше да се присади извадения преди малко бял дроб. С тази именно задача се зае професорът. Опитните му ръце бавно, милиметър по милиметър, опипваха тъканта, налагаха шевовете. Всичко трябваше да се съедини така, сякаш операцията не бе извършвана — бронх с бронх, артерия с артерия, вена с вена. Изведнъж пулсиращата повърхност на сърцето притихна, сякаш заспа. А това вече бе сигнал за тревога. За тревога, но не и за паника. Две ръце бързо поеха напълнената с живителна течност спринцовка и забиха иглата в не навреме отпусналата се сърдечна плът, после други две ръце обхванаха стихналото сърце и започнаха бързо да се свиват и отпускат заедно с него. И така безкрайно дълго време. Най-сетне сърцето трепна и моравата му повърхност започна да поаленява. Погледнах часовника — бяха минали само три минути…

Операцията отиваше към своя край. Оставаше само кожният шев и затова залата започна постепенно да се изпразва. Една сестра отвори журнала и започна да записва. Надникнал през рамото й, прочетох: „… Операция №… Присаждане на бял дроб. Оператори: проф. Г. Кръстинов, д-р М. Милев, д-р Г. Чепилев, д-р И. Топалов, д-р А. Александров. Анестезиолог: д-р Т. Ненов.“

Всъщност идеята да се присаждат органи съвсем не е нова. Още в древна Гърция многобройните войни довеждали до страшни осакатявания на хората. И тогава именно били направени първите опити за присаждане, разбира се, само с козметична цел. Известни са протези, създадени хиляди години преди нашата ера, опити за възстановяване на заболели вътрешни органи у човека, като се изяждат съответните животински в суров вид, и какво ли не още.

Днес проблемът за присаждането на органи е един от най-актуалните в съвременната биология и медицина. Разбира се, съвсем не с козметична цел. Редица тежки хронични страдания — злокачествени тумори, туберкулоза, силикоза, нефрит, цироза, ревматизъм и други — водят до необратими изменения. При това положение единственият радикален изход си остава подмяната на заболелия орган със здрав. Но главната пречка за това се явява самият организъм — т.нар. имунологична бариера, т.е. естествената несъвместимост на различните тъкани.

Днес определено може да се каже, че вековната мечта на човечеството за подмяна на заболелите органи с нови премина от сферата на фантазията в областта на научните завоевания. Колективи от различни страни работят усилено за създаване на методи за трансплантиране на бял дроб, бъбреци, сърце, черен дроб и други. Впрочем присаждане на бъбреци (главно взети от еднояйчни близнаци или от майката на болния) се извършват вече в института по клинична хирургия в Москва, в клиниките на Фош и Некер в Париж, в Англия и Белгия. Неотдавна от Париж бяха съобщени и първите резултати от трансплантация на бял дроб на кучета.

За чест на нашата млада, социалистическа медицина трябва веднага да прибавим, че България се нарежда между страните, които провеждат успешни експерименти за присаждане на органи. Тези страни, поне засега, се броят на пръсти. Описаната операция, която се проведе във Висшия военномедицински институт, бе един от тези експерименти. „Пациентите“, върху които се извършват тези манипулации (както и в чужбина!), са кучета. Но благодарение на усвоения опит и разработения оригинален метод за консервиране на тъкани оперативният колектив на клиниката на проф. Кръстинов има готовност за извършване на такава операция и върху хора…

Всъщност колективът от ентусиазирани пионери в тази област у нас, който работи под ръководството на проф. Кръстинов, има вече немалък опит в областта на присаждането. Още от 1951 година в клиниката започна отглеждането в специални среди и условия на артерии, кости и хрущяли от неболедували човешки трупове. С тях са изправяли различни дефекти на съответните органи у нуждаещите се хора. Но нарасналото техническо ниво на хирургията позволи да се премине и към по-труден етап — присаждането на вътрешни органи. Колективът на клиниката вече упорито разработва този проблем.

Науката обаче доказва, че имунологичната бариера се оказа все още спусната. Големият учен не бе любител на авантюрите. Скромно и делово неговият екип усъвършенствува хирургическото лечение на сърдечно болните. Удостояването му със званието „Герой на социалистическия труд“ бе радостен повод за нова среща, за нов разговор:

— Понастоящем ние разработваме проблема за хирургическото лечение на заболяванията на венечните (коронарните) артерии на сърцето, които се проявяват под формата на т.нар. „исхемична болест на сърцето“ („гръдна жаба“, инфаркт) и т.н. В тези случаи съвременната хирургия може да направи много. С помощта на най-модерна апаратура ние изследваме венечните артерии, преминаващата през тях кръв и с голяма точност установяваме къде е настъпило стеснение или запушване. Но това, разбира се, не е достатъчно. Необходима е хирургическа намеса. На 10 октомври 1974 година ние направихме за първи път у нас операция на запушена дясна коронарна артерия, като за целта бе поставен мостовиден венозен автотрансплантат. Така болният бе спасен. Оттогава ние правим такива операции при случаи с тежко протичаща „гръдна жаба“, прединфарктни състояния или пък след прекаран инфаркт, когато се налага.

Много често, в резултат на прекарани стари заболявания, главно ревматизъм, настъпват тежки увреждания на сърдечните клапи с отлагане на калций по тях. Безспорно това затруднява неимоверно много работата на сърцето (т.нар. „сърдечни пороци“). В тези случаи като най-сполучливо лечение засега се оказа поставянето на изкуствени клапи. В областта на съдовата хирургия ние разработваме и методи за заместване на увредени съдове. Обикновено поради запушване на артерии от възпаление или травма ние ги заместваме с вени, взети от самия болен. Но когато се налага да се замени голяма артерия, с голям отвор, ние прибягваме до помощта на изкуствени гофрирани съдове.

Разговарях с този колкото непосредствен, толкова и необикновен човек в скромния му кабинет и си мислех за личния пример, за трудностите при създаването на школа в науката, за това колко малко знаем за тези хора, които не се натрапват със сексапила на естрадната усмивка например, но заменят сърдечни клапи и спасяват отдавна оплакани хора.

— Главното е човек да обича своята работа и професия — ме върна отново „на земята“ гласът на проф. Кръстанов. — Нашата работа изисква да влагаме повече жар, повече любов и старание при изпълнение на задълженията си. Не мога да не подчертая, че аз особено много обичам сърдечната хирургия. Но за да успее човек в нея, пък и изобщо в медицината, трябва да обича самите болни и винаги да им вдъхва вяра и надежда в тяхното оздравяване, независимо от всичко. Ако не прави това, лекарят не би бил лекар, а обикновен чиновник.