Волтер
Наивникът (17) (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)

ГЛАВА XVII
ТЯ СЕ ПРЕДАВА ЗАРАДИ ЛЮБИМИЯ СИ

Тя молеше приятелката си да я убие. Но тази жена, която беше не по-малко снизходителна от йезуита, й говори още по-ясно.

— Уви — каза тя, — всичко се нарежда само по този начин в нашия тъй прославен, тъй мил, тъй галантен двор. И най-незначителните, и най-високите служби се получават само на същата цена, която искат от вас. Слушайте, вие ми вдъхнахте обич и доверие, ще ви призная, че ако на времето бях такава мъчна, каквато сте вие, моят съпруг нямаше да има дребната служба, с която преживяваме; той знае това и не само не се сърди, но вижда в мен своята благодетелка, дори счита, че дължи кариерата си само на мен. Смятате ли, че всички, които са начело на провинциите или дори на войските, дължат почестите и богатството си само на своите заслуги? Някои от тях дължат всичко това на уважаемите свои съпруги. Военните почести се издействат с любов и длъжностите се дават на мъжете на най-красивите.

Вие сте в едно особено положение — касае се да върнете светлината на вашия любим и да се омъжите за него, това е свят дълг, който трябва да изпълните. Никой не укори красивите и високопоставени дами, за които ви говоря. Всички ще се възхищават от вас и ще кажат, че сте си позволила една слабост само защото сте премного добродетелна.

— О, каква добродетел! — извика красивата Сент Ив. — Какъв лабиринт от несправедливости! Каква страна! Научих се да разбирам мъжете! Един отец дьо Ла Шез и един смешен съдия хвърлят любимия ми в затвора, моето семейство ме преследва и в нещастието ми протягат ръка само за да ме лишат от честта ми. Един йезуит погуби един честен човек, друг йезуит иска да погуби мен. Аз съм обкръжена само от капани и наближава моментът, в който ще пропадна! Трябва или да се убия, или да говоря на краля, ще се хвърля в краката му, когато отива на литургия или в театъра.

— Няма да ви оставят и да се доближите — каза добрата й приятелка. — А ако имате нещастието да успеете да говорите с него, господин дьо Лувоа и преподобният отец дьо Ла Шез биха могли да ви погребат в някой затънтен манастир до края на живота ви.

Докато тази почтена жена объркваше още повече смутената и отчаяна душа на девойката и въртеше ножа в сърцето й, ето че един пратеник на Сен Пуанж пристига с писмо и чифт обици в ръка. Плачейки, Сент Ив отказва да приеме каквото и да било от Сен Пуанж, но приятелката й се зае да уреди всичко.

Щом си отиде пратеникът, доверената й приятелка прочете писмото, с което Сен Пуанж ги канеше на вечеря същата вечер. Младото момиче се закле, че няма да отиде. Набожната дама поиска да опита дали й отиват обиците, но Сент Ив не можеше да ги търпи. Тя се бори цял ден. Най-после, изпълнена с мисъл само за любимия си, смазана, влачена от приятелката си, без да знае къде я водят, тя се остави да бъде отведена на съдбоносната вечеря. Нищо не можеше да я накара да се накичи с диамантените обици. Довереницата й ги взе със себе си и въпреки волята й, й ги сложи, преди да седнат на масата. Бедната Сент Ив бе така смутена и объркана, че не се противопостави, а покровителят й счете това за добър знак. Към края на вечерята приятелката й се оттегли незабелязано. Тогава покровителят показа заповедта, с която се отменя „подпечатаното писмо“, грамота за отпущане на значителна награда, назначението на длъжността ротен командир, като добави и най-щедри обещания за други облаги.

— О, колко бих ви обичала, ако не настоявахте толкова да бъдете обичан! — му каза нещастната Сент Ив.

Най-после, след дълга съпротива, след много хълцания, викове и сълзи, изморена от борбата, зашеметена и изтощена, тя трябваше да се предаде. Единственото, което можеше да направи, беше да си обещае, че ще мисли само за Наивника, докато жестокият любовник безмилостно се наслаждава на безизходното положение, в което е изпаднала.