Гео Нешев
Бялото мълчание (1)

Анамнеза

„Кълна се в Аполон-лекаря, в Асклепий, Хигия и Панацея и във всички богове и богини, вземайки ги като свидетели, да изпълнявам честно, съответно на моите сили и на моето умение, следната клетва и писмено задължение: … В който и дом да вляза, аз влизам там от полза за болния…“ Древните нарекоха тази клетва Хипократова и смятаха произнеслите я за полубогове, получовеци. В наше време богове няма, човеците създават законите на обществото. И неговата идеология!…

Някой чел ли е съвременната Хипократова клетва — Кодекса на медиците? Едва ли. И не е необходимо. Той е в сърцата ни, в делата ни. Оперирате един болен, знаете, че всеки момент може да настъпят усложнения — и си идете в къщи или в клуба с приятели на чашка. Или преди да натиснете скалпела, се пазарите за надницата. Или искате да ви заменят апартамента с по-удобен. Не, такива светотатства лекарското ежедневие не познава, въпреки че всеки ден мнозина от лекарите преживяват напрежение, значително по-голямо от една решителна квалификация за световно първенство по футбол. И се изкачват върхове също с много труд, а понякога и е жертви — както пише проф. Ч. Драгойчев.

Героите в тази книга не са измислени. Повечето от тях са живи. И това направи задачата ми изключително отговорна — да бъда безпределно точен и да отразявам фактите, само фактите. Защото животът на българските медицински работници не е познат на читателя. Много от това, което се пише, е отразено в криви огледала или написано от ръката на некомпетентни хора и често пъти предизвиква учудване и даже насмешки.

Усмивки мога да предизвикам и аз. Не зная. Дано не са подигравателни. Затова с нетърпение ще очаквам мига, когато читателят ще разтвори тези страници.

Може би трябва да дам някакъв отговор и на въпроса какво представлявам аз. Лекар или публицист. Мнозина са ми го задавали. Задават го и сега. Трудно ми е да отговоря. Някои не могат да свикнат с мисълта, че аз, лекарят, съм започнал да пиша като тях (а те са филолози, социолози, икономисти, юристи и т.н.). Затова останах в тяхното съзнание не с името си, а с прозвището Доктора. Нищо, това да е. Само, когато видя бялата престилка, трепвам и неволно си спомням за щастливото време, когато през деня работех медицина, а нощем пишех. Може би затова сега до пишещата си машина поставих и слушалката.

Защото най-хубава е тази работа, която обичаш…

Но написаното тук не е художествена измислица, всичко е без маска, затова имената, научните звания и фактологическите подробности са дадени такива, каквито са били в момента. Затова съм оставил и годината на написването на всеки материал: