Ърл Стенли Гарднър
Племенницата на сомнамбула (9)

ГЛАВА IX

Мейсън бързо отпусна възглавницата, отскочи назад и покри с длан устата на Една Хамър.

— Млъкнете! — промълви той, заглушавайки с ръка вика, който бе готов в следния миг да огласи къщата. — Вразумете се! Нека разберем пред какво сме изправени, преди да алармираме.

— Но ножът! — сподавено изпъшка тя, когато устата и бе освободена. — Та той е цял в к-кръв! Можете да видите к-к-акво се е с-с-лучило! О, така съм и-з-з-плашена!

— Забравете всичко! Да се изпада в истерия не помага. Нека разберем къде сме. Хайде!

Той изскочи в коридора, достигна вратата на стаята си и като я намери заключена, похлопа. Веднага се чуха тежки стъпки, щракване на бравата и Келтън, покрил лицето си с гъста пяна и с четка в ръка, отвори.

— Буден съм вече, ако затова сте дошли. Миризмата на печен бекон нахлува през прозореца и…

— Не е това, за което те дирим — прекъсна го Мейсън. — Измий пяната от лицето си и ела с нас. Не се обличай; тръгвай просто както си.

Д-р Келтън за момент се втренчи в лицето на Мейсън, после отиде до мивката, изми пяната и като се изтриваше все още с кърпата, придружи ги до стаята на Кент. Адвокатът повдигна възглавницата Келтън се наведе напред и, впил поглед в кървавото острие, така красноречиво в безмълвното си обвинение, подсвирна тихо.

— Сигурно е Мадъкс — гласът на Една трепереше истерично. — Знаете какво изпитваше вуйчо към него. Снощи си е легнал под впечатление на разпрата… О, бързо! Да идем в спалнята му веднага. Може би не е мъртъв, само наранен. Ако вуйчо в тъмното… може би той… — Тя млъкна и жадно пое въздух. Мейсън кимна и се насочи към вратата.

— Водете ни!

Една го поведе по коридора и надолу по стълбището, а после през друг коридор в противоположното крило на сградата. Спря пред една врата, повдигна ръка да почука, но се отдръпна.

— Ах, не. Забравих, че Мадъкс смени стаята си с вуйчо Фил. Мадъкс трябва да е ей там.

— Кой е вуйчо Фил? — запита докторът.

— Филип Рийз, доведеният брат на вуйчо Пит. Той е малко особен. Мислеше, че в стаята му става течение и снощи помолил Мадъкс да разменят стаите.

Отидоха до друга стая. Една почука леко, но като не получи отговор, погледна въпросително и бавно посегна към дръжката на вратата.

— Почакайте малко. Може да е по-добре — каза Мейсън и като я избута леко настрана, открехна вратата.

Стаята беше от северната страна на коридора. Френски прозорци водеха към циментирана тераса, издигната около половин метър над нивото на пациото. Пердетата закриваха така стъклата, че утринната, светлина едва се процеждаше през тях и разкриваше неясно неподвижен обект върху леглото.

Мейсън пристъпи внимателно напред, като предупреди през рамо доктора.

— Бъди внимателен да не докосваш нищо.

Една Хамър направя една-две колебливи стъпки-, после бързо се хвърля напред и увисна върху ръката на Мейсън. Той се наведе над леглото. Изведнъж фигурата под него се раздвижи. Мейсън отскочи назад. Франк Мадъкс се изправи в леглото и втренчи учуден поглед в групата Като преодоля изненадата, той даде израз на възмущението си.

— Какво, по дяволите, означава всичко това?

— Дойдохме да ви повикаме за закуска — отговори Мейсън.

— Белята си търсите вие, като нахълтвате така в стаята ми. Какво, дявол да го вземе, се опитвате да направите? Ако сте ровили из частните ми книжа, ще поискам да вя арестуват. Би трябвало да зная, че Кент е в състояние да прибегне до непочтени методи. Застава в позата на великодушие и човеколюбив, но това е само прикритие. Разчоплете го малко по-дълбоко и ще откриете какъв проклет подлец е той.

— Какво ще кажете за мисис. Фог, Мадъкс — запита Мейсън с глух, кипящ от възмущение глас, — и тя ли е подлец?

Лицето на Мадъкс изрази слисване, но след секунда той добави:

— Така! Вие знаете за нея?

— Да.

— И заради това ме посетихте?

— Напротив. Дойдохме да ви каним за закуска. — Почакайте тогава една минутка.

Мадъкс измъкна краката си под покривката и започна Да търси пипнешком чехлите си.

— Що се отнася до тази работа с Фог, не вярвайте всичко, което чуете, Мейсън. Въпросът има две страни.

— Да — отбеляза адвокатът, — и препечените филии имат две страни и тъкмо сега се интересувам от тях. Относно Фог, ще видим по-късно.

Мейсън напусна стаята, като държеше вратата отворена, докато минат и другите, а после я затръшна зад гърба си.

— Какъв е този случай Фог? — запита Една.

— Един коз, който държах скрит в ръкава си, но когато този хубавец захвана да се горещи, трябваше да го играя. Сега той ще е послушно кученце.

— Но какво представлява този случай? Ако има отношение към вуйчо, аз…

— Така и така сме тук, мисля, че можем да направим пълно преброяване на населението.

— Какво искате да кажете?

— Да установим, че всички останали са налице. Кой спи тук?

— Мистър Дънкън.

Мейсън похлопа. Гърмящ глас подозрително се обади в отговор.

— Кой е?

Мейсън се усмихна към д-р Келтън.

— Забелязваш ли опитността на юриста, Джим? Когато почукам на твоята врата, отваряш веднага, а адвокатът иска да знае кой стои отвън.

— Може би не е в състояние, подходящо за пред жени — заключи Келтън, но в този момент Дънкън, напълно облечен, дори с вратовръзка и игла, забодена в нея, отвори вратата, видя кой е и им метна войнствен поглед.

— Е, какво има?

— Първи звънец за закуска — отвърна Мейсън.

— Нововъведена рационализация на мистър Кент ли е това?

— Може и така да си го тълкувате — обърна гърба си Мейсън.

Той стигна вратата, където Една спря най-напред, и запита.

— Предполагам, в тази стая спи вуйчо ви Филип?

— Да. Мадъкс спеше тук до снощи, а после се размениха с вуйчо Филип.

— Добре, да повикаме и вуйчо Фил.

Той почука. Понеже не последва никакъв отговор, почука повторно, по-силно. Дънкън, застанал на прага, излезе в коридора и запита.

— Каква е голямата идея?

Мейсън с изумено лице потропа с юмрук, после натисна дръжката и се намери в стаята. Тук направи единствена стъпка към леглото, извърна се бързо, блокира с тяло входа и се обърна към Келтън.

— Изведи момичето от тук, Джим!

— Какво се е случило? — попита Една, а после, разчела внезапно правилно мрачния, напрегнат израз на лицето му, изпищя ужасена.

Като си проправяше път с лакти, Дънкън важно пристъпи в стаята.

— Каква е тази тревога? Какво става?

По пижама и чехли Мадъкс се затътри по коридора и се присъедини към групата, струпана при вратата. Д-р Келтън, хванал Една за ръка, я насочваше навън. С голямото си шкембе Дънкън блокираше изхода, а докторът се стремеше да го измести с едрото си тяло.

— Позволете ми да изведа жената навън. Дънкън се поокашля многозначително и продължи да натиска туловището си напред.

— Аз също имам право да зная какво се е случило тук.

Тогава Келтън понаведе плещи и с един тласък на тялото си отхвърли Дънкън в коридора. Като хълцаше в кърпичката си, Една Хамър излезе. Възвърнал равновесието си, Дънкън бързо се мушна в стаята, като се провикваше:

— Мадъкс, видяхте какво направи той. Нека разберем всичко до дъно.

Като повиши глас, Мейсън се обърна към Келтън:

— По-добре е да се върнеш, Джим. Струва ми се, ще ни е нужен медик, а също ще са необходими някоя свидетели, за да не могат тези двама бърборковци да скалъпят някоя историйка.

— От името на своя клиент протестирам! — провикна се Дънкън. — О, боже мой… О, мой добри боже! Та тук е бил убит човек!

Д-р Келтън достигна леглото н се взря в окървавените чаршафи и одеяло, в сивозеленикавото лице с втренчени очи, наполовина отворени. Като постави пръсти върху шийните артерии, докторът промълви:

— Това е работа за съдебния медик и полицията.

— Да излезем всички — издигна глас Мейсън. — Извършено е убийство. Положително криминалният отдел ще е заинтересуван нещата да се оставят точно така, както са били. Всички да напуснат стаята, моля, и не се докосвайте до нищо.

Като хвърляше подозрителни погледи, Дънкън настоя:

— Това важи и за вас.

— Абсолютно сигурно, важи.

— Тогава излизайте и вие напред. Не мислете, че можете да ме подкарвате като овца. Не разбирам каква власт имате да се разпореждате?

— Само казах, че се налага всички ние да напуснем стаята. Ако вие двамата настоявате да останете, добре.

Той се промъкна покрай шкембето на адвоката и подкани лекаря:

— Хайде, Джим. Ние ги предупредихме. Ако имат желание да остават тук, могат после да обяснят желанието си пред отдела за убийства.

Дънкън скочи, заозърта се подозрително и грабна ръката на Мадъкс.

— Излизай, Франк, излизай! Той се опитва да ни постави клопка.

— Те знаеха, че някой е убит и мислеха, че съм аз — започна Мадъкс.

— Излизай, излизай! — настояваше Дънкън. — Ще говорим навън. И аз имам известни данни, но ще ги съобщя само на полицията. Не допускай този човек — Мейсън — да ти пришие нещо, Франк!

Двамата се измъкнаха бързешком от стаята.

— Настоявам — изръмжа Дънкън вече в коридора — да се повика незабавно полицията.

Пери Мейсън вече наближаваше телефона.

— Вашата настоятелност не е по-голяма от моята.

След миг той вече говореше с дежурния сержант.

— Извършено е убийство в резиденцията на Питър Б. Кент, в Холивуд, 1824 Лейквю Терас… Тук е Пери Мейсън, адвокатът… Ще ви обясня, когато пристигнете. Затворих стаята… Отлично, ще я заключа, ако намеря ключа.

Щом Мейсън остави слушалката, Келтън го дръпна настрана.

— Ако — наблегна лекарят — твоят клиент Питър Кент е планирал умишлено убийство, той си е изградил здрава основа за защита чрез създаване впечатление, че е сомнамбул.

— Какво те кара да мислиш, че е възнамерявал подобно нещо, Джим?

— Тези представления с гърчовете.

Мейсън внезапно се извърна лице с лице към Келтън.

— Виж какво, Джим, ако не искаш да пропуснеш уговорените си за тази сутрин пациенти, добре е да тръгваш. Аз трябва да съм тук, но за теб не ще бъде наложително.

Д-р Келтън кимна. Напрегнатото му лице се отпусна.

— Можеш да вземеш моята кола — посъветва го Мейсън.