Пейо Яворов
Май

Радост — пролет! Слънце грей —

златен клас на нива зрей.

По ливади злака млади

росен лей брилянт-сълза;

бог въздъхне — вятър лъхне,

вий се къдрава лоза.

 

В полски равни широти

весел глъч и шум ехти:

неуморен в труд упорен,

тук обажда се орач,

де овчари, де жетвари,

ей, а там запял косач…

 

С киша, засух, буря, град,

че с немотност, че и с глад

ти сирашки род селашки,

невидяло мир сърце,

ти се бориш, що да сториш,

рий в пръстта до гроб ръце!

 

Все пак злото няма край.

Днес е харно: пей, мечтай…

И следите на бедите

нека пот ги от чело

поизбрише — де ще пише

инак новото тегло?