Дамян Дамянов
Народ

Все още ти нямаш портрет специален —

Не си фотогеничен?

На снимка излизаш анфасно-банален

И никак не си приличаш.

Все още ти нямаш свой паметник вдигнат,

Камък не стигна, макар че

За всичките твои душмани той стигна.

(Що камъни в боя похарчи!…)

затуй в пантеони, в музеи те няма —

не си за музея роден ти!

В музея е мъртвото! Единствен ти само

Живееш извън всички ленти,

Извън всяка тленност… Безимен, обрулен

От вятър барутен. Но траен!

Със два романтични хайдушки цървула,

Със живо сърце под пробита кошуля, която не знаем чия е.