Никола Вапцаров
Ще строим завод

Ще строим завод,

огромен завод,

със яки

        бетонни стени!

Мъже и жени,

народ,

ще строим завод

за живота!

 

Децата ни мрат

в отровната смрад,

без слънце,

в задушни коптори.

Светът е затвор.

Мъже и жени, народ,

ни крачка назад!

Ще строим завод

за живота!

 

Децата ни мрат

в задушната смрад

със жадни за слънце очи.

А ние? — Бездушно

превиваме врат

и мълчиме,

позорно мълчим.

Прокарахме мрежи

и в тях укротена тече,

да, нашата кръв

преминава

        в проводните мрежи

                        и движи живота

а той ни помита,

                влече

и ние го гледаме

                с тъпа, наивна

                                небрежност.

Със нокти дълбахме скалите.

                В гранита

                                тунели пробихме.

Опасахме с релси земята,

                                в недрата й

всичко открихме.

Антени замрежват небето,

                                където

в мъглите

                забити

са небостъргачи,

а още нагоре в простора

                                стоманени

                                        гарвани

                                                грачат.

Другари,

        да бъдем наясно —

не удрям клеймо

                на прогрес

и знам прекрасно,

че не прогреса е, който ни души.

        И ние не ще го рушим. —

 

Ще строим завод,

огромен завод,

със яки

        бетонни стени.

Мъже и жени,

                народ,

ще строим завод за живота!