Георги Стоев
Любен Гоцев — истинският Кръстник (15)

ГЛАВА 14

Димата се забави доста повече, отколкото очаквахме, и Пехливанов започна да мисли дали да не се опита да осъществи един от бляскавите му планове.

Този път ставаше въпрос за жена. И не коя да е, а Мая — съпругата на Жоро Илиев.

За първи път Димата бе предложил тази си идея на Пехливанов още преди пет години. По това време Жоро и Поли тренираха в комплекса „Мария Луиза“ и Пехливанов бе успял да се посближи с Мая. Дори си разменяха особени погледи, когато бяха в една компания. Подочул това, Руснака веднага повикал на разговор Пехливанов. Той все още страдаше, че Боби Травестита изчука жена му, а Жоро го разгласи.

— Разбрах, че Мая ти е хвърлила око, Жорка? — го бе подкачил.

Пехливанов се изчервил леко засрамен, но и с известна доза гордост. Все пак Мая беше видна красавица.

— Що не вземеш да я изчукаш? — предложил Димата. — Ако пък го разгласиш, ще ти дам 50 хиляди долара.

— Ти не си в ред, Руснак! — ядосал се Жоро. — За 50 хиляди долара и един миг удоволствие Жоро Илиев ще ме преследва, докато съм жив!

Димата трудно приемаше откази. Сега, пет години по-късно, малко преди да замине, отново бе предложил същия план, но този път го беше преосмислил.

— Струва ми се, че Майчето още те харесва, Жорка! — отново му пуснал мухата той.

— Знаеш, Димчо, че някога говорихме за това! — опитал се да се измъкне от темата Пехливанов.

— Сега идеята е друга — започнал да го убеждава Димата. — Жоро взе сериозен пай от туризма и повече от хотелите са на името на Мая. Не забравяй, че тя е единствената наследница и на него, и на покойния Васил.

— Васил има дъщеря — опитал се да го обори Жоро.

— За нея Малкия Черешар се е погрижил — така Димата наричаше Жоро Илиев — сложил й е няколко милиона в банка. За това не се мотай, ами забий Мая, и без това ми изглежда самотна — лесно ще я увъртиш.

— И после какво? — поинтересувал се небрежно Пехливанов.

— Другото остави на мен. Аз ще отстраня Черешара. Проучил съм му всичките пробойни. А ти, докато успокояваш Майчето, ще сложиш ръка на хотелчетата, за които после няма да забравиш, че е редно да разделим.

Напоследък с Пехливанов често пиехме обедното си кафе в „Текила бар“, който през деня работеше като кафене. Той се консултираше с мен относно плана, свързан с Мая.

— Не ме разбирай погрешно — опитваше се да ме убеждава, — не ми е до хотелите на Жоро, по-важното е, че ако се съглася да го направя, Димата ще го отстрани. А ти сам знаеш, че в последно време Жоро не ми е фен.

Нямаше как да не зная и за това. Преди време бяха застреляли кума на Жоро Илиев — Румен Нарциса. Полицаите от отдел „Убийства“ обвиниха Пехливанов, дори го притискаха да се подложи на детектора на лъжата. Поводът беше, че малко преди смъртта на Нарциса Пехливанов бе забил последното му гадже. Полицейската версия бе, че Румен Нарциса разбрал за това и пребил невярната си любовница, а Пехливанов поръчал убийството, за да докаже, че на нищо негово не бива да се посяга. Самият той се кълнеше, че не е истина. Аз не знаех доколко е вярно, но със сигурност случката, която допълнително ми разказа, отхвърляше фантастичните версии на медиите, които търсеха под вола теле.

* * *

Ченгетата извикали въпросната Буба на разпит. След като часове наред ги убеждавала, че наистина не знае нищо, офицер Тотков (с когото щях да се запозная малко по-късно) директно я заплашил:

— Слушай, мойто момиче… Ние се придържаме към закона и затова ти ни разиграваш сцени. Да видим, като те хвърлим на Жоро Илиев, как бързо ще си признаеш — опитал се да я манипулира Тотков, чиято партия бе друг служител от отдела, на когото брат му работеше като охранител на Илиев. Всичко това разбиваше на пух и прах тиражираните версии, че Жоро Илиев е поръчал убийството на кума си.

* * *

В мен нямаше грам съмнение, че планът на Димата относно Мая можеше да бъде изпълнен лесно от Пехливанов. Мая определено беше лесна плячка. Открай време имаше особен вкус към мъжете. Първо бе попаднала на вече мъртвия Бранко, когато беше най-известният сводник и изнасилвач. Впоследствие намери пристанище при току-що излежалия дългата си присъда за изнасилване Жоро Илиев. Сякаш бе абонирана за изроди. Лесно можеше да клъвне на въдицата на Пехливанов, който беше чаровен, внимателен и галантен и определено знаеше как да се държи с жените. А и Мая не беше света вода ненапита. След като се омъжи за Жоро Илиев, често посещаваше Red bar-a, където се събирахме. Неизменно в компанията на майка си. По това време Жоро все още не бе наследил парите и бизнеса на брат си и Мая караше скромно джипче Toyota RAV4. Очите й шареха из цялото заведение и погледът й често спираше на съученика ми Момчил, когото по-късно Женята взриви на Беловодски път. Баща й бе известен продавач на пренабивани коли, когото наричаха Жоро Фаса. Като всички дърти тарикати, и той бе преследван, мачкан и щавен от борците, преди дъщеря му да се омъжи за Жоро Илиев. След това, за награда, получи автокъща близо до басейна „Спартак“, където необезпокояван се занимаваше с бизнеса си. Въпреки това алчният Фас не бе доволен и от новото си положение. Често ходех с Момчил в автокъщата на Фаса, за да оставим някоя кола за продажба.

Една случка ме накара да разбера, че Мая явно споделяше с баща си всичко. Един ден отидохме с Момчил до автокъщата, за да оставя една кола, и Фаса му каза:

— Яд ме е, че нямаш парите на Жоро, Момчиле! Ако беше така, с радост щях да ти дам Мая на теб. Сигурен съм, че ти щеше да се грижиш по-добре за мен.

Години по-късно, след смъртта на Васил Илиев, който държеше под лупа и нея, и брат си, Майчето съвсем се развилня. Правеше щури купони на Боровец, където Жоро й беше подарил бутик. Докато той бе зает да чука всички курви и проститутки из цяла България, Мая се опитваше да не му остава длъжна. Като легенди се разнасяха слуховете за връзките й със ски инструктори, дискретни чужденци, че дори и барманчета.

По време на една от срещите ми с Маджо и Бай Миле, докато Маджо провеждаше дълъг поверителен разговор отвън, с пияния и ошмъркан до козирката Бай Миле коментирахме, че Маджо може да извади всеки от затвора.

— Чувал съм, че е близък с Нестор Несторов, софийския прокурор — подхвърлих аз.

— По-скоро с жена му. От години често през уикендите я води в моето финландско селище на Боровец — удари се в гърдите Бай Миле.

Не се и съмнявах, че Нестор — Малкото коняче, както му бе прякорът от онези бедни прокурорски години, когато е можел да бъде купен с малък коняк, няма нищо против тази връзка, по-скоро се интересуваше как да запази една от двете си големи къщи, които му бяха подарък от сикаджиите и бяха станали обект на разследване, отколкото кой спи с жена му. Последните думи на Бай Миле, преди да влезе Маджо, ме учудиха много.

— Оная, на Нестор жена му, изкупуваше целия магазин на Мая Илиева, като се качваше на Боровец. При това все с оборотни пари от мойто селище — бе възнегодувал дебелакът. — По-лошото е, че покрай тая работа се сближи с Мая, ама и нашият Младен не е за подценяване — завъртя главата си с възхищение Бай Миле. — Усети накъде вървят нещата. Като нищо Нестор можеше да стане гръб и на Жоро Илиев. Затова една вечер ги хвана и двете, напи ги и ги ошмърка, след което направиха тройка. Нали го знаеш батко ти Младен… играе го дон Корлеоне. Изчакал Майчето да се поустанови, наметнал я с една хавлийка, докато той вече се бил костюмирал и избръснал, и благо я убедил, че е станало недоразумение. Но, естествено, че мъжкар като него никога няма да се възползва от това, пък, не дай си, Боже, да развали брака й. В замяна поискал от нея да се поразсърди на жената на Несторов и никога повече да не контактува с нея. Мая приела на драго сърце и дори се опитвала да целува ръцете на Маджо в знак на благодарност за проявеното великодушие.

* * *

Още не бяхме изпили кафето с Пехливанов, когато той рязко удари по масата, обърна чашите и изскърца със зъби:

— По-добре да бъда открит враг със Жоро, отколкото да стана любовник на жена му. Димата е изключително безпринципен. Явно е забравил, че имам жена и дете — хвърли бегъл поглед към уплашената барманка, която се колебаеше дали да се приближи да прибере чашите.

Не можех да не призная, че този път успя да ме изненада с думите си. Но пък той си беше такъв. При всичките си недостатъци и коварство, освен че беше голям джентълмен, много държеше на семейните отношения, без значение дали са негови, или чужди. Колкото и странно да изглеждаше това на фона на безкрайните му изневери, които в нашия свят се възприемаха като себедоказване, в него имаше голяма доза патриархалност.