Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Одисея в космоса (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
2061: Odyssey Three, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Popovster (2008)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2015)
Допълнителна корекция
Silverkata (2020)

Издание:

Автор: Артър Кларк

Заглавие: 2061: Одисея трета

Преводач: Живко Тодоров

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СД „Орфия“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Художник: Джеймс Уорхоула

Коректор: Антоанета Петрова

ISBN: 954-444-025-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6479

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция
  3. — Допълнителна корекция

6
Залесяването на Ганимед

Ролф ван дер Берг се оказа подходящият човек на подходящото място в подходящото време; без един от тези компоненти комбинацията нямаше да се получи. Така всъщност се прави по-голямата част от историята.

Той се оказа подходящият човек, защото беше син на холандски преселник в Африка и опитен геолог; и двата фактора бяха еднакво важни. Оказа се на подходящото място, защото това трябваше да бъде най-голямата от луните на Юпитер — третата от поредицата Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

Времето не беше чак толкова важно, защото информацията бе лежала като бомба със закъснител в банките с данни цяло десетилетие. Ван дер Берг я откри едва през ’57-а година; дори тогава му бе необходима още една година, за да се убеди, че не е луд — и чак през ’59-а той тихомълком задигна оригиналните документи, за да не може никой да повтори неговото откритие. Едва тогава той можа спокойно да насочи вниманието си към главния проблем: какво да прави по-нататък.

Всичко бе започнало, както обикновено става в такива случаи, с едно съвсем банално наблюдение в област, която дори не засягаше пряко Ван дер Берг. Задачата му като член на групата по планетарно инженерство със специално предназначение бе да проучи и каталогизира природните ресурси на Ганимед; изобщо не му влизаше в задълженията да се занимава с недостъпния съседен сателит. Но Европа бе загадка, която едва ли някой — най-малко хората на съседния й спътник — можеше да пренебрегва дълго време. На всеки седем дни тя минаваше между Ганимед и бляскавото малко слънце, което някога беше Юпитер, предизвиквайки слънчеви затъмнения, които понякога траеха по дванайсет минути. Когато беше най-близо, изглеждаше малко по-малка от Луната, гледана от Земята, но се смаляваше почти до една четвърт от този размер, когато се намираше от другата страна на орбитата си.

Затъмненията често бяха доста ефектни. Точно преди да застане между Ганимед и Луцифер, Европа се превръщаше в зловещ черен диск, заобиколен с пръстен от кървавочервени пламъци, получен при пречупването на светлината на новото слънце от атмосферата, създадена с негова помощ.

За по-малко от половин човешки живот Европа се беше изменила. Топенето на ледената обвивка на полукълбото, което винаги бе обърнато към Луцифер, беше довело до създаването на втория океан в Слънчевата система. Цяло десетилетие той се пенеше и изпускаше мехури във вакуума над него, докато бе постигнато равновесие. Сега Европа притежаваше рядка, но достатъчна — макар и непригодна за човека — атмосфера, съставена от водни пари, водороден сулфид, въглероден и серен двуокис, азот и различни рядко срещани газове. И макар че малко погрешно наречената тъмна страна на спътника все още беше напълно замръзнала, една област с големината на Африка вече имаше умерен климат, вода в течно състояние и няколко пръснати тук-таме острова.

Всичко това, и още някои незначителни подробности, беше видяно от телескопи, намиращи се в орбита около Земята. По времето, когато първата гаирокомащабна експедиция излетя към луните на Галилей през 2028 г., Европа вече беше забулена с плътна обвивка от облаци. Предпазливите радарни проучвания откриха само наличието на гладък океан от едната страна и почти също толкова гладък лед от другата; Европа запази репутацията си на най-плоския недвижим имот в Слънчевата система.

Десет години по-късно това вече не беше така: на Европа се беше случило нещо драстично. Сега спътникът имаше една самотна планина, висока почти колкото Еверест, стърчаща от заледената зона на здрача. Вероятно вулканичната активност — като онази, която се проявяваше непрекъснато на съседния Йо — беше изтласкала тази скална маса нагоре към небето. Силно повишеното топлинно излъчване на Луцифер би могло да предизвика такова събитие.

Но имаше известни съмнения относно това на пръв поглед достоверно обяснение. Планината Зевс беше неправилна пирамида, а не обичайният вулканичен конус; освен това радарите не бяха зарегистрирали характерните за подобни случаи потоци от лава. Няколкото мъгливи снимки, направени чрез телескопите на Ганимед през една открила се за малко пролука в облаците, показваха, че тя е изцяло покрита с лед като замръзналия пейзаж около нея. Какъвто и да беше правилният отговор, появяването на планината Зевс очевидно е било травматично събитие за света, над който се издигаше, защото целият причудлив релеф от начупени ледени блокове от тъмната страна на спътника беше напълно променен.

Един независим учен беше изложил теорията, че Зевс е „космически айсберг“ — парче от комета, което е паднало върху Европа от космоса. Очуканият Калисто беше достатъчно доказателство, че такива бомбардировки е имало в далечното минало. Тази теория не беше много популярна на Ганимед, чиито бъдещи колонисти и без това си имаха достатъчно проблеми. Те бяха много облекчени, когато Ван дер Берг убедително опроверга теорията; всяка ледена маса с такива размери би се пръснала при сблъсъка — а дори и ако това не станеше, гравитацията на Европа, колкото и слаба да беше, твърде бързо би причинила нейното срутване. Радарните измервания показваха, че въпреки постепенното потъване на Зевс планината все пак бе запазила цялостния си релеф напълно непроменен. Теорията за леда не беше вярна.

Проблемът, разбира се, можеше да бъде разрешен чрез изпращане на сонда, която да мине през облачната мантия на Европа. За съжаление това, което се криеше под тази плътна обвивка, явно не обичаше любопитните.

 

ВСИЧКИ ТЕЗИ СВЕТОВЕ СА ВАШИ — ОСВЕН ЕВРОПА. НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА СЕ ПРИЗЕМИТЕ ТАМ.

 

Това последно съобщение, изпратено чрез космическия кораб „Дискъвъри“ точно преди неговото унищожаване, не беше забравено, но непрекъснато се водеха спорове как трябва да се разбира. Дали „приземяването“ се отнасяше за сонди-роботи, или само за кораби с екипаж? А как стоеше въпросът с прелитането над спътника — с екипаж или без? Или пък балони, които да летят в горните слоеве на атмосферата?

Учените бяха нетърпеливи да открият отговора, но широката общественост показваше недвусмислени признаци на нервност по въпроса. Човек не биваше да си играе със сила, която бе способна да взриви най-голямата планета в Слънчевата система. А и щяха да са необходими векове, за да бъдат изследвани и разработени Йо, Ганимед, Калисто и дузините по-малки спътници; Европа можеше да почака.

Поради това Ван дер Берг неведнъж беше съветван да не губи ценното си време за изследвания без практическо значение, когато на Ганимед имаше толкова много работа. („Къде можем да намерим въглерод — фосфор — нитрати за хидропоничните ферми? Доколко е стабилен склонът Бърнард? Има ли опасност от ново свличане на кал във Фригия?“ И така нататък, и така нататък…) Но той беше наследил от своите холандски предшественици заслужената репутация на упорит човек; дори когато работеше върху многобройните си други проекти, той не преставаше да хвърля погледи през рамо към Европа.

И един ден, само за няколко часа, силен вятър откъм тъмната страна на спътника прочисти небето над планината Зевс.