Ърл Стенли Гарднър
Племенницата на сомнамбула (3)

ГЛАВА III

Пери Мейсън говореше по телефона с д-р Келтън, когато Пол Дрейк се появи на вратата.

— Дела ми каза да дойда. Искал си да ме видиш? Мейсън кимна, посочи му Креслото и продължи на телефона.

— Какво знаеш за сомнамбулизма, Джим?… Добре, имам един случай за теб. Човекът не знае, че ходи насън. Много е нервен. Обикалял из къщата на бос крак с нож в ръка… Ще дойдеш с мен довечера да го видиш. Не се налага да вечеряме там, слава богу… Как, по дяволите, мога да знам дали ще забие нож в нас. Ще нощуваме там. Ще ти позвъня в 19:30. Необходимо е да го изследваш, защото жена му иска да го обяви за невменяем… Е, да, понякога е така със съпругите… Предвижда се и хонорар, разбира се, но не се тревожи за парите, преди да си видял племенницата… Бих казал!… Ясно, ще мина да те взема от клуба. — Мейсън затвори телефона и отправи усмивка към Пол Дрейк.

Детективът, висок, слаб и флегматичен, се бе вече отпуснал в тапицираното с черна кожа кресло, излегнал се напреко, с гръб опрян на едната облегалка и крака, провесени върху другата.

— Сомнамбул, а? — произнесе провлачено той.

Мейсън кимна и попита на свой ред:

— Ти ходиш ли насън, Пол?

— Проклятие! Как е възможно? Та ти ми възлагаш толкова задачи, че не мога да мигна. Какво ще пожелаеш този път?

— Искам някои от твоите най-добри момчета да се заемат с мисис Дорис Съли Кент от Санта Барбара. Не поставяй още човек по следите й, защото е хитра и не ми се ще да се издаваме. Засега ме интересува всичко около миналото й, приятелите, финансите, морала, прахосничеството, местата, обитавани от нея, и бъдещите й планове. Заловете се също така с Франк Б. Мадъкс, изобретател и производител от Чикаго. В момента е тук, така че не се безпокойте за нищо друго освен за издирвания около бизнеса му в Чикаго. Потруди се още да разбереш кой е притежателят на зелен открит спортен пакард, номер 9R8397.

— За кога искаш всичко това?

— Колкото може по-бързо.

Дрейк погледна часовника си и каза:

— Добре. Прикрито ли да разследваме в Санта Барбара?

— Да. Не допускайте тя или приятелите й да разберат, че е проучвана.

— Тръгвам — прозина се Дрейк и като измъкна дългата си фигура от креслото, се запъти към вратата.

След излизането му в кабинета влезе Дела Стрийт.

— Къде е Джексън? — попита Мейсън.

— Приготвя си багажа за Санта Барбара — усмихна се тя — с цел да открие точно в какво състояние е делото Дорис Съли Кент срещу Питър Кент. Позволих си свободата да прочета мислите ви и да дам разпореждания. Телефонирах в гаража да заредят колата му и да я докарат тук.

— Чудесно момиче! — засмя се Мейсън. — Някой ден ще река да повиша заплатата ти и току-виж, прочела си мислите ми и вече си го сторила. Телефонирай на съдебния чиновник в Санта Барбара. Уреди с някого от заместник-шефовете да остане след работно време. Кажи на Джексън да поддържа връзка с нас и ни уведомява за всичко.

Мейсън погледна часовника си и промълви замислено:

— До Санта Барбара има около сто мили. Джексън би трябвало да е там за по-малко от три часа. Кажи му да бърза.