Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
F2F, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

50.

Когато на сутринта Дейвид Хъджинс се приближи към къщата на Елис Хойл, следвайки баба си, съвсем ясно дочу музика.

класическа музика — беше почти сигурен, че е Бах, пуснат доста силничко при това, — която се разнасяше отвътре.

— О, това пък какво е? — озадачи се Роберта Хъджирс. Те влязоха и се озоваха в облян от лъчите на утринното слънце дом, а музиката зазвуча още по-силно, разбира се. Едва когато слязоха по входното стълбище, чуха женски глас откъм кухнята. Жената тихо се смееше. Дейвид ги видя през широко разтворената врата на кухнята: Елис Хойл и симпатична жена, така погълнати един от друг, че не бяха осъзнали, че вече не са сами. Трябваше бабата на Дейвид да се изправи на прага на кухнята и да постои така няколко секунди, преди да я забележат.

Дейвид не познаваше жената, но баба му пристъпи вътре и се здрависа с нея. Дейвид прецени, че сигурно това е жената, наела баба му — бившата съпруга на Елис Хойл. Макар тази сутрин да не изглеждаше никак бивша.

Пред погледа на Дейвид тя целуна страстно Елис Хойл и стана от масата. Тогава се видя, че е облечена в дълга мъжка риза, която скриваше останалото. Тя погледна Дейвид, дари го с бърза усмивка, леко му махна с ръка и се скри в спалнята.

Дейвид добре познаваше баба си и разбра, че тя е доволна да види настъпилата промяна — оживление и светлина в този дом след дълги седмици унил мрак. Но под радостта й прозираше и прозаичното безпокойство, че подобно развитие на нещата ще я лиши от една добре платена работа. Убеди се, че е прав, когато я чу да се обръща уж шеговито, ама не съвсем, към Елис Хойл:

— Може би това означава, че вече няма да имате нужда от мен?

На което Елис Хойл отговори:

— А може би означава, че и двамата ще се нуждаем от теб.