Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 7 гласа)

Информация

Набиране
Валентина Димитрова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

…И някаква хайдушка птица.

И някакъв претъжен залез.

И някаква внезапна песен,

Ведно със птицата, върти се.

И пак Стоян войвода жали,

Че утре в тъмно ще го бесят.

Ще пляскат птиците с крила.

Ще идва ден, ще идва вечер,

Зори и залези ще идат,

Ще си отиват тъмни нощи,

Снегът ще става на трева.

А той ще е така далече!

И няма, няма да ги види!

А вятърът ще люшка обесената му глава.

И някаква хайдушка птица…

И някаква жестока песен.

И някакъв Стоян войвода,

Умрял за прави правдини.

Върти се птицата, върти се.

Люлее се Стоян обесен

Като камбана зла под свода.

И пее, вика и звъни.

Към мене пее, мене вика.

При мене от въжето слиза.

И булчето си моли само

Дано му риза опере.

Така не е умирал никой!

Преди смъртта да иска риза,

На ризата — трендафил-пламък.

Красавец с цвете да умре.

Така не е умирал никой!

И никой друг не ще умира!

Тъй българинът само знае

Да пее в смъртния си час.

Стоян към мене още вика.

Към мен ръцете си простира —

По ризата да го позная,

По китката, по оня глас,

По двете кървави зеници…

… И плаче тази страшна песен.

И залезът кърви, прободен

От двете пърхащи крила.

Българио, велика птицо,

Нанейде ти ли ме понесе

Или пък той, Стоян войвода,

Вдън мен въжето разлюля?

Край
Читателите на „И някаква хайдушка птица…“ са прочели и: