Рафаел Ферлосио
Алфануи открива света (19)

Първа глава

В която читателят се запознава с личността на дон Сана

Мадрид. Дон Сана Марионетката, оня с косите от кремави върви, с широката си и проста усмивка, подобна на резен диня. Дон Сана, който танцуваше по масите и по ковчезите „Трака, трака, трака, трака, трака, тра“ живееше в онези времена, когато по балконите на Мадрид имаше още саксии с мушкато, сергии с лули в Монклоа, а по незастроените места в Гиндалера пасяха стада къдрави овци. Те закачаха тежките си руна по храстите, търсеха трева сред купищата строителни отпадъци, блееха по съседните къщи. Понякога се вмъкваха в дворовете и унищожаваха магданоза. Едно зелено стръкче магданоз през лятото, израснало в напоената с влага сянка на дворовете, край прохладните прозорци на приземните етажи. Друг път прегазваха чаршафите и ризите, проснати да се сушат на тревата, или минаваха през розовия комбинезон, прилепнал към земята като весела сянка на хубаво момиче. Да, в тези именно времена живееше дон Сана Марионетката.

Дон Сана беше хубав, мек и засмян, плосък и с широки и ъгловати рамене. Гръдният му кош имаше форма на трапец. Носеше бяла риза, дреха от зелен фланелен плат, връзка, вързана на възел, светъл панталон и червени обуща на малките си крачета на танцьор. Такъв беше дон Сана Марионетката, дон Сана, който танцуваше по масите и ковчезите. Той се събуди един ден, окачен в прашния склад на един театър, до една госпожа от осемнадесетия век с много бели букли и лице, подобно на рога на изобилието. Госпожата, въпреки че бе танцувала с него по парижките театри, не се събуди, тъй като не беше толкова темпераментна. Дон Сана се измъкна през едно малко прозорче, излезе на покрива и в продължение на няколко дена се разхождаше по керемидите, като танцуваше и плашеше хората, които живееха по таванските етажи и мансардите.

Дон Сана чупеше вази с един замах на ръката и се подиграваше с всичко. Гласът му беше неприятен, сякаш някой кършеше сухи тръстики. Говореше посече от всички други и се напиваше в кръчмите. Когато губеше на карти, хвърляше ги и не се навеждаше да ги прибере. Мнозина бяха опитали неговата суха дървена плесница. Мнозина бяха слушали неговите отвратителни песни и всички го бяха виждали да танцува по масите. Обичаше да спори, да ходи на гости. Танцуваше в асансьорите и по стълбищните площадки. Разливаше мастилници, удряше по клавишите на пианата с коравите си дървени ръчички облечени в ръкавици.

Дъщерята на един продавач на плодове се беше влюбила в него и му подаряваше кайсии и сливи. Дон Сана пазеше костилките от плодовете и така я караше да си мисли, че я обича. Момичето плачеше, ако се изнижеха няколко дни без той да се мерне по тяхната улица. Един ден дон Сана я заведе на разходка. Дъщерята на продавача на плодове, с все още безкръвни устни, подобни на дюли, целуна простодушно смеещия се резен диня. След това се прибра в дома си разплакана и без да каже никому нищо, умря от огорчение.

Дон Сана често се разхождаше из покрайнините на Мадрид и ловеше малки и мръсни рибки в Ман Санаредес. После запалваше огън от сухи листа и ги пържеше на него. Спеше в един пансион, където никой друг не отсядаше. Всяка сутрин, след като се обуеше, караше да му лъснат червените обувки. Закусваше с голяма чаша какао и се връщаше чак през нощта или призори.

Дон Сана работеше в една фабрика за шоколад и никой не можеше по-добре да бърка шоколадената като от него. Ръцете му бяха направени сякаш само за това. Те приличаха на дървени аршини и пръстите му бяха направени и неподвижни, слепени помежду си, и едва очертани. Работеше с шеметна бързина; взимаше кашата, разбиваше я и я подхвърляше във въздуха като никой друг. Движеше се като фокусник, сякаш се намираше на циркова арена, и то така бързо, като че ли само той работете в цялата фабрика. Управителят не беше имал досега такъв работник и шоколадът, разбиван от дон Сана, стана навсякъде известен. Толкова известен, че пуснаха в продажба пити шоколад, които нарекоха „Дон Сана“. Шоколадът бе толкова равномерен и плътен, че при отчупване имаше мидовиден лом. Този шоколад спечели златен медал на Световната изложба в Барселона. Благодарение на него акционерно дружество „ЛА САБРОСА“ постигна такъв голям успех, за какъвто неговият скромен главен директор не смееше дори да мечтае. Дружеството разшири своите цехове, увеличи стократно печалбите си. И ето че в най-благоприятния момент дон Сана реши да напусне дружеството под предлог, че ръцете му се напукват при разбиването на шоколадената каша. Не помогнаха молбите на главния директор, нито тези на управителния съвет, в който участваше и самият дон Сана. Той се покачи на масата и пред възмутените му членове изтанцува своя танц и после, без никой да е в състояние да го задържи, тръгна и си отиде.

С големи мъки предприятието успя да поддържа в течение на няколко месеца доброто си име като фалшифицираше питата „Дон Сана“, но купувачите не се поддадоха на измамата и скоро акционерно дружество „ЛА САБРОСА“ пропадна, затвориха цеховете му и бе обявено във фалит.

Сега дон Сана се разхождаше по улиците без каквито и да е задължения и се оставяше да го водят червените му обувки без никой и нищо да може да го спре. В онези времена, когато мушкатото цъфтеше по балконите, когато в Монклоа имаше сергии с лули и стада от къдрави овце пасяха по незастроените места в Гиндалера. Дон Сана Марионетката, за когото из Мадрид се носеше тъжна слава, извърши още много други неща, от които нито едно не заслужава да бъде споменато.