Пейо Яворов
Желание

Главата тегне изнурена,

в гърдите нито капка мощ;

мъгла в душата уморена

като в настъпилата нощ.

 

        А грей замислено луната,

        морето дреме, ветрец вей,

        сънливо плиска се вълната

        и лодка до брега люлей.

 

Една съблазън ме опива,

зоват ме шепотно мечти —

далеч, де никой не отива,

далеч в пустинни самоти.

 

        И тамо — нека ме целува

        лъчът на тъжната луна,

        зефир коси ми да милува,

        едва да ме люлей вълна…