Волтер
Наивникът (7) (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Ingénu, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
Sociosasho (9 август 2006 г.)

Издание:

Волтер. Философски новели

Френска. Второ издание

Превел от френски: Боян Атанасов

Редактор: Георги Куфов

Художник: Симеон Младенов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Букова, Стефка Добрева

Дадена за набор декември 1982 г. Подписана за печат април 1983 г. Излязла от печат юни 1983 г.

Печатни коли 32. Издателски коли 26,88. УИК 27,24.

Цена 3,16 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

ISBN 9536622611

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА VII
НАИВНИКЪТ ОТБЛЪСВА АНГЛИЧАНИТЕ

Потънал в дълбока и мрачна печал, Наивникът се разхождаше по брега на морето е двуцевка на рамо, с големия си нож на кръста, като от време на време стреляше по някоя птица и често му идеше да застреля и себе си, но той още обичаше живота заради госпожица дьо Сент Ив. Ту проклинаше чичо си, леля си, целия Долен Бретан и кръщението си, ту ги благославяше, защото чрез тях бе срещнал тази, която обичаше. Вземаше решение да отиде да подпали манастира и изведнъж се спираше при мисълта, че може да изгори и любимата си. Тези противоречиви настроения се сблъскваха в сърцето му така яростно, както и вълните на Ламанша, гонени от източния и западния вятър.

Наивникът вървеше с широки крачки, без да знае къде отива, когато чу биене на барабани. Още отдалеч видя много хора, половината от които тичаха към брега, а другата половина бягаха оттам.

Хиляди викове се носеха от всички страни. Любопитството и храбростта го накараха да се спусне веднага към мястото, отгдето идеха тези крясъци, и с няколко скока той се озова там. Началникът на опълчението, който беше вечерял с него в дома на игумена, го позна веднага и изтича насреща му с отворени обятия.

— А, ето Наивника! Той ще се бие с нас!

Опълченците, които умираха от страх, се ободриха и също завикаха:

— Наивникът дойде, Наивникът дойде!

— Господа — каза им той, — какво става? Защо сте така изплашени? Да не би да са затворили любимите ви в манастир?

Стотици гласове смутено закрещяха:

— Не виждате ли, че англичаните слизат на брега?

— Е, какво — отвърна хуронът, — те са почтени хора, никога не са отвличали любимата ми.

Началникът на опълчението му обясни, че англичаните идват да ограбят абатството „Света Богородица от планината“, да изпият виното на чичо му и може би да отвлекат госпожица дьо Сент Ив, че малкият кораб, с който той е пристигнал в Бретан, е бил изпратен само за да разузнае крайбрежието, че англичаните започвали враждебни действия, без да са обявили война на френския крал, и че цялата провинция е незащитена.

— О, щом е така, те нарушават естествения закон. Оставете всичко на мен. Аз съм живял дълго между тях, зная езика им и ще им поговоря, не вярвам да имат такива лоши намерения.

Докато водеха този разговор, английската ескадра се приближаваше. Ето че хуронът изтичва към брега, скача в една малка лодка, стига до адмиралтейския кораб, изкачва се на борда му и запитва англичаните дали е истина, че идват да опустошат страната, без честно да са обявили война. Адмиралът и всички моряци на борда избухват в смях, дават му да пие пунш и го изпращат обратно.

Сега вече обиденият хурон мисли само за едно: да се бие срещу някогашните си приятели и да защитава съотечествениците си и господин абата. Местните благородници се стичат от всички страни и той се присъединява към тях. Имаше няколко оръдия. Хуронът ги напълва, насочва ги и дава няколко изстрела. Англичаните слизат на брега; той се втурва срещу тях, убива собственоръчно трима и ранява дори адмирала, който се бе подиграл с него. Неговата храброст разпалва сърцата на опълченците. Англичаните се качват обратно на корабите и по целия бряг отекват победни викове: „Да живее кралят! Да живее Наивникът!“ Всички го прегръщат, всички бързат да избършат кръвта от няколко леки рани, които той бе получил в боя.

— О — казваше той, — ако госпожица дьо Сент Ив беше тук, щеше да ме превърже.

Съдията, който се бе скрил в избата си през време на битката, дойде заедно с другите да го поздрави. Но той бе много изненадан, когато чу, че Херкулес Наивникът каза на десетина младежи, които го бяха обкръжили и го слушаха, готови да го последват:

— Приятели, това, че спасихме абатството, не е нищо. Трябва да спасим едно момиче.

И тогава тази буйна младеж се разпали от думите му. След него тръгна цяла тълпа и всички тичаха към манастира. Ако съдията не беше веднага уведомил командира на опълчението, ако не бяха настигнали веселата дружина, с манастира беше свършено. Върнаха Наивника при чичо му и леля му, които го обляха със сълзи на умиление.

— Виждам, че никога няма да станете нито поддякон, нито игумен — каза му чичо му. — Вие ще станете още по-храбър офицер от моя брат, капитана, и вероятно ще останете така беден като него.

Госпожица дьо Керкабон продължаваше да плаче и да го прегръща, казвайки:

— Ще го убият като брат ми, по-добре би било да стане поддякон.

През време на битката Наивникът беше намерил една голяма кесия, пълна с гвинеи — вероятно английският адмирал я беше изпуснал. Той не се съмняваше, че с тези нари може да купи цял Долен Бретан и особено да направи госпожица дьо Сент Ив знатна дама. Всички го подканваха да замине за Версай, за да получи награда за заслугите си. Командирът на опълчението и другите висши офицери го отрупаха с удостоверения. Чичото и лелята одобриха предстоящото пътуване на племенника си. Навярно без особена трудност щеше да бъде представен на краля и това щеше много да го прослави в цялата провинция. Към английската му кесия двамата добри хорица прибавиха значителен подарък от спестените си пари. Наивникът си казваше: „Когато видя краля, ще му поискам ръката на госпожица дьо Сент Ив и той сигурно няма да ми откаже.“ Той замина, изпратен с овации от цялата околия, задушен от прегръдки, окъпан от сълзите на леля си, благославян от чичо си, заклинайки красивата Сент Ив да не го забравя.