Обичам ,България и ми се иска всички да я обичат колкото мен,но вместо това, те постояно я тъпчат и съсипват малко по малко . За това ли са се борели всички наши прадеди ,мисля че е време да СПРЕМ ТАЗИ ВЕРИГА ОТ ОРГАРИЗИРАНИ ПРЕСТЪПНИЦИ………………………..
Приятели, впечатлена съм от книгата, от съдържанието и начина на писане!
Общественото мнение за „мутрите“ е , че са тъпи, необразовани и ограничени, но бях много изненадана да открия от начина на излагане на мислите на автора, че той е изключение от общото правило.Друго ,което ми направи впечатление е ,че от книгата лъха на ИСТИНА — за съжаление! Винаги се усеща ,когато нещо е измислено и кога не, но уви тука явно няма художествена измислица! Много ми се искаше всичко да е само роман, но книгата звучи , като свидетелски показания , а неудобните свидетели ги убиват нали?
ЖАЛКО ЗА БЪЛГАРИЯ, ЖАЛКО И ЗА БЪЛГАРИТЕ !
Ще дойде ли времето ,когато ще се събудим !?
Според мен книгата е написана на доста елементрано ниво. Фактите и събитията така, както са представени са художествена измислица преплетена с градски фолклор.
Начинът по който са представени фактите действително намирисва на стъкмистика и насочва вниманието на читателите, реинкарнирайки фалшификациите на Никола Маринов Николов в малко по различна форма, в които много българи, за да не кажа почти всички, повярваха без да подозират, че данните са събирани от изрезки на булевардни щатски списания и таблоиди, а една бърза проверка по вертикала на вашингтонската Конгресна библиотека, доказва по НЕДВУСМИСЛЕН начин, че цитираните книги, файлове, документация действително съществуват, но данните в тях са коренно различни от публикуваните.
Не искам да унифицирам настоящият автор с Николов, но събитията са нахвърлени много прозаично и булевардно, докато истината е фатално по-различна. Димата Руснака, например, беше шофьор на yellow cab в Ню Йорк Сити до 1994, занимаваше се с изготвяне на фалшиви документи, Зелени Карти, Соушъл Секюрити Номера, шофьорски книжки, но също така имаше приятел в Чейс Банк, Ню Йорк и въртяха далавери с Кредитни Карти. Приятелите му бяха други лица с криминален пиетет във Форест Хилз, Куинс, Ню Йорк и много често се отбиваха в ресторанта на Хачик Гарабедиан, намиращ се на Метрополитън Авеню, до обущарницата на италинанския мафиот Кончто.
Истината е, че не ген. Гоцев го отзова от Ню Йорк, а генерал ***** ***** от външно разузнаване, колега и един от наследниците на ген. Гоцев. Преди да замине за България, Димата каза: „Зная че ще съм много богат и много скоро пътник към Оня свят.“
Както виждате позна.
Всички тези лица, които бяха застреляни или взривени, при един обстоен анализ за причините, ни връщат към 1996 година и убийството на Луканов. Два дни преди това, всички босове на криминални групировки и офиси, заминаха на „творческа екскурзия“ в САЩ — за алиби, естествено.
След смъртта на Луканов, причинена от скандал с Павлов на тайно съвещание в Кермъл, Москва, приятелите на Андрей отвърнаха на удара. При първия опит аз ликвидиране на Павлов бяха взривени 5 противотанкови мини ТМ-62М, произведени в завод Дунарит (военен код завод 46), но Илия Павлов излезе късметлия.
По-късно, ВСИЧКИ без изключение, които бяха на щатска екскурзия по време убийството на Луканов, започнаха да умират, един след друг.
Илия Павлов беше застрелян от професионален снайперист, бивш офицер от френския легион с българско потекло, но живял в Италия от 14 годишна възраст.
Чак след смъртта на Андрей Луканов, който разпусна баретите и ги направи професионални убийци, създаде групировките, криминализира България по съветски образец, на сцената на театъра се появи Генерал Гоцев.
Ето защо, съмненията ми към достоверността на твърденията имат за мен лично чист поръчков характер от лица, целящи да унищожат Гоцев.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.