Димчо Дебелянов
Сън

Сънувах сън — о, сънища неверни! —

Над бездна, в непрогледни мрачини

стояхме; в дълбините неизмерни

с глух ропот се премятаха вълни.

 

До мен бе ти, що мойта нощ разсея,

но с нощ бе пълна моята душа,

и страшните предчувствия във нея

напразно се стремях да заглуша.

 

В миг булото на ужас и тревога

печалния ми поглед замъгли

и паднах аз в най-горка изнемога,

подхлъзнах се от мокрите скали.

 

Предсмъртен вик процепи тишината —

аз паднах в бездни, — свяст ми се зави,

и ти, с злорадний смях на Сатаната,

изкиска се и гърбом се изви!