Метаданни
Данни
- Година
- 1868 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 69 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Източник
- Литературен клуб
Стихотворението е публикувано във в. „Дунавска зора“ през 1868 г. Предполага се, че е написано в първите месеци от живота на Ботев в Румъния.
История
- — Добавяне
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, братя, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий — плач народен!