Димчо Дебелянов
Смърт

Под нежний лъх на вечер ароматна,

пребулени със мек янтарен прах,

заглъхват в мир простори необятни,

че светъл ангел ръси сън над тях.

 

Последний стон на морний ден издъхва

на здрача във безшумните вълни…

Невидимо крило над мен полъхва

и сладък глас зове ме в далнини.

 

Безчет звезди се стичат в небесата,

на светъл пир призвани от нощта,

и в кротко упоение душата

заспива в златний скут на вечността.