Димчо Дебелянов
Победен

Аз пак съм сам и пак ридай

в сърце нестихналата жал

по радости невкусени,

по недостигнат роден край,

в калта захвърлен идеал

и блянове покрусени.

 

Подирил ясни висини,

в блата разтленни паднах аз

след горско поражение,

и ето кретат слаби дни —

и в секи техен лъх и час

звучи себепрезрение.