Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Оракула (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Soothsayer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

Информация

Източник: http://www.maxima.bg (през http://sfbg.us)

 

Издание:

ГАДАТЕЛКАТА. ХРОНИКА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД, No.2. 1996. Изд. Лира Принт, София. Поредица Биб. Фантастика. Роман. Превод: [от англ.] Сийка НОТЕВА [Soothsayer / Mike RESNICK]. Страници: 254. Формат: 125×195 мм. (20 см.). Цена: 300.00 лв. ISBN: 954-8610-11-6

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

10

Този следобед Мишката се отби в офиса на оценителя и размени диамантите за стандартните 33 процента от пазарната цена. Излезе със 165 000 кредита и след като плати на Вечното хлапе за цялата седмица, се върна в стаята, която деляха с Пенелопа, и скри останалите пари във възглавницата на малкото момиче заедно с 20 000 кредита в брой, които бе взела от телата на миньорите.

— На безопасно място ли са парите тук? — попита тя.

Пенелопа, която играеше с куклата си, вдигна рамене.

— Предполагам.

— Но не знаеш със сигурност?

— В момента никой не ги иска.

— Ще ги потърсят ли довечера, когато мислят, че сме заспали?

— Вероятно не.

— Защо „вероятно не“? — попита Мишката. — Защо не „да“ или „не“, или „не знам“?

— Не мога да видя всичките възможни варианти на бъдещето. В тези, които виждам, никой не се опитва да открадне парите. — Тя замълча. — Освен един.

— И какво става с този един?

— Мъжът, когото наричаш Ледения убива жената, която се промъква, за да те обере.

— Наистина ли я убива?

— Само ако се опита да дойде тук. В другите варианти на бъдещето тя не се спира в офиса на оценителя или ако спре, мъжът, който работи там, не й казва за твоите пари.

— Трябва да е много объркващо за теб понякога да отделиш действителността от бъдещето или истинското бъдеще от въображаемите.

— Те всички са въображаеми, докато един от тях не се случи — отговори Пенелопа, като внимателно оправяше роклята на куклата. — Преди беше доста по-трудно. Уча се как да ги подреждам по-добре.

— Виждаш ли някакво бъдеще, където никой не иска да ни нарани или да ни обере?

— Почти никога.

— Е, предполагам, че има логика, колкото и да е изкривена тя — призна Мишката. — Имам чувството, че половината галактика иска да ни убие, а другата половина с удоволствие би ни обрала. — Тя въздъхна и се отпусна на леглото си. — Поне за момента сме в безопасност. — Тя се изкиска. — Господи, с Вечното хлапе и Мендоса, които ни защитават, едва ли сме били в по-голяма безопасност, откакто сме се срещнали.

— Мишке? — обади се Пенелопа след известно време.

— Какво?

— Скоро ли ще вечеряме?

— Мислех, че обядва преди един час. Пак ли си гладна?

— Не — призна Пенелопа. — Но тук няма какво да правя, а Вечното хлапе ми каза, че не мога да напускам стаята, освен ако не ходим да ядем. И че когато излизам, той трябва да е с мен.

— Е, нали затова му плащаме.

— Знам… но ми е скучно.

— Играй си с Дженифър — каза Мишката и посочи куклата.

— И на нея й е скучно.

— Опитай се тогава да гледаш холовизия.

— Има само една честота и аз вече видях всичко, което показват там.

Мишката стана.

— Добре. Намери едно тесте карти и ще те науча как да играеш дубайски джин.

Момичето отвори двете чекмеджета на гардероба, без да намери нищо, после отиде до невзрачното бюро до вратата, пребърка го и измъкна тесте карти. Когато ги извади от кутийката, за своя радост откри, че върху всяка карта бе нарисувана някоя митична фигура от човешката история. Имаше изображения на Пол Бънян и танцьора Билибък, на Тарзан и Сантяго, на Голямата стъпка и Джеронимо, на Свети Николас и Свети Нгани, всички в героични пози.

Мишката обясни накратко правилата на дубайския джин, после разбърка картите и започна да раздава.

— Не забравяй да дадеш и на Дженифър — каза Пенелопа, докато настаняваше куклата в седнало положение.

— Няма — Мишката остави девет карти, обърнати с фигурите надолу, пред куклата.

— Много са красиви — обади се момичето, подреждайки своите карти.

— Така ли мислиш? — попита Мишката. — Когато Мерлин дойде, ще го накарам да ти покаже едни карти, които взе от Сириус V. На тях са изобразени петдесет и два изчезнали бозайника от Земята, освен това той има и друго тесте с петдесет и две изчезнали хищни птици.

— Какво е хищна птица?

— Птица, която се храни с месо.

— Не се ли хранят всички с месо?

— Не, много рядко се срещат такива — отговори Мишката. Пенелопа се умълча, докато разглеждаше холограмите върху картите, така че жената изчака една минута, преди да се обади. — Ако искаш само да гледаш картите, не е необходимо да играем.

— Не — Пенелопа се стресна, — наистина искам да играем.

— Добре — съгласи се Мишката. — Трябва да вземеш една карта от купчината, а после да извадиш една от своите и да я поставиш тук. — Тя посочи къде ще оставят изхвърлените карти.

Пенелопа направи, както й беше казано.

— Сега е ред на Дженифър — съобщи тя.

Взе една карта, без да я погледне, сложи я пред куклата и изхвърли четворка.

— Може би ще е по-добре да гледаш картите на Дженифър, преди да играеш с тях — предложи Мишката.

— Няма да е честно — възрази Пенелопа. — Трябва да гледам само своите карти.

— Тогава Дженифър ще загуби.

— О? — Малкото момиче изглеждаше загрижено. — Защо?

— Тя изхвърли много ниска карта, четворка. Понякога това е умен ход, но обикновено целта е да се отървеш първо от високите карти.

— Дженифър знае това.

— Очевидно не го знае, щом не постъпи така.

— Ще изхвърли десятката следващия път — обясни Пенелопа.

— Каква десятка?

— Тази, която току-що взе. — Тя се протегна и обърна десятка купа с холографско изображение на богинята Атина Палада. — Толкова е хубава, че тя искаше да я задържи замалко.

— Откъде знаеш, че е десятка? — попита остро Мишката. — Следях те, ти дори не я погледна.

— Знаех, че на картата има снимка на красива дама — виновно отвърна момичето. — Не ме интересуваше, че е десятка.

— Но ти знаеше каква е картата — настоя Мишката.

— Исках само Дженифър да види картинката. — Пенелопа щеше да се разплаче всеки момент. — Не се опитвах да излъжа, честно, не исках.

— Добре, добре — успокои я Мишката.

— И не ми се сърдиш?

— Как мога да се сърдя на партньора си? — Жената се опита да прикрие с усмивка нетърпението си. — Чудя се… — започна тя, но остави гласът й да заглъхне.

— Какво?

— Само желанието ти да видиш картинката ли те накара да разбереш каква е картата, или можеш да го направиш отново?

— Обещай да не се ядосваш, ако ти кажа.

— Обещавам.

— На следващата карта има мъж, облечен в черно, с пелерина в черно и червено.

— Можеш ли да видиш стойността й?

— Стойност?

— Числото и боята.

— Поп пика.

Мишката обърна картата. Беше поп пика със страховитото изображение на граф Дракула.

— Знаеш ли какво имам в ръката си? — попита тя.

Пенелопа описа холограмите, а после с намалял интерес изброи съответните стойности и бои.

— Много добре — каза Мишката.

— Ще продължиш ли да играеш с мен? — попита Пенелопа. — Ще се опитам да забравя какви са, докато играем.

— Не искам да ги забравяш.

— Но тогава ще печеля през повечето време.

— А защо не през цялото време? — попита любопитно Мишката. — Не можеш ли да избереш бъдеще, в което винаги да получаваш най-добрите карти?

Малкото момиче поклати глава.

— В някои от вариантите ти не ги разбъркваш правилно. А и това ще бъде измама.

Мишката обмисли получената информация, после вдигна рамене.

— Какво пък, ние и не искаме да побеждаваме всеки път. Това само ще подплаши хората.

— Ние? — повтори Пенелопа. — Мислех, че играя срещу теб.

Мишката поклати нетърпеливо глава.

— Свършихме с тази игра.

— Но ти обеща! — Момичето пак беше готово да заплаче.

— Има много по-важна игра, която трябва да изиграем — успокои я Мишката.

— Каква?

— Игра, в която може да сме партньори вместо противници. — Тя замълча за миг. — А ти ще ми даваш тайни сигнали, както си говорихме преди.

— Наистина ли? — извика Пенелопа с нов ентусиазъм.

— Наистина.

— Но така няма ли да измамим друг човек? Ако ти помагам?

— Няма да мамим никого, който не го заслужава — отвърна Мишката. — А и трябва да стоим на Последен шанс, докато се появи Мерлин или докато спечеля достатъчно пари, за да купя кораб.

— Не можем ли просто да кажем на Вечното хлапе да ни вземе със себе си? — попита Пенелопа.

— Не, защото той не прави услуги, той продава услугите си. А аз нямам достатъчно пари, за да го наема за още една седмица.

— Сигурна ли си, че е правилно? — Момичето все още бе разтревожено.

— Не само че е правилно. Сигурна съм, че това е единственият начин да се махнем от тази топка кал. — Тя млъкна, а после добави: — За нас не е безопасно да стоим на която и да е планета повече от няколко дни. Прекалено много хора искат да те вземат от мен.

— Знам — обади се мрачно Пенелопа. — Продължавам да търся бъдеще, в което всички просто да забравят за мен, но не знам как.

— Засега избери такова, в което ще спечелим много пари на карти в таверната „Края на пътя“.

— Ще се опитам — обеща момичето.

— Добре. Нека в следващите няколко часа се уверим, че знаеш правилата. Първо идва чифт, после два чифта, след това три еднакви и…