Дамян Дамянов
Среднощна лирика

Не питай все защо до късно свети

Прозорецът на будната ми стая.

На светло пишат всичките поети,

Макар че в мрак тъгуват и мечтаят.

Налудничави, зли и неспокойни

Те най-спокойни или пък най-умни

Се чувстват само в оня миг, във който

мъртвилото расте и става думи.

Тогава тишината е най-бистра,

Най-чист — листът и мисълта — най-ясна.

И всички думи, гласове и мисли

Заемат своето най-точно място.

Не питай все защо до късно свети

Едната моя лампа в тъмнината,

Че ако ангел слезе от небето,

Без нея как намерил би земята?