Пол Андерсън
Кръстоносци в космоса (6)

Глава пета

Малко може да се разкаже за това пътешествие към чужди светове. Скуката от него скоро стана по-голям проблем от опасностите. Рицарите си разменяха остри думи и Джон Хемуърд трябваше да вразумява сурово не един и двама кавгаджии, за да запази реда сред своите стрелци. Ратаите се справяха най-добре с положението: когато не бяха заети с грижи около добитъка или с ядене, те просто спяха.

Забелязах, че лейди Кетрин доста често разговаря със сър Оуен и че на нейния съпруг това вече не се нрави особено. Той обаче бе вечно зает с някакви планове или приготовления, така че по-младият рицар успяваше да я дари с часове на разтуха и дори на веселие.

Сър Роджър и аз прекарвахме доста време с Бранитар, който доста охотно ни разправяше за своя народ и неговата империя. Приемах твърденията му с вътрешна съпротива. Бе странно, че такава уродлива раса може да населява това, което според мен беше Третото небе^[1], но фактът бе неоспорим. По същия начин, когато Светото писание говори за четирите краища на света, то изобщо няма предвид нашата планета Терра, а една вселена с формата на куб. Извън този куб положително се намира обиталището на блажените, а забележката на Бранитар относно „разтопената сърцевина“ на Земята положително съответства на ада такъв, какъвто е представен във виденията на пророците.

Бранитар ни каза, че Уерсгорската империя обхваща около стотина светове, подобни на нашия. Те се движели по орбити, така както и многобройните самотни звезди. Смятало се за малко вероятно около едно слънце да обикаля повече от една обитаема планета.

Всеки от тези светове бил населен от по няколко милиона уерсгорци, които обаче обичали да се ширят на големи пространства. Като се изключи планетата-столица на империята, Уерсгориксан, те не понасяли градовете. Но планетите, разположени по нейните граници, като Тариксан, закъдето се бяхме насочили, имали крепости, служещи същевременно като бази за космическите кораби. Бранитар изтъкна огневата мощ и непревзимае — мостта на тези крепости.

Ако някоя планета, която уерсгорците сметнели за подходяща за себе си, била населена с други разумни същества, те или били заробвани, или ги подлагали на изтребление. Уерсгорците не се занимавали с физически труд, оставяйки го за робите или за машините-автомати. Самите те били войници, управители на обширните имения, търговци, собственици на манифактури, политици и царедворци. Тъй като не били въоръжени, поробените местни жители нямали никакви изгледи да се разбунтуват срещу относително малобройните чуждестранни господари. Сър Роджър подхвърляше някаква идея за въоръжаване на поробените, когато пристигнем, както и да им разкажем за Жакерията^[2]. Но като разбра намеренията му, Бранитар се разсмя и каза, че Тариксан никога не е бил населен, така че на цялата планета има само неколкостотин роби. Империята заема едно грубо очертано сферично пространство с размери около две хиляди светлинни години от единия край до другия. (Светлинна година е невероятното пространство, което светлината изминава за една стандартна уерсгорска година, а пък тя на свой ред според Бранитар е с около една десета по-дълга от съответния период на Земята.) Тя включва милиони слънца и прилежащите им светове. Но повечето от тях поради отровната атмосфера или отровните форми на живот, или поради някакви други причини били безполезни за уерсгорците и те не проявявали никакъв интерес към тях. Сър Роджър попита дали те са единственият народ, който се бе научил да лети между звездите. Бранитар сви пренебрежително рамене.

— Ние се натъкнахме на три други цивилизации, които самостоятелно бяха развили това умение — каза той. — Те живеят в границите на нашата империя, но досега не сме установили господството си върху тях. Просто не си струва труда, при положение че планетите с примитивни цивилизации са толкова по-лесна плячка. Ние позволяваме на тези три раси да пътуват свободно и да поддържат малкия брой колонии, които те са създали на други планетни системи. Но не бе допуснато продължаване на тяхната експанзия. Няколко малки войни решиха този проблем. Те не ни обичат и знаят, че някой ден ще ги унищожим, щом сметнем за целесъобразно, но са безсилни пред нашата мощ.

— Ясно — поклати глава баронът. Той ми нареди да започна да уча езика на уерсгорците. На Бранитар му беше забавно да ми преподава, а аз на свой ред се стремях да приспя страховете си чрез изтощителен труд, така че напредвах бързо. Уерсгорският бе варварски език, лишен от благородната интонация на латинския, но, от друга страна, не беше труден за научаване.

В навигационната кула намерих чекмеджета, пълни с карти и математически таблици. Всички знаци бяха удивително точно изписани. Помислих си, че е жалко, дето не са украсили буквите с цветни винетки и с други фигури, след като разполагат с такива краснописци. Блъскайки главата си над това странно обстоятелство и като използвах оскъдните си знания по уерсгорско четмо и писмо, аз стигнах накрая до заключението, че се касае за набор от навигационни инструкции. Една карта на Тариксан, подобна на земните, се намираше сред документите, поради факта че там беше изходната база на експедицията. Преведох символите за суша, море, река, крепост и т.н. Сър Роджър прекара дълги часове над нея. Дори сарацинската карта, която неговият дядо бе донесъл от Светите места, изглеждаше неграмотна в сравнение с тази. От друга страна обаче, уерсгорците демонстрираха липса на култура, тъй като я бяха лишили от обичайните изображения на сирени, на четирите ветрове, на хипогрифи^[3] и тем подобни украшения.

Успях също да разчета указанията по някои от уредите на контролното табло. Уреди като тези, които сочеха височината или скоростта, не беше трудно да се овладеят. Но какво означаваше надпис като „приток на гориво“?! Или каква бе разликата между „субсветлинен ход“ и „суперсветлинен ход“? Явно беше, че тези думи имаха голяма заклинателна сила, макар и езическа.

Най-сетне монотонните дни се изнизаха един подир друг. След период, който ни се бе сторил цяла вечност, видяхме как една звезда нараства върху екраните. Тя ставаше все по-голяма и по-голяма, докато запламтя, огромна и ярка като нашето Слънце. После видяхме и една планета досущ като Земята, с изключение на това, че имаше две малки луни. Спуснахме се надолу, докато на мястото на небесната сфера се появи широката неравна панорама на терена под нас. Като видях как небето пак се синее, се хвърлих на пода в благодарствена молитва. Фиксиращият лост щракна и се премести нагоре. Корабът спря и увисна на мястото си, на една миля във въздуха. Бяхме пристигнали на Тариксан.