Волтер
Наивникът (14) (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)

ГЛАВА XIV
НАИВНИКЪТ РАЗВИВА УМА СИ

Наивникът бързо напредваше в науката и особено в науката за човека. Бързото развитие на неговия ум се дължеше почти толкова на неговото дивашко възпитание, колкото и на закалката на духа му. Понеже не беше учил нищо през детските си години, той не бе възприел никакви предразсъдъци. Неговият разум не беше извратен от заблуди и затова разсъждаваше правилно. Хуронът виждаше нещата такива, каквито са, докато идеите, които ни втълпяват през детството, ни карат да ги виждаме през целия си живот такива, каквито не са.

— Тези, които ви преследват — казваше той на своя приятел Гордън, — са отвратителни хора. Жал ми е, че сте преследван, но също така ми е жал, че сте янсенист. Всяка секта ми изглежда като някакъв съюз на заблудени хора. Кажете ми, има ли секти в геометрията?

— Не, скъпо дете — отвърна му с въздишка добрият Гордън, — всички хора са съгласни върху истината, когато тя е доказана, но мненията се разделят, когато се касае за тъмни истини.

— По-право кажете, когато се касае за тъмни заблуди. Ако имаше поне една-единствена истина, скрита в грамадата от доводи, които се предъвкват от векове, тя несъмнено щеше да бъде открита досега и целият свят щеше да бъде съгласен поне по тази точка. Ако тази истина беше необходима, както е необходимо Слънцето на Земята, тя щеше да блести като него. Нелепост, оскърбление за човешкия род, кощунство с Върховното безкрайно същество е да се каже: „Има една основна истина за човека и Бог я е скрил от него.“

Всичко, което казваше този млад невежа, просветен от природата, правеше дълбоко впечатление на стария нещастен учен.

— Нима ще се окаже истина — извика той, — че съм съсипал живота си заради химери. Много по-уверен съм в съществуването на моето нещастие, отколкото в Божието благоволение. Прекарах дните си да разсъждавам върху свободата на Бога и на човешкия род, но загубих собствената си свобода. Нито свети Августин, нито свети Проспер ще ме измъкнат от Осината, в която се намирам.

Воден от своята природа, Наивникът най-поело му каза:

— Искате ли да ви говоря откровено и смело? Тези, които си навличат преследвания заради празни, схоластични спорове, ми изглеждат лишени от мъдрост. А онези, които ги преследват, са за мен чудовища.

Двамата затворници бяха напълно съгласни, хора хвърлени несправедливо в тъмница.

— Аз съм сто пъти по за оплакване от вас — казваше Наивникът. — Роден съм свободен като птица. Живеех заради две неща: за свободата си и за любовта си; сега съм лишен и от двете. Ето че и двама сме оковани, без да знаем по каква причина и без да можем да научим тази причина. Двадесет години живях като хурон. Казват, че хуроните са варвари, защити отмъщават на враговете си. Но те никога не подтискат приятелите си. Едва бях стъпил на френска земя и трябваше да проливам кръвта си за Франция; може би спасих цяла провинция и за награда бях погребан в тая гробница за живи хора, където щях да умра от ярост.

— Няма ли закони в тази страна? Осъждат хора, без да ги изслушат! Не е така в Англия. А точно срещу англичаните трябваше да се бия!

Личеше философският мироглед, който се зараждаше и той не успяваше да укроти буйната му природа, търсеше най-свещените си права, и отприщваше силния му гняв.

Неговият другар не му противоречеше. Раздялата, незадоволената любов, а философията не му противоречеше. За скъпата си Сент Ив той говореше така, както и за етика и метафизика. Колкото по-кипяха чувствата му, толкова повече я обикваше Наивникът прочете няколко нови романа; малко от тях описваха душевното му състояние, той чувстваше също, че в сърцето му има много повече от това, което описват в книгите.

— О, почти всички тези автори притежават един вид остроумие и умение — казваше той.

Добрият янсенистки свещеник неусетно стана учител на нежната му любов. По-рано той познаваше любовта само като грях, в който човек се упреква при изповед. Сега той разбра, че тя е благородно и нежно чувство, което може както да възвиси, така и да смекчи душата и дори понякога да породи дочели. Най-после стана и последното чудо: един хурон промени вярата на един янсенист.