Пейо Яворов
Бабина приказка

Тръгнала от божи рай

към земята чудна двойка:

Разум, който всичко знай,

с Правда, праведна девойка.

 

Бог поръчал им на път:

„Вий при хората идете —

стига вече да грешат,

ум и правда ги учете.“

 

— Накъде ли! — „Път е нам

през града и щем намери

да ни слушат много там

сиромаси и болери.“

 

Но сред пътя в нощен мрак

върху тях стражар наскочил,

за ръцете — и юнак

с пръст полето им посочил…

 

„Де щем…?“ — Правдичке, не знам!

„То се, Разумчо, видяло…“

— Леле, боже! — Тука-там,

в село слънце ги огряло.

 

„Бог — добро!“ — „Добро ви дал!“

И прииждат хора прости:

сума свят се насъбрал

да послуша млади гости.

 

Иде попа: „Дръжте!“ — Беж…

„Дръжте, братя християни,

тез поганци!“ — И поглеж,

грабват сопи вси събрани.

 

Бежанците с викове

дън-горите огласили;

наизлезли зверове

и от хора ги спасили…