Георги Стоев
Любен Гоцев — истинският Кръстник (14)

ГЛАВА 13

Киро Малкия, който всъщност много мразеше да му викат така, предпочиташе благоевградските си прякори Брежанеца и Буята, и Пешо Щангата, който налагаше прякора, измислен от него самия — Фюрера, съвсем последователно превземаха хероиновите територии на Златко Баретата. За учудване на всички Златко се беше покрил и сякаш бе решил да им подари бизнеса. Засега не даваше никакви сигнали, че ще отговори на ударите, които двамата му нанасяха.

Познавах Златко от дълги години. Още от времето, когато бе пристигнал от родната си Трявна, бяхме се запознали в първата официална частна фитнес зала в България, която се помещаваше в мазето на зала „София“ в Парка на свободата срещу Парк-хотел „Москва“. По онова време Златко бе обикновен анаболен тип. Блъскаше щангите като животно и макар да изглеждаше леко самовглъбен, бе учтив с останалите трениращи. Дори търсеше приятелството на другите и се опитваше да си намери работа. В крайна сметка успя и започна като портиер в новооткритата банка на Моллов. По-късно незнайно как успя да се прехвърли при баретите във Враня. Работи около година, но му бе достатъчно, за да завърже контакти с последните истински командоси. Тези, които бяха започнали да се обучават още през осемдесетте години.

След някаква кавга между тях и ръководството новобранецът Златко бе напуснал в знак на солидарност със старите лъвове. Те оцениха жеста му по достойнство и го поканиха в новооткритата си охранителна фирма „Аполо“, както и в новосъздалия се съюз на бившите барети. Техен негласен лидер беше Румен Пашата. Златко, Веско Черния и Пламен Кимбата бяха лъвчетата на Пашата — първите му бригадири, които той пращаше наляво и надясно да понабият и глобят някой грешник. Така на техен гръб Пашата градеше имидж, а те се ползваха с протекциите му и върлуващите борчески банди не ги закачаха.

Пламен Кимбата бе изключително особен човек. Цял живот бе живял в работническия квартал „Дружба 1“ под моста, който водеше до аерогарата. Като бивш гребец, след като прекъсна кариерата си, и той бе намерил място във Враня. Напусна баретите по същото време както Златко и останалите, но беше честен мъж, в който нямаше престъпни мисли, а и жена му Ирена — стюардесата, много му влияеше. Затова първоначално не се вля в новосформиращите се структури, а учуди всичките си приятели от спорта и структурите на МВР, като стана шофьор на боклукчийски камион.

След дълги колебания Кимбата реши да се присъедини към бившите си колеги. Имаше нужда да изхранва двете си деца и красивата си жена, която по същото време бяха съкратили от БГА „Балкан“.

Сякаш бе роден за новата си работа. Показа завидни качества и за кратко време старите командоси, които държаха да останат в сянка, го направиха шеф на „Аполо и Болкан“, която от охранителна той превърна в застрахователна. Естествено, под зоркия поглед на Румен Пашата, с когото бяха приятели още от гребането.

Целият живот на Пламен бе преминал в спорта и затова сега нямаше проблеми с борческите структури. Дори се превърна в нещо като балансьор между тях и бившите кадри на МВР. Години наред не допусна конфронтация помежду им. Нае някаква празна зала на басейна „Спартак“, където бе ситуирана базата му, и така осигури нова работа и на жена си, която за кратко стана най-добрата инструкторка по аеробика.

Пламен, който си въобразяваше, че е прозорлив мъж, в действителност бе изключително наивен и доверчив. Забеляза хъса на Златко и го направи своя дясна ръка, а приятелката му Калинка, която по-късно му стана съпруга, уреди на работа като помощник-инструктор в залата на жена си.

По онова време Златко имаше див и необуздан нрав и въпреки напъните на Кимбата да го опази от каквито и да било проблеми, той успя да се забърка. Понеже не притежаваше разум, а и му липсваше опит, поведе част от хората си на наказателна акция срещу един известен ихтимански рецидивист — Веско Въртийски, по прякор Патичето, който се бе прочул с няколко убийства по време на войната между борците и каратистите. Поводът за скарването им беше, че от известно време „Аполо“ пазеше гръб на най-известния обирджия Венци Лисицата. Патичето, който отскоро служеше на Митко Джамов, по негова заповед се бе опитал да го рекетира. След като Лисицата употребил името на „Аполо“, Веско бе проявил избухливия си нрав и прострелял Лисицата в крака. Без да уведоми Кимбата, Златко направи застраховка „Живот“ в „Аполо и Болкан“ на Венци Лисицата. Онзи я размахваше по всички кафенета и се дуеше, че не могат да му направят нищо.

Патичето се заканил, че следващия път ще го застреля, и именно затова Златко бе тръгнал да му търси сметка. Още щом ги видял, Веско извадил пистолета си и започнал да стреля, при това не напосоки. Успял да рани тежко почти всички спътници на Баретата. Самият Златко разказваше, че запазил самообладание, скрил се зад един камион и го прострелял смъртоносно. Всъщност истината така и не се разбра. По-късно Боко, един от придружителите на Златко, разказваше, че той го е застрелял с пистолета на Златко, понеже не притежавал законен.

— Златко се насра, разтрепери се и затова се принудих да му издърпам пистолета… — хвалеше се Боко, който беше бивш кадър на Карамански, а по-късно и на Поли Пантев. Така и не доказа думите си, след време нелепо загина при тежка катастрофа.

За убийството на Патичето Златко откара месец в следствения арест. Адвокатите му пледираха неизбежна самоотбрана и освен че го оневиниха, му върнаха и разрешителното за оръжие.

Тази случка му осигури място в „Алеята на славата“. Целият ъндърграунд му се възхищаваше. Вече го приемаха много по-насериозно.

* * *

Кимбата действаше с голям размах, движейки застрахователната компания. Отне голям процент в автомобилното застраховане от пазара на СИК и ВИС. Беше първият, който започна частично да застрахова и големи банки. Лошото беше, че нехаеше за сигурността си. Движеше се с колело из парка, не използваше никаква охрана. И през ум не му минаваше, че у нас това, да ти върви бизнесът, бе равносилно на смъртен грях. Една вечер просто го застреляха пред входа му в „Дружба“.

Версиите бяха най-различни. От ВИС до СИК, та чак и подозираха самия Златко, който вместо да изчисти името си направил точно обратното. Започна да натиска жена му Ирена да прехвърли акциите на мъжа си, като в замяна предлагаше смешни пари. Дори стигна до по-големи крайности. Решил да не замесва свои хора и затова използвал сводници, които работеха за СИК. Накарал ги да купят колата й — нов „Форд Фиеста“, подарен от покойния й съпруг — която й се наложи да продаде, за да изхранва децата си. Доверчивата Ирена прехвърлила при нотариус автомобила, но онези взели ключовете и документа за собственост, подкарали колата, като отказали да й платят.

Ирена беше горда жена, скри болката си. Сподели за случая само със своя близка приятелка, която по случайност познаваше вечния джентълмен Жоро Пехливанов. След като изслушал покъртителната история, Пехливанов, на когото не му се вярвало Златко да стои зад това, реши да й помогне. Пазеше добри спомени от Кимбата. Естествено, прехвърли отговорността на мен. Изпратих част от хората си в кафенето, където се събираха сводниците, удариха им здрав бой и прибраха колата, която за щастие не бе прехвърлена в КАТ. Лично скъсах договора, правен при нотариуса, и върнах форда на Ирена. Още същата вечер се убедихме, че пръст в цялата работа има Златко. Започнал да й звъни настоятелно, като я питал кои са хората, които е наела да пребият сводниците. Ирена отказала да разговаря с него но на другия ден получила нова изненада. Помощничката й Калинка, съпругата на Златко, приватизирала залата й. Бившата стюардеса не искала да се превърне в метреса на този или онзи бос, за да опази синовете си. Продаде апартамента и замина завинаги зад океана. Не бях забравил този случай и когато преди известно време Женята доведе Златко при Пехливанов, за да му помогнем да си върне парите от Косьо Самоковеца, го припомних на Жоро.

— Стари истории… — махна с ръка той, — длъжни сме да ги забравим… Имаме нужда от Златко.

След смъртта на Женята, който вече бе посветил Златко в тайните на наркотиците, Пехливанов и Киро Малкия посетиха Баретата в дома му в Драгалевци. Все пак Женята беше използвал и техни хора, за да утвърждава Златко. Затова бяха решили да му поискат процент. Както обикновено, Златко не отговорил директно, а обещал да се чуят на другия ден.

— Да знаеш, че тоя ще се скрие! — оказал се беше лош пророк Кирчо.

Златко така и никога не вдигна телефона на Пехливанов. Затова сега не можех да не се радвам, че с всеки изминал час Щангата и Киро бяха на път да го обезличат напълно.