Бойд Морисън
Цунами (21)

21.

10:34 сутринта

48 минути до идването на вълната

Хонолулу разполагаше с 48 минути, но Големият остров само с 11. Брайън Ренфро знаеше, че няма достатъчно време да изведат всички в Хаваи на безопасно място, особено ако още не бяха започнали да се евакуират, но трябваше да опитат. Освен това имаха предимство, което остров Джонстън и остров Кристмас нямаха — Хавайските острови бяха изградени от вулкани, затова бяха много стръмни. Ако хората вървят бързо или тичат, може би щяха да успеят да стигнат до безопасно място.

Ренфро осъзна, че всяка отлитаща секунда е скъпоценна. Губернаторката все още пътуваше, но той не можеше да изчака дори онези няколко минути, които щеше да й отнеме да стигне до бункера. Трябваше да направи новото съобщение сам от радио- и телевизионното студио. Времето беше толкова малко, че дори не искаше да се бави с писане на текст. Някак щеше да се справи.

По това време неколцина от колегите му успяха да дойдат в бункера, за да му помагат. Но все още бяха само шестима, затова ги събра около себе си, за да им проведе най-важния инструктаж в техния живот.

— Добре, слушайте. След 11 минути мощно цунами ще удари южния нос на Големия остров. Малко по-малко от 30 минути по-късно ще го отнесе Хонолулу. Веднага щом свърша тук, ще обновя предупреждението.

Един от новопристигналите, Чет Хърман, се обади:

— Не трябва ли да изчакаш губернаторката…

— Не. Тя ще направи по-късно друго съобщение, обаче ще минат най-малко 15 минути преди да дойде и да има текст в ръката. Така както стоят нещата, се налага да отпишем Големия остров. Никой от нас не трябва да си губи повече времето с него.

След тези думи се чу приглушен ропот.

— Зная, че изглежда безсърдечно, но няма достатъчно време, за да се координира всичко оттук. Те ще трябва да приемат предупреждението и да направят всичко възможно. Ще се съсредоточим върху Оаху.

Някои закимаха в съгласие, защото знаеха, че 80% от населението на щата е съсредоточено там. При такава криза основната цел е да бъдат спасени колкото може повече хора. Все още имаше време да се постигне нещо в Оаху.

Главното в този момент беше дали хората ще обърнат внимание на новото предупреждение. Сигурно мнозина бяха пред телевизорите си, за да научат най-новото, а други бяха чули първото предупреждение и са започнали подготовката си за обикновена евакуация, пропускайки обновяването на съобщенията. Разбира се, първоначалните евакуационни планове сега бяха безполезни и дори опасни. Много от евакуационните карти и протоколи предполагаха цунами, предизвикано от земетресение. Това обаче щеше да е по-голямо, надхвърляше всички планове.

Една от новодошлите, Кейти Айко, вдигна ръка.

— С какво да се заема? — попита тя.

— Кейти, трябва да се обадиш на всички хотели да евакуират туристите. В този момент вертикалната евакуация е изключена.

През това време хотелите разчистваха фоайетата и ниските етажи от гости, премествайки ги на четвъртия или по-високо. 60-метрова вълна обаче щеше да стигне до 20-ия етаж или по-нагоре, а това беше по-високо от доста от хотелите в Уайкики. Освен това нямаше гаранция, че по-високите от 20 етажа хотели ще бъдат безопасно убежище.

Най-новите хотели и офис сгради бяха построени, за да издържат онова, което беше в рамките на разумната безопасност, включително да устоят на ураганни ветрове със скорост 400 километра в час само с леко поклащане. По-ниските етажи щяха да позволят на водата от предизвикано от буря наводнение или от цунами да мине през сградата и да избие задната стена, така че да не постави под структурно напрежение носещите елементи.

Но нямаше сгради, построени да издържат удара от 20-метрова водна стена. При толкова висока вълна сградата трябваше да издържи 50 000 тона натиск, или тежестта на 100 натоварени до горе „Боинг 747“. Повечето постройки щяха да бъдат разкъсани на части или просто да рухнат, когато по-ниските етажи поддадат. Качването на по-високите етажи нямаше да осигури безопасност на хората.

Пречките да бъде изведено населението на безопасни места при толкова кратки срокове бяха толкова много, че Ренфро се отказа да ги обхваща. След неговото съобщение много пътища щяха да бъдат напълно задръстени от превозни средства въпреки техните апели хората да се евакуират пеша. Трафикът щеше да затрудни максимално колите на службите за спешна помощ и автобусите, които трябваше да евакуират изпитващите затруднение да ходят.

А това водеше до следващия ужас: евакуацията на разположените ниско болници и старчески домове. Ренфро посочи последния новодошъл — Томас Камала.

— Том, ще координираш болницата „Куинс“. Трябва да изведат всички. Може би ще разполагат с малко повече време. Няма да бъдат ударени до третата или четвъртата вълна. Погрижи се „Триплър“ да е готов за тях. Освен това трябва да вдигнеш по тревога всички старчески домове.

Болница „Куинс“ със своите над 500 легла, разположена в центъра на Хонолулу до Капитолия, беше най-голямото здравно заведение на островите. Много от пациентите в спешните отделения и преждевременно родените бебета бяха на животоподдържащи системи, да не говорим за операциите, извършвани в момента. Всички трябваше да бъдат преместени в армейския медицински център „Триплър“, който, за щастие, се издигаше върху малко плато североизточно от Пърл Харбър. Пациентите, които не бяха в тежко състояние, щяха да бъдат превозени с автобуси заедно с тези от старческите домове, които бяха твърде слаби, за да ходят сами. Други щеше да се наложи да бъдат пренасяни с хеликоптери.

В тази криза военното присъствие в Оаху щеше да е от голяма полза. Флотът от хеликоптери на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — онези, които щяха да успеят да излетят преди идването на първата вълна — както и множеството други хеликоптери на островите, щяха да бъдат привлечени да участват в евакуацията на пациентите и другите хора, които нямаше да могат да се евакуират навреме на безопасно място.

— Мишел, ти ще отговаряш за координацията с военните. Нареди евакуацията на базите около Пърл Харбър и вдигни колкото може повече летателни апарати във въздуха. Мисля, че се нуждаем много от хеликоптерите. Останалите машини могат да отлетят за „Уилър“.

Военното летище „Уилър“ се намираше в средата на остров Оаху. Макар Ренфро да не знаеше колко големи ще бъдат вълните и дали там ще е безопасно, това беше единствената възможност.

— Роналд, ти ще отговаряш за летищата, включително за международното летище на Хонолулу. Макар че другото летище, „Кахулуи“, е откъм северната страна на Мауи, то също е в опасност, защото вълната ще обгърне острова. Трябва да изкараш всички от летищата. Ако има самолети, готови да тръгнат, вдигни ги във въздуха. Не искаме да стоят на пистите, когато вълната стигне дотам.

— Какво ще правим с пристигащите самолети? — попита в отговор Дийкънс.

— Ако нямат достатъчно гориво да се върнат на материка, ще кацат на „Уилър“. След десет минути не искам повече самолети да кацат на пътническите летища.

След това Ренфро плесна с ръце.

— Хайде, колеги. Един милион души разчитат на нас. Да си свършим работата.

Ренфро стана и с изключение на Чет Хърман групата се разпръсна.

— А аз какво да правя? — попита Хърман.

Ренфро се спря. Оборудването в радио- и телевизионното студио беше направено така, че да бъде лесно за обслужване, но въпреки това имаше нужда от човек, който да го наглежда, докато предава. Сегашното предупреждение беше в задънена улица и той трябваше да го извади оттам.

— Ще дойдеш с мен — отговори Ренфро. — Трябва да ми помогнеш с радиосъобщението. — Всички в центъра бяха запознати как да боравят с оборудването в студиото, така че можеше да използва когото и да било.

Ренфро седна пред камерата, след това кимна на Хърман, който натисна няколко бутона и я насочи към началника си. Червената сигнална лампа върху камерата светна и Брайън Ренфро започна със съобщението, което щеше да го направи световноизвестен.

— Здравейте, казвам се Брайън Ренфро, дежурен офицер в Хавайската гражданска защита. Преди малко беше изпратено предупреждение за цунами за целия Тихоокеански район, включително Хавайските острови. Тук съм, за да обновя това съобщение. Сега Предупредителният център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие разполага с ясни доказателства от дълбоководен буй, че към Хаваи идва голямо цунами. Очаква се, когато стигне сушата, вълната да е с височина около 24 метра. Изгубихме връзка с остров Кристмас и знаем, че голямо цунами е ударило остров Джонстън. Очаква се цунамито да удари южния нос на Големия остров в 10:45 сутринта местно време. Ще бъде в Оаху и Хонолулу в 11:22 тази сутрин. Часовете на идване за другите острови ще се появят в долния край на екрана. Ако слушате това съобщение по радиото, времената ще бъдат изчетени в края му.

Сега си пое дълбоко дъх, за да се стегне преди онова, което се готвеше да каже.

— Може да последват по-големи вълни. Съществува голяма вероятност те да са няколко и първата може да не е най-високата. Има вероятност най-голямата да стигне височина 60 метра. Затова подканяме настоятелно всички живеещи на Хавайските острови веднага да напуснат местата, където се намират сега, и да се евакуират колкото може по-навътре в сушата. Ако сте вече в мореплавателен съд, не се връщайте на брега. Излезте колкото може по-навътре в морето.

В този момент реши да не споменава астероида. След като нямаше доказателства, не беше сигурен, че хората ще погледнат на предупрежденията сериозно, ако им каже, че причината за цунамито е удар от астероид.

— Трябва да знаете, че ако сте се евакуирали на високите етажи на сградите, не сте в безопасност. Моля, напуснете сградата веднага и се отправете пеша към възможно най-голямото възвишение. Само хората, които не могат да ходят, да използват превозните си средства.

Моля, не изпадайте в паника! Ако тръгнете веднага, ще имате време да стигнете до по-висок терен. Когато получим нова информация, ще излъчим ново съобщение. Не оставайте пред телевизорите си. Когато се евакуирате, вземете със себе си своя мобилен телефон или транзистор. Властите ще подпомагат евакуацията на гражданите.

Късмет и Бог да ни пази!