Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- F2F, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- ?
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Кралете на трилъра.Роман. Превод: [от англ.] Иван ЗЛАТАРСКИ [F2F / Phillip FINCH (1995)]. Страници: 272. Формат: 20 см. Цена: 110.00 лв.
История
- — Корекция
- — Добавяне
50.
Когато на сутринта Дейвид Хъджинс се приближи към къщата на Елис Хойл, следвайки баба си, съвсем ясно дочу музика.
класическа музика — беше почти сигурен, че е Бах, пуснат доста силничко при това, — която се разнасяше отвътре.
— О, това пък какво е? — озадачи се Роберта Хъджирс. Те влязоха и се озоваха в облян от лъчите на утринното слънце дом, а музиката зазвуча още по-силно, разбира се. Едва когато слязоха по входното стълбище, чуха женски глас откъм кухнята. Жената тихо се смееше. Дейвид ги видя през широко разтворената врата на кухнята: Елис Хойл и симпатична жена, така погълнати един от друг, че не бяха осъзнали, че вече не са сами. Трябваше бабата на Дейвид да се изправи на прага на кухнята и да постои така няколко секунди, преди да я забележат.
Дейвид не познаваше жената, но баба му пристъпи вътре и се здрависа с нея. Дейвид прецени, че сигурно това е жената, наела баба му — бившата съпруга на Елис Хойл. Макар тази сутрин да не изглеждаше никак бивша.
Пред погледа на Дейвид тя целуна страстно Елис Хойл и стана от масата. Тогава се видя, че е облечена в дълга мъжка риза, която скриваше останалото. Тя погледна Дейвид, дари го с бърза усмивка, леко му махна с ръка и се скри в спалнята.
Дейвид добре познаваше баба си и разбра, че тя е доволна да види настъпилата промяна — оживление и светлина в този дом след дълги седмици унил мрак. Но под радостта й прозираше и прозаичното безпокойство, че подобно развитие на нещата ще я лиши от една добре платена работа. Убеди се, че е прав, когато я чу да се обръща уж шеговито, ама не съвсем, към Елис Хойл:
— Може би това означава, че вече няма да имате нужда от мен?
На което Елис Хойл отговори:
— А може би означава, че и двамата ще се нуждаем от теб.