Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (35)

34
Автомивка

След като вече се бяха хванали на работа, атмосферата на борда на „Юнивърс“ изцяло се промени. Вече нямаше разправии; всички даваха най-доброто, на което бяха способни, и много малко хора си позволиха да поспят през следващите две завъртания на ядрото на кометата — стотина часа по земното време.

Първият Халеев ден беше посветен на още по-прецизното укрепване на тръбите, водещи към Олд Фейтфул, но когато гейзерът затихна с падането на нощта, техниката вече бе напълно усвоена. Повече от хиляда тона вода бяха качени на борда; следващият дневен период щеше да бъде напълно достатъчен за останалото.

Хейуд Флойд се постара да стои по-далеч от капитана, защото не желаеше да злоупотребява с късмета си; при всички случаи Смит трябваше да се погрижи за хиляди неща. Но изчисляването на новата орбита не беше между тях; това бе направено няколко пъти на Земята.

Вече нямаше никакво съмнение, че идеята беше блестяща, а спестеното време и разходи щяха да бъдат дори по-големи, отколкото Джолсън бе предвидил. Чрез зареждането на Халеевата комета „Юнивърс“ беше избягнал двете съществени изменения на орбитата, които щяха да са необходими при едно завръщане на Земята; сега той можеше да се отправи директно към целта си, с максимално ускорение, и щеше да спести много седмици. Въпреки възможните рискове сега всички бяха възхитени от плана. Е, почти всички.

На Земята набързо сформираната организация „Долу ръцете от Халеевата комета!“ беше възмутена. Нейните членове (които бяха само 236 на брой, но знаеха как да привлекат вниманието на обществеността) не смятаха, че ограбването на едно небесно тяло е оправдано, дори и за да бъде спасен животът на много хора. Те не се успокоиха дори и когато беше изтъкнато, че „Юнивърс“ само използва вещество, което кометата и без това щеше да загуби. Те настояваха, че нещата са принципни. Техните гневни комюникета донесоха така необходимото разведряване на обстановката на борда на „Юнивърс“.

Предпазлив както винаги, капитан Смит проведе първите изпитания на минимална мощност с една от дюзите за уравновесяване на кораба; ако тя се повредеше, биха могли да минат и без нея. Но не възникнаха никакви аномалии; двигателят действаше точно така, както би работил с най-добрата дестилирана вода от лунните мини.

След това той изпробва централния главен двигател номер едно; ако той се повредеше, нямаше да има загуба на маневреност, а само на пълната мощност. Корабът все още щеше да бъде напълно управляем, но с оставащите четири външни двигателя върховото ускорение щеше да се понижи с двайсет процента.

Отново не възникнаха никакви проблеми; дори и скептиците започнаха да се държат учтиво с Хейуд Флойд, а втори помощник Джолсън вече не беше социален аутсайдер.

Отлитането бе насрочено за късния следобед, точно преди Олд Фейтфул да затихне. (Дали той все още щеше да бъде там, за да приветства следващите посетители след седемдесет и шест години? — запита се Флойд. Може би; доказателства за неговото съществуване имаше още на снимките от 1910 г.)

Нямаше броене преди старта в драматичния старовремски стил на Кейп Канаверал. Когато напълно се убеди, че всичко е в отлично състояние, капитан Смит подаде само пет тона тласък на двигател номер едно и „Юнивърс“ бавно се понесе нагоре, отдалечавайки се от сърцето на кометата.

Ускорението беше слабо, но пиротехническите ефекти бяха страховити, а за повечето от наблюдаващите — и напълно неочаквани. Досега реактивните струи от главните двигатели бяха практически невидими, защото съставът им изцяло се състоеше от високо йонизиран кислород и водород. Дори и когато — отдалечени на стотици километри — газовете се охлаждаха достатъчно, за да влязат в химическо взаимодействие, не можеше да се види нищо, защото реакцията не излъчваше светлина във видимия спектър.

Но сега „Юнивърс“ се отдалечаваше от Халеевата комета върху стълб от пламъци, който беше толкова ярък, че заслепяваше очите; изглеждаше почти като някоя масивна колона, изградена от огън. Там, където пламъкът удряше земята, скални отломъци експлодираха нагоре и встрани; отивайки си завинаги, „Юнивърс“ издълбаваше своя подпис, като космически графити, върху ядрото на Халеевата комета.

Повечето от пътниците, свикнали да се издигат в космоса без видими помощни средства, бяха доста шокирани. Флойд очакваше неизбежното обяснение; едно от малките му удоволствия беше да хваща Уилис в някоя научна грешка, но това се случваше много рядко. А дори и когато успееше, Уилис винаги имаше някое напълно правдоподобно извинение.

— Въглерод — каза той. — Горящ въглерод, точно както при пламъка на свещта, но малко по-горещ.

— Малко — промърмори Флойд.

— Вече не използваме като гориво, извинете ме за израза — Флойд сви рамене, — чиста вода. Въпреки че беше внимателно филтрирана, в нея има голямо количество колоидален въглерод. А също и съставки, които могат да се премахнат единствено чрез дестилация.

— Доста е внушително, но аз съм малко обезпокоен — каза Грийнбърг. — Цялото това излъчване на топлина — няма ли да се отрази зле на двигателите и да пренагрее кораба?

Това беше много уместен въпрос, който предизвика известно безпокойство. Флойд очакваше, че Уилис ще даде обяснение, но този хитрец му върна топката.

— Бих предпочел доктор Флойд да разгледа този проблем — в края на краищата идеята беше негова.

— На Джолсън, ако нямате нищо против. Въпросът е уместен. Но това не представлява някакъв сериозен проблем; когато достигнем пълна тяга, всички тези фойерверки ще останат на хиляди километри зад нас. Няма защо да се притесняваме за тях.

Сега корабът кръжеше на два километра над ядрото; ако не беше блясъкът от реактивните струи, щяха да видят цялата огряна от слънцето страна на малкия свят, простираща се под тях. От тази височина — или далечина — стълбът, изригващ от Олд Фейтфул, изглеждаше малко по-широк. Приличаше, внезапно си припомни Флойд, на един от онези гигантски фонтани, разположени около Женевското езеро. Не беше ги виждал от петдесет години насам и му се искаше да знае дали все още действаха.

Капитан Смит изпробваше уредите за управление, като бавно завъртя кораба, а след това го наклони последователно по осите Y и Z. Всичко функционираше отлично.

— Мисията започва след десет минути — съобщи той. — Първата точка от пътуването ще достигнем след петдесет часа; втората точка преди смяната на курса — след сто и петдесет часа. — Той направи пауза, за да могат хората да осъзнаят казаното; никой друг кораб досега не беше опитвал да поддържа такова високо нарастващо ускорение за такъв дълъг период от време. Ако „Юнивърс“ не успееше да задейства спирачките в подходящия момент, щеше да влезе в учебниците по история и като първия междузвезден кораб с екипаж на борда.

В момента корабът се обръщаше по хоризонтала — ако тази дума изобщо можеше да се използва за една почти лишена от гравитация местност — и се насочваше право към белия стълб, образуван от мъгла и ледени кристалчета, който все още продължаваше равномерно да блика от кометата. „Юнивърс“ започна да се придвижва към него…

— Какво прави той? — запита обезпокоеният Михайлович.

Тъй като явно бе предвидил подобни въпроси, капитанът заговори отново. Той, изглежда, си беше възвърнал доброто чувство за хумор и в гласа му се усещаха весели нотки.

— Трябва да свърша една дребна работа, преди да тръгнем. Не се притеснявайте — много добре знам какво правя. А и вторият помощник е съгласен с мен — нали така?

— Да, сър. Макар че отначало помислих, че се шегувате.

— Какво става там горе на мостика? — попита Уилис, който за пръв път бе изпаднал в недоумение.

Сега корабът започна бавно да се накланя, като все още се придвижваше към гейзера със скоростта на пешеходец. От това разстояние — вече по-малко от стотина метра — той още повече напомняше на Флойд за онези далечни женевски фонтани.

Не е възможно да иска да ни вкара в…

… но се оказа точно така. „Юнивърс“ леко завибрира, когато започна да навлиза в издигащия стълб от пяна. Все още се движеше много бавно, като че ли се опитваше да пробие дупка в гигантския гейзер. Видеомониторите и панорамните екрани показваха само млечнобяла празнота.

Цялата операция едва ли бе отнела повече от десет секунди; след това те излязоха от другата страна. Сред офицерите на мостика избухнаха спонтанни ръкопляскания; но пътниците — включително и Флойд — все още се чувстваха някак потиснати.

— Сега можем да тръгнем — каза капитанът и в гласа му прозвуча голямо задоволство. — Корабът ни отново блести от чистота.

През следващия половин час повече от десет хиляди астрономи-любители на Земята и на Луната съобщиха, че кометата е удвоила блясъка си. Комуникационната мрежа за наблюдение на кометата напълно излезе от строя поради претоварването, а професионалните астрономи бяха вбесени.

Но на широката публика това й хареса, а няколко дни по-късно „Юнивърс“ представи дори още по-зрелищно шоу часове преди зазоряване.

Набирайки скорост с повече от десет хиляди километра на всеки час, корабът вече бе навлязъл дълбоко в орбитата на Венера. Той щеше да се озове дори още по-близо до Слънцето, преди да мине през перихелия — много по-бързо от което и да е естествено небесно тяло — и да се устреми към Луцифер.

Докато минаваше между Земята и Слънцето, хилядакилометровата опашка от пламтящ въглерод можеше да се види ясно като звезда от четвърта величина, която се придвижваше забележимо сред съзвездията на утринното небе в течение на един час. В самото начало на спасителната си мисия „Юнивърс“ бе видяна в един и същ момент от повече хора, отколкото който и да е друг предмет, създаден от човешки ръце в историята на света.