Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (55)

54
Повторна среща

— Какво те е накарало да мислиш, че съм умрял? — извика Хейуд Флойд. — Не съм се чувствал толкова добре от години насам! Замръзнал от изумление, Крис Флойд се вторачи в решетката на високоговорителя. Той почувства как го изпълва огромно въодушевление — но и известно негодувание. Някой — или нещо — му беше изиграло жестока, груба шега; но каква можеше да е причината за това?

На разстояние петдесет милиона километра оттам — и приближаващ се със стотици всяка секунда — Хейуд Флойд също беше малко възмутен. Но гласът му звучеше енергично и бодро и в него личеше радостта от това, че Крис е в безопасност.

— Имам добри новини за теб; совалката ще прибере първо вас. Ще спусне някои спешно необходими медикаменти на „Галакси“, а след това ще отскочи до „Бил Ц.“ и ще ви доведе на срещата с нашия кораб при следващата орбитална обиколка. „Юнивърс“ ще се приземи след още пет завъртания; ще можете да поздравите приятелите си, когато се качат на борда.

— Засега нямам какво да добавя — освен че горя от нетърпение да наваксаме пропуснатото време. Очаквам отговора ти след — да видим — около три минути…

За момент на борда на „Бил Ц.“ се възцари пълно мълчание; Ван дер Берг не смееше да погледне своя спътник. Тогава Флойд включи микрофона и каза бавно:

— Дядо — каква чудесна изненада! Все още не мога да се опомня. Но аз те срещнах тук, на Европа — и ти ми каза „сбогом“. Сигурен съм в това така, както съм сигурен, че току-що разговаря с мен…

Е, по-късно ще имаме предостатъчно време да говорим за това. Но спомняш ли си как Дейв Боумън разговаря с теб на борда на „Дискъвъри“? Може би и тук става дума за нещо подобно…

Сега просто ще седим тук и ще чакаме совалката да ни прибере. Чувстваме се доста удобно. От време на време ни разлюлява по някой трус, но няма причини за безпокойство. Докато се срещнем, желая ти всичко най-хубаво.

Той не можа да си спомни кога за последен път е казвал това на дядо си.

В края на първия ден совалката започна да понамирисва. В края на втория това вече не им правеше впечатление, но и двамата бяха съгласни, че храната не е чак толкова вкусна. Освен това им беше трудно да заспят и дори се обвиняваха взаимно, че хъркат.

На третия ден въпреки честите радиопредавания от „Юнивърс“, „Галакси“ и дори от Земята скуката бе започнала да ги наляга и бяха изчерпали запасите си от мръсни вицове.

Но това бе последният ден. Преди той да изтече, совалката „Лейди Жасмин“ се спусна от облаците в търсене на изгубеното си дете.