Филип Финч
Лице в лице (2)

За превода

Дължа някои обяснения и оправдания пред онези, които естествено ще намерят купища недостатъци.

Лице в лице е първата изцяло преведена и публикувана художествена книга на компютърна тема в България. Този жанр ще става все по-популярен и това е напълно естествено като се има предвид широкото разпространение на компютрите. Засега обаче, изключвайки всичко свързано с роботите, произведенията на тази тема не са чак толкова много. Тук влиза „киберпънка“ с основен представител Уилям Гибсън и двата му забележителни романа „Neuromancer“ (за който знам, че е преведен, но не може да намери издател) и своеобразното му продължение „Count Zerо“. В тях широко се експлоатира т. нар. Виртуална реалност и те са истинско изпитание за който и да е преводач. Те също са трилъри, но фантастични, и следователно попадат в малко по-различна категория. Не е възможно да пропусна и великолепния документален отчет на Клиф Стол „Сuсkoo’s Egg“, в които той описва как след дългогодишни преследвания из мрежите разкрива компютърен престъпник, опитал се да открадне военна информация от САЩ. Ще спомена и не така известния роман „Nо Admission“ на Робърт Уиндър, в който с доста технически подробности се разказва за компютърна злоупотреба, довела до открадването на милиони долари от нюйоркския финансов пазар. Накрая, но съвсем не на последно място, отново ще спомена вече цитираната книга на Брус Стърлинг (който между впрочем също е един от авторите на киберпънк произведения), която се чете със затаен дъх.

Който и да преведе някоя от тези книги, ще има недоволни. Всъщност ще има повече недоволни, отколкото доволни, защото всички, които разбират нещо от компютри, ще търсят и сигурно ще намерят по-удачни варианти на преводаческите решения.

В какво е проблемът?

Първо, написаната на английски книга, предназначена за средно интелигентния английски говорящ читател, макар и натъпкана с английска компютърна терминология, му е интуитивно понятна най-малкото заради трикратно използваната по-горе дума.

Второ, нашият бит не е така наситен с компютри, че да обуслови една естествено възникнала компютърна грамотност, която би предполагала и ежедневното използване на малко по-друг език — ако не същия, поне близък до този в такива книги.

И трето, в нашия език напълно отсъства такова нещо като български компютърен жаргон. Това е вярно даже при чисто техническата терминология: не е възможно вместо „интерфейс“ да се преведе „съчленение“ (както бе предложил някой — нека не споменаваме имена — преди години), не мога да напиша „дай ми гъвкавия запомнящ магнитен диск“, вместо „я подай дискетата“, не виждам с какво мога да заместя „компилатор“ (сигурно с „транслатор“), не съм убеден, че някой използва „печатащо устройство“ за „принтер“, нямам представа какво да кажа вместо BIOS (Basic Input Output System), затруднява ме споменатият BBS, убеден съм, че не бива да превеждам „модем“, „скенер“, а и защо да го правя, след като вече сме се примирили с такива невъзможни за отхвърляне чуждици като „байт“ и „файл“. Дори широко навлезлият в бита ни компакт-диск предлага проблеми: музикалният компакт-диск на английски е просто CD, ако на него има записани програми, му казват CD-ROM, и най-сетне устройството, в което дискът се слага за възпроизвеждане, е известно като CD-player. Е, не върви да напишеш „Той сложи програмен компакт-диск в устройството за възпроизвеждане“, след като на английски фразата е много по-стегната.

Какво тогава да се прави с истинския жаргон, в който се използват думи като freaker (на всичко отгоре и phreaker), hacker, cracker, lamer, twerp, wannabe, codez още много други, някои обяснени по неизползваем за превод начин в периодично актуализирания речник JARGON.TXT (използвах неговата изкопирана от „Интернет“ версия 3.0.0 от 1993 година), и други, отсъстващи от всякакви справочни издания? Да, мога да сменя lamer с далеч по-неизразителното „некадърник“, но не виждам какво да направя с останалите. Принудих се да оставя странно звучащото дори за хора, свикнали да не се запъват от „хардуер“ и „софтуер“, словосъчетание „мийтуер“ (meatwear) (виж в книгата), което сигурно ще подразни мнозина, но ще бъде ясно за всяка американска бабичка.

Искам да помоля евентуалните си критици, преди да дават съвети, първо да помнят, че жаргон се превежда с жаргон, защото иначе книгата става друга (това не е като да заобиколиш fack с изтърканото „майната му“ или възклицанието Shit с „Дявол да го вземе!“).

Ще завърша като кажа, че се съгласих да преведа тази книга, първо, защото много ми хареса в оригинал, второ, защото представлява едно чудесно предизвикателство за преводача и трето, защото се надявам тя да проправи пътя (може би благодарение и на многото ми бележки под линия) и за други такива.

Дано само да са толкова хубави като Лице в лице.

* * *

Беше заспала дълбоко, когато неканеният гост тихо проникна в мъртвите часове между полунощ и заранта.

Жената живееше сама. На метър и половина от мястото, където спеше, се намираше малка ниша, която използваше като офис, макар персоналният компютър и лазерният принтер да заемаха по-голямата част от бюрото.

Откъм компютъра се долавяше специфичният звук на бързото въртене на плочите, запечатани в твърдия диск, към който се наслагваше лекото бръмчене на малкия охлаждащ вентилатор.

Съединителен кабел свързваше модема^[1] на компютъра с телефонната розетка. Точно тук проникна натрапникът.

В 2:00 след полунощ телефонно повикване осъществи безшумна връзка с компютъра. Жената така и не усети нищо. Не че се бе случило кой знае какво: една малка червена лампичка, индицираща обръщение към твърдия диск, примигна няколко пъти и се чу приглушено изщракване.

Някой използваше компютъра. Някой — на много мили от това място — се бе пресегнал като с ръка и бе поел контрол над него. Жената продължаваше да спи.

Още преди време тя бе приела присърце идеята, заложена в компютъра. Не се бе и опитвала да си обясни чудото, което той представляваше. Беше открила за себе си, че може да го използва за много задачи: водене на кореспонденция, анализ на диетата, контрол на разходите, изплащане на сметките.

А между другото му бе поверила и някои от най-съкровените си тайни, някои най-интимни подробности от живота си. Бяха съхранени на твърдия диск и тя вярваше, че са защитени от чужд поглед.

Тайнственият гост се захвана за работа именно от това място. Прегледа набързо справочника на диска и започна да копира избрани файлове. Образно казано, лакомо започна да поглъща тайните й.

Дискът леко бръмчеше и едва чуто прещракваше.

След около петнайсет минути всичко стихна. Връзката беше прекъсната.

Жената спеше, без да знае, че е изнасилена… В най-истинския смисъл на думата.

(Защото не е знаела за предпазващото аспиринче, което се стиска с колене. Виктор от http://bezmonitor.com :-))