Христо Смирненски
Соня

Не стихва звънът на сребристи стакани

и смях посред залата болно звучи;

над мене преплитата се погледи странни,

над мене празнуват две чудни очи.

 

Две чудни очи изпод черната шапка,

с студения цвят на умиращ бръшлян!

И тъмната сянка на древна сатрапка,

възторжено вдигнала светъл стакан.

 

А редом до нея под жалката броня

на своята ревност и звънък метал,

кат призрак изправен, над бледата Соня

бди нейния жрец и покорен васал…

 

И кискат се шеметно пълни стакани,

преплитат се сенки и бледи лъчи,

и с кървавий пламък на болки желани

над мене празнуват две чудни очи.