Волтер
Наивникът (16) (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)

ГЛАВА XVI
ТЯ СЕ СЪВЕТВА С ЕДИН ЙЕЗУИТ

Щом остана насаме с добрия си изповедник, красивата и отчаяна Сент Ив му довери, че един влиятелен и сластолюбив мъж й предлага да измъкне от затвора младежа, за когото тя трябва законно да се омъжи, но че иска висока цена за услугата си, че се отвращава и ужасява от подобна изневяра и че ако се касаеше само за собствения й живот, по-скоро би го пожертвала, отколкото да се отдаде на прелъстителя.

— Какъв гнусен грешник! — извика отец Тут-а-тус. — Трябва да ми кажете името на този долен човек. Сигурно е някой янсенист. Ще го обадя на негово преподобие отец дьо Ла Шез, който ще го изпрати там, където е сега скъпата личност, за която трябва да се омъжите.

Дълбоко смутено, бедното момиче след дълги колебания най-после изрече името на Сен Пуанж.

— Господин дьо Сен Пуанж! — извика йезуитът. — О, дъще моя, това е съвсем друга работа. Той е братовчед на най-великия министър, който някога сме имали. Той е добродетелен човек, защитник на правото дело, добър християнин, у него не може да има подобна мисъл. Сигурно не сте чула добре.

— Ах, отче, много добре чух. С мен е свършено, каквото и да направя. Трябва да избирам между нещастието и позора или моят любовник ще остане жив погребан до края на живота си, или аз ще трябва да бъда недостойна да живея. Не мога да го оставя да загине, а не мога и да го спася.

Отец Тут-а-тус се постара да я успокои с благи думи:

— Първо, дъще моя, не казвайте никога тази дума, „моят любовник“, в нея има нещо светско, което би могло да разсърди Бога, казвайте „моят съпруг“, защото, макар че той още не е ваш съпруг, вие го считате за такъв и това е напълно почтено.

Второ, макар че той е ваш съпруг в мислите ви, в надеждите ви, той не е такъв в действителност, и затова вие не бихте извършила прелюбодеяние — един страшен грях, който винаги трябва да избягваме, доколкото е възможно.

Трето, няма вина в едно деяние, когато намеренията са чисти, и няма нищо по-чисто от желанието да освободите съпруга си.

Четвърто, в свещената древност ще намерите примери, които прекрасно могат да послужат за мерило на поведението ви. Свети Августин съобщава, че при проконсулството на Септимий Ациндин в лето Господне 340 един бедняк не можел да плати на кесаря това, което е кесарево, и бил осъден на смърт, както и заслужавал, въпреки максимата: „Където няма нищо, кралят губи правата си.“ Касаело се за една златна ливра. Осъденият имал жена, която Бог бил надарил с красота и разум. Един стар богаташ обещал да даде една златна ливра и дори повече на тази дама при условие, че тя ще извърши с него онзи гаден грях. Дамата не считала, че върши нещо лошо, щом спасява съпруга си. Свети Августин много похвалява нейното самоотвержено примирение. Вярно е, че старият богаташ я измамил и че може би съпругът й все пак е бил обесен, но тя направила всичко, каквото можела, за да спаси живота му. Бъдете сигурна, дъще моя, че когато един йезуит ви цитира свети Августин, този светец трябва да е напълно прав. Аз не ви давам никакъв съвет, вие сте мъдра, трябва да се предполага, че ще бъдете полезна на съпруга си. Негова светлост дьо Сен Пуанж е почтен човек, няма да ви излъже. Това е всичко, което мога да ви кажа. Ще се моля на Бога за вас и се надявам, че всичко ще стане за негова най-голяма слава.

Красивата Сент Ив, изплашена от думите на йезуита не по-малко, отколкото от предложението на помощник-министъра, се върна зашеметена при приятелката си. Изкушаваше я мисълта да тури край на живота си и така да се освободи от ужасния избор: или да остави своя обожаван любим в страшния затвор, или да се опозори, като го избави с цената на най-скъпото, което притежаваше и което трябваше да принадлежи само на нещастния й любим.