Димчо Дебелянов
Грижа

Пробуждам се — денят в прозорците ми гледа,

на сладосънна нощ прогонил сетний знак.

Днес що ме чака вън — разгром или победа? —

Не знам, но ти, нали, но ти ме чакаш пак?

 

С оборено чело стоиш на моя праг,

прошарени коси разпуснала в безреда,

проблясва в твоя взор тревожен полузрак.

Излизам — и по мен ти тръгваш смъртно-бледа.

 

Покрусен в ранина аз сещам твоя дих

при всеки смел подем, при всякое падение;

кажи, след кой възторг горчилки аз не пих,

 

и колко божества измряха неродени

на страдното сърце в най-пазения кът,

о, Грижа, спътнице в нерад и стръмен път!