Майк Резник
Гадателката (26)

25

Приличаше на влечуго, но истината бе, че не бе нито влечуго, нито някоя друга форма на живот, която Мишката познаваше. Силните му крайници и набито тяло изглеждаха мъжествени, но съществото не притежаваше пол или поне не по начина, по който го разбираха хората. Уби Главореза Янки съвсем хладнокръвно, но иначе поведението му беше учтиво и любезно, а спрямо Пенелопа дори почтително.

Името му бе непроизносимо, затова Мишката, като огледа зелените му люспи, сивата гърбица, мека човка и очи с двойни клепачи, реши да го нарече Лъжекостенурката. То нито одобри, нито се възпротиви, но отговаряше на името, а именно това бе най-важното.

Тъй като оръжието му не издаде силен звук и не привлече вниманието, то просто извика лекар, когато пиратът падна, и в създалата се суматоха Лъжекостенурката търпеливо изчака Пенелопа да вземе Мариан от фургона, хвана я за ръката и спокойно я изведе през вратата на карнавала. Мишката грабна парите от касичката си и ги последва до изхода. Там те взеха едно влакче до космодрума и се качиха направо в кораба на Лъжекостенурката.

Мишката беше сигурна, че някой от хората на Янки ще ги види, но Пенелопа не показваше никакъв признак на страх или притеснение. Малко след това напуснаха Калиопа и се отправиха към центъра на Вътрешната граница.

— Скоро ще трябва да кацнем на човешка колония — съобщи Лъжекостенурката, след като напуснаха звездната система на Калиопа. Тримата седяха в пилотската кабина, която не бе пригодена за хора. Таванът бе прекалено нисък, а столовете бяха направени за същества с гърбицата на Лъжекостенурката. Цветовете, дори на контролните табла и компютърните клавиши, бяха толкова избелели, че Мишката реши — расата, създала кораба, вижда цветовете много по-различно от човешката.

— Нямам храна, подходяща за хора — продължи извънземният.

— Значи не си ни очаквал? — попита Мишката.

— Не.

— Тогава защо ни помогна?

— Тя е Гадателката.

Мишката се намръщи.

— Какво общо има това? Да не би твоята религия да предсказва появата на гадателка?

— Моята религия е личен въпрос — отвърна спокойно извънземният, но тонът му подсказа, че темата е изчерпана.

— Тогава трябва да повторя въпроса си — Мишката се опитваше да се настани удобно на извънземния стол. — Защо ни помогна?

Лъжекостенурката се обърна към малкото момиче.

— Ти си Пенелопа Бейли, нали?

— Да — Пенелопа облегна Мариан на широкия стол.

— Затова ви помогнах.

— Звучиш точно като някой ловец на глави. А не си. Първо, защото не знаеше, че ще се появим на Калиопа, и второ, Пенелопа ти вярва.

— Това е вярно — съгласи се невъзмутимо съществото. — Не очаквах да пристигнете на Калиопа и на мен може да се вярва.

— Тогава може би ще ми кажеш защо се интересуваш от нас?

— Не се интересувам от вас.

— Ти си от хората, с които се говори много трудно — заяви объркано Мишката.

— Въобще не съм човек. Аз съм… — Извънземният произнесе дума, която Мишката никога не бе чувала, а и не можеше да повтори. — Но можете да ме наричате Лъжекостенурка.

— Добре, Лъжекостенурко, нека опитаме още веднъж: защо се интересуваш от Пенелопа?

— Тя е Гадателката.

— Само това повтаряш! — озъби се жената.

— Това е истината.

Пенелопа изхихика, докато Мишката се опитваше да се успокои.

— Защо е важно за тебе дали тя е Гадателката или не? — продължи опитите си Мишката.

— Защото ако не е, съм убил един човек без причина — отговори извънземният.

— А ти защо уби този човек? И не ми казвай: защото тя е Гадателката.

Извънземният не продума.

— Е? — настоя Мишката.

— Ти ми каза да не ти отговарям — обясни търпеливо Лъжекостенурката.

— Ще ме подлудиш! — Мишката затропа с крак, но спря веднага, когато разбра, че така губи равновесие и се плъзга в кухината на стола, в която трябва да почива черупката на извънземния. — Не можеш ли да ми обясниш любезно и простичко защо сметна за свой дълг да я спасиш?

— Разбира се. Досега не си ме питала за това.

Мишката потисна желанието си да спори и зачака извънземният да продължи.

— Моят свят не е член на Демокрацията, нито пък на Конфедерацията. Независими сме от много векове, преди дори да има Конфедерация и доста преди Демокрацията да замести Републиката.

— Какво общо има това с Пенелопа?

— Ти ми зададе въпрос — поясни Лъжекостенурката без никаква следа от раздразнение, — позволи ми да ти отговоря.

— Извинявай… Моля те, продължи.

— Единственото, което иска моят свят, е да остане неутрален. Не желаем нито търговски, нито договорни отношения с нито един свят или раса — извънземният замълча за миг, като че ли превеждаше мислите си на земен език. — Ще се противопоставим на всеки опит да ни асимилирате… Хората винаги се стремят да превземат нови светове. Не е далеч времето, когато ще се устремят и към моя. Досега успяхме да запазим неутралитета си, като отбягвахме съюз с всяка една сила… Но ако хората, които управляват Демокрацията, се възползват от услугите на Гадателката, ще унищожат Конфедерацията и ще дойде ден, когато няма просто да ни помолят да се присъединим към тях, а ще ни го наложат.

— Тя е едно дете! — възрази Мишката. — Едва успява да избяга от преследвачите си. Как можете да допуснете, че ще е в състояние да промени резултата от битката между галактическите сили?

— Децата порастват.

Мишката се взря внимателно в Лъжекостенурката и напразно се опита да разгадае изражението на лицето му.

— Думите ти ми навяват мисълта, че не мислиш да й дадеш шанс да порасне — каза бавно тя. — Единственият начин тя никога да не попадне в ръцете на враговете ви е да я убиеш.

— Ти си глупачка — отвърна спокойно извънземният.

— Всичко е наред, Мишке — Пенелопа постави ръката си върху нейната. — Лъжекостенурката е мой приятел.

— Въобще не звучи като такъв — заяви Мишката.

— Грешиш — възрази извънземният.

— Тогава предполагам, че ще ми кажеш какво смяташ да правиш с нас — настоя Мишката.

— Ще ви отведа на моя свят, където ще сте в безопасност.

— Като какви — като гости или затворници? Или за тебе двете думи са синоними?

— Ще бъдете гости. Тя е Гадателката. Не можем да я държим като затворник дори и да поискаме.

— И ще можем да си тръгнем, когато си поискаме?

— Ще бъдете свободни да напуснете, когато поискате.

— Тогава защо не ни оставиш на някой човешки свят сега?

— На никой от близките светове няма да сте в безопасност.

Мишката се обърна към момичето.

— Пенелопа?

— Той е прав. Хората на Янки вече ни търсят.

— Добре — Мишката се обърна отново към Лъжекостенурката. — Значи кацаме на твоята планета. И после?

— После се надявам да убедим Гадателката, че сме миролюбива раса, която не причинява никакви злини. Така че когато тя се върне при своите хора, да им внуши да не ни принуждават да се присъединяваме към тяхната Демокрация.

— За Бога, тя е на осем години! — възкликна Мишката. — Никой няма да се вслуша в думите й.

Извънземният я изгледа, но не каза нищо.

— Е? Не си ли съгласен?

— Вече ти казах, че си глупачка — отвърна любезно Лъжекостенурката. — Като го повтарям, само те ядосвам.

Мишката отново се обърна към Пенелопа.

— Абсолютно сигурна ли си, че това същество е наш приятел?

— Аз съм неин приятел — обади се Лъжекостенурката. — Нямам причина да ти желая злото, но не ме е грижа за теб, както и теб не те е грижа за мен.

— Той ни спаси, нали? — намеси се и Пенелопа.

— Не съм той, Гадателко — прекъсна я извънземният. — Но можеш да ме третираш като мъж, ако ти харесва.

— Няма значение — отвърна момичето. — Ти си ми приятел и това е най-важното.

— Какво правеше на Калиопа, щом не си чакал Пенелопа? — попита Мишката.

— Чаках Пенелопа — отговори Лъжливата костенурка.

— Май каза, че не си знаел за нашето пристигане на Калиопа — остро натякна Мишката.

— Така е.

— Тогава как си ни очаквал?

— Корабът ми се повреди близо до системата на Калиопа и бях принуден да кацна там, за да направя ремонта. Тъй като нашите пари не вървят на Калиопа, наложи се да си намеря работа, за да платя.

— Сега работи добре, а и никой не се опита да ни спре. Очевидно си платил за ремонта, преди да ни срещнеш.

— Вярно е — съгласи се извънземният, — но трябваше да платя и за подслон и храна. Щях да събера необходимата сума утре.

— И какво общо има това с очакването на Пенелопа?

— За мен е очевидно, че Гадателката е уредила да кацна на Калиопа и да остана там, докато мога да й бъда полезен.

— Това е абсурдно — възкликна Мишката. — Та тя дори не знаеше кой си ти и къде ще бъдеш.

— Попитай я.

— Пенелопа — Мишката се обърна към малкото момиче и я погледна въпросително, — истината ли казва?

Пенелопа се размърда неловко върху стола си.

— Донякъде — рече накрая тя.