Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (9)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 20 гласа)

Информация

Корекция
kuyvliev (03.08.2006)
Сканиране
Дарко

вулгарен роман

Книга осма

(c) Христо Калчев, 2002

(c) Венцислав Шолти, художествено оформление на корицата

(c) 2002 Издателство „Световит“

(c) 2002 Камелия Вълова, редактор

„Световит“, София, 2002

ISBN 954-9761-21-5

История

  1. — Добавяне

Девета глава

— Да.

— Защо чувам твоя глас, Габриела?

— Константин отсъства… Върши твоя работа… Някъде из страната.

— Ваша работа, момиче. Аз поръчвам менюто, аз го плащам. Това ясно ли ти е?

— Не се обиждай, Иване. Зле се изразих. Той оценява всичко, което правиш за него.

Козела преглътна „путката майна“, която беше на върха на езика му.

— Всъщност, тебе търся, Габриела. Искам да сключим един договор.

— Слушам те…

— Имам апартамент в София и къща в Лесидрен…

— Знам.

— Знам, че знаеш. Не ме прекъсвай. Искам да ги припиша на Константин Дарделев.

— Нямам нищо против.

— Не ме прекъсвай, Габи! — кресна той. — Още веднъж, и ще прекъсна. Ясен ли съм?

— Да.

— Трябва да получа писмо от теб, в което срещу клетва заявяваш, че по договор с мен, с пълното съзнание, че участваш в измама, обявяваш, че си вдовица на Иван Кирилов Милетиев…

— Но аз…

— Млък!

— Не ми крещи, Иване. Щом говоря с теб, не съм вдовица, дявол да те вземе.

Този път Козела брои до десет.

— Разбрах. Защо ти е писмо?

— Ако не ме прекъсваш, уважаема мисис Милетич, вече щеше да знаеш.

— Добре. Млъквам.

— Аз получавам доказателства, че си измамница, ти — смъртния акт на Козела, издаден в Америка. Обявяваш ми края и влизаш във владение на апартамента и къщата. После ги прехвърляш на Дарделев. Той е честен мъж и луд по тебе! Извършиш ли тази операция, аз получавам копия от нотариалния акт на негово име и ти връщам самопризнанията. Разбираш ли?

— Не съвсем…

— Знам какво не ти е ясно, Габи. Питаш ме защо усложнявам процедурата. За да опазя гъза на Македонеца. На него му имам доверие, на теб — не!

— Защо, какво бих могла да направя?

Козела си пое въздух. Беше направил първата крачка, трябваше да направи и последната.

— Можеш да го преебеш и да го хвърлиш в ръцете на колегите на баща си. И мои бивши колеги, разбира се.

— Как ще извърша тази подлост, Козел?

Хиляда волта ток минаха през тялото му и отново се хвана, че брои.

— Последно обяснение! Той те обича, може би и ти, но сега. Той ще те обича винаги, ти — не. Тогава ще го хвърлиш на кучетата, за да гепиш скромните ни жилища — моите и на синовете ми… Ти ни познаваш и тримата, нали?

— Да — този път тихо, дори глухо прозвуча гласът й.

— Ако го защитя с документи, ти пак ще го преебеш, но поне няма да го изхвърлиш на улицата. Няма да го шитнеш и на ченгетата, защото няма да си сигурна, че не съм направил копия на писмото ти. Сега разбра ли?

Габриела, която от съпруга щеше да се превърне в гангстерска вдовица, попита:

— Ти обичаш Константин, нали?

— Не съм по силните емоции. Казах ти — уважавам го. Той е честен мъж, но не си дава сметка какъв хуй ще яде с любовница като тебе. Не ме принуждавай да му отворя очите. Чакам писмо. Дарделев знае адреса.

* * *

С помощта на Хакел беше подготвил легалното си заличаване от регистрите на България. Документите бяха изпипани в лабораториите на Лангли и бяха недвусмислени. Бившият генерал от Държавна сигурност и Федералната служба за безопасност на Русия беше убит в престрелка с грузино-еврейската мафия в Бруклин, Ню Йорк. Оставаше Габриела да изпълни условието на Козела, тогава Алкалай щеше да изпрати официалните документи в МВР — София и копие до вдовицата. Генерал Иван Милетиев умря, да живее мирният емигрант в Крит Йон Марин. Ако обаче Габриела решеше да присвои имуществото на „мъртвия“ Козел, държавата щеше да получи още един фалшификат — съдебно бракоразводно решение — и да остане с хуй в устата. Тогава кметството щеше да конфискува апартамента и къщата. Ей Богу, нямаше никакво намерение да пълни гушата на шибаната си Родина, но нямаше и да позволи онова вероломно курве Габриела да шиба през панталоните влюбения Дарделев. Бившата му съпруга беше изкушение, на което Пора нямаше да удържи нито сега, нито в бъдещето.

* * *

Обядът беше изключително вкусен. Телешко със зеленчуци и маслини. Странен вкус, но изостри и без това вълчия му апетит. Попита я как се нарича гювечо-подобното блюдо. И Флора не знаеше.

— Фантазия — приветливо усмихната отговори тя. Козела намигна на Осип и продължи да се тъпче като току-що освободен концлагерист.

— Близка ли си със съседите, Флора…

— Симпатични възрастни гърци. Английският им е по-лош от моя… Може и да ме чувстват близка. Добри хора са.

— Покани ги на вечеря. Трябва да наемем градинар и чистачка… Може да ни препоръчат свои хора.

— Разбира се. Щях да те помоля да отворим вратата си за гърците.

Козела запали цигара и се облегна в стола. Беше преял, доспа му се. Нервното напрежение напускаше бавно тялото му, но започваше да го наляга умората.

— Ще дремна. После ще се разходя из града. Трябва да намеря училище за Осип и частни учители по английски и гръцки.

— А за нас?

— И за нас, скъпа. Умирам за сън — Козела стана, разроши косите на Осип. — Покани съседите!

После се качи в стаята си, която щеше да бъде кабинет, компютърна зала, оръжеен бункер и спалня от днес до края на живота му… Поне така се надяваше…

Беше четиринайсети февруари, денят на Свети Валентин, но едва ли някой по-силно и по-заслужено от Флора щеше да почувства този празник.