Волтер
Наивникът (6) (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)

ГЛАВА VI
НАИВНИКЪТ ИЗТИЧВА ПРИ ЛЮБИМАТА СИ И СЕ РАЗБЕСНЯВА

Щом пристигна, Наивникът запита една стара слугиня къде е спалнята на любимата му, след което силно блъсна притворената врата и се хвърли към леглото. Госпожица дьо Сент Ив се стресна и се събуди.

— Как, вие ли сте! — извика тя. — Вие ли сте? Спрете, какво правите?

Той й отговори:

— Женя се за вас.

И действително той щеше да се ожени за нея, ако тя не се бореше с цялата почтеност на добре възпитано момиче.

Наивникът не разбираше от шеги. Намираше всички тези превземки за непристойни.

— Първата ми любовница, госпожица Абакаба, не се държеше така. У вас няма честност; вие ми обещахте брак, а сега не искате да се омъжите; това означава, че нарушавате най-важните закони на честта. Ще ви науча да държите на думата си и ще ви вкарам в пътя на добродетелта.

Хуронът притежаваше мъжество и смелост, достойни за неговия светец-покровител Херкулес, чието име му бяха дали при кръщението. И щеше да започне да използува напълно тези свои способности, когато, привлечени от пронизителните викове на госпожицата, която беше добродетелна по по-скромен начин, дотичаха мъдрият абат дьо Сент Ив, следван от домакинята си, един стар набожен слуга и един енорийски свещеник. Видът на толкова хора охлади смелостта на нападателя.

— О, Боже Господи! Какво правите тук, скъпи съседе? — извика абатът.

— Изпълнявам дълга си — отвърна младежът, — изпълнявам обещанията си, които са свети за мен.

Госпожица дьо Сент Ив се червеше и оправяше дрехите си. Отведоха Наивника в другата част на къщата. Абатът му изтъкна колко възмутителна е постъпката му. Наивникът се защищаваше, като настояваше на правата, които му дава естественият закон, който той отлично познаваше. Абатът искаше да му докаже, че положителните закони трябва да стоят над естествените и че без условностите, създадени между хората, естественият закон би бил почти винаги просто едно естествено разбойничество.

— Необходимо е да има — казваше му той — нотариуси, свещеници, свидетели, договори, разрешения.

Наивникът му отговори с разсъждението, което винаги правят диваците:

— Вие трябва да сте доста непочтени хора, щом ви са нужни толкова предпазни мерки.

За абата беше много трудно да възрази на този упрек.

— Признавам, че има много непостоянни хора и изменници между нас — рече той; — би имало същия брой такива хора и между хуроните, ако те бяха събрани в един голям град. Но има също така и мъдри, честни и просветени души и тези именно хора са създали законите. Колкото по-добродетелен е човек, толкова повече трябва да се подчинява на законите. Така той дава пример на порочните, а те уважават тази задръжка, която добродетелта сама си налага.

Този отговор порази Наивника. Вече забелязахме, че той бе надарен със здрав разум. Укротиха го с ласкави думи, дадоха му надежда: това са двата капана, в които се улавят хората и от двете полукълба; дори доведоха пред него госпожица дьо Сент Ив, след като вече бе оправила тоалета си. Всичко мина най-благопристойно, но въпреки това приличие святкащите погледи на Херкулес Наивника караха любимата му да свежда очи, а компанията — да трепери.

С голяма мъка го отпратиха при роднините му. Пак трябваше да използват влиянието на красивата Сент Ив, но колкото повече растеше властта й върху него, толкова по-влюбена се чувствуваше тя. Най-после успя да го накара да си тръгне, макар че бе много опечалена от това. Когато той си отиде, абатът, който бе не само по-стар брат на госпожица Сент Ив, но също и неин настойник, реши да откъсне своята възпитаница от упоритото ухажване на нейния страшен поклонник. Той отиде да се посъветва със съдията, който възнамеряваше да ожени сина си за сестрата на абата и затова го посъветва да изпрати горкото момиче в манастир. Това беше ужасен удар за нея: Дори невлюбено момиче да изпращаха в манастир и то би надало писъци, а една влюбена, и при това така послушна и нежна госпожица! Това значеше да я хвърлят в пълно отчаяние.

Когато се върна при игумена, Наивникът с обичайното си простодушие разказа какво се бе случило. Обсипаха го със същите упреци, които подействаха донякъде на разума му, но не и на чувствата му. Когато да следния ден той поиска да се върне при своята прекрасна любима, за да разисква с нея върху естествения закон и писания закон, господин съдията с оскърбителна радост му съобщи, че тя вече е в манастир.

— Е, какво — рече той, — ще отида да разисквам в манастира.

— Това е невъзможно — възрази съдията. И му обясни надълго и нашироко какво е манастир, тоест конвент, че тази дума произлиза от латинската дума conventus, което означава „събрание“, но хуронът не можеше да разбере защо да не може да бъде приет в едно събрание. И когато му бе обяснено, че това събрание е един вид тъмница, в която държат момичетата затворени — нещо ужасно и непознато при хуроните и англичаните, той се разяри така, както се е разярил някога и неговият светец-покровител Херкулес, когато Еврит, царят на Ехалия, не по-малко жесток от абата Сент Ив, отказал да му даде красивата си дъщеря Йола, не по-малко прекрасна от сестрата на абата. Той искаше да отиде да подпали манастира, да отвлече любимата си или да изгори заедно с нея в пламъците. Ужасена, госпожица дьо Керкабон се отказа окончателно от всичките си надежди да види племенника си поддякон и с плач казваше, че откакто го кръстиха, бесовете са влезли в него.