Бойд Морисън
Цунами (14)

14.

10:07 сутринта

1 час и 15 минути до идването на вълната

Тереза Гомес току-що беше задрямала, успокоена от топлия пясък и лекия ветрец от океана. Когато сирените за ранно предупреждение завиха, тя толкова се стресна, че книгата в ръката й хвръкна и се приземи близо до възрастна двойка, седнала на плажни столове на около метър и половина от нея.

Тя седна и започна да се оглежда, за да открие откъде идва звукът. След няколко секунди забеляза яркожълта сирена на върха на стълб около трийсетина метра надолу по плажа. Воят се усилваше и спадаше, много наподобявайки противовъздушните сирени, които беше чувала в киното.

Мъжът на стола стана и вдигна книгата й. Макар че беше с шапка и носът му бе намазан с цинков оксид, тялото му беше толкова зачервено, че сигурно щеше да му се наложи да спи на закачалката. Подаде й книгата.

— Заповядайте — каза той със силен южняшки акцент. — Имате вид на силно изненадана.

— Точно бях задрямала — обясни тя. — Не очаквах нещо толкова шумно.

— Да, и аз се чудя какво, по дяволите, става. Да не би японците отново да са ни нападнали? И то в Деня за почит към падналите във войните! — Той се засмя, защото смяташе, че беше пуснал шега.

Тереза се усмихна измъчено на това политически некоректно изказване.

— Сигурна съм, че е просто тест. Вероятно го правят всеки месец.

— О, да. Четох за това в самолета по време на полета ни дотук от Мисисипи. Ние сме от Хетисбърг. Никога преди не сме били в Хаваи. Исках всичко да прочета, но не можах да накарам Юнис, ей там, също да прочете нещо, защото каза, че иска само да почива.

— Значи е предупреждение за цунами?

— Така мисля. Макар в книгата да ставаше дума за нещо около началото на месеца. Може и да не съм го прочел както трябва.

Сирената продължаваше да вие. Тереза си мислеше, че след минутка ще спре, но тя изтече, а сирената не спираше.

— Дарил — обади се Юнис, — за какво е тази сирена? — Тя вдигна транзистора, който лежеше до нея и нервно започна да върти бутоните.

Дарил я потупа успокоително.

— Това е предупреждение за цунами. Юнис, няма защо да се тревожиш.

Тереза огледа плажа, но малцина от останалите плажуващи обръщаха внимание на сирената. Повечето продължаваха да правят онова, което бяха правили до този момент: играеха, печаха се на слънце или плуваха. Сирената сякаш не им действаше, като се изключат няколко малки деца, които видя да притискат длани върху ушите си.

— Странно е — каза Юнис. — По радиото току-що казаха, че има предупреждение за някакви салами. Значи нещо не е наред с месото на този остров.

— Това е само проверка. И става дума за цунами, а не за салами. Нали знаеш — приливна вълна.

— Не казаха, че е тест. Просто продължават да повтарят, че има предупреждение.

Тереза отиде до транзистора, за да чуе със собствените си уши. Равен, спокоен мъжки глас се носеше от древния на вид уред. Тя си помисли, че гласът има за задача да предаде усещане за спокойствие, за да предотврати избухването на паника. Обаче й се стори прекалено откъснат, все едно описваше вероятността следобед да вали.

… предупреждение за Хавайските острови. Това не е учебна тревога. Предупредителният център за цунами по тихоокеанското крайбрежие съобщи, че може би към бреговете на Хаваи приближава разрушително цунами. В момента текат процедурите по евакуацията. Препоръчваме ви веднага да се качите на по-висок терен. Всички телефонни указатели в Хаваи съдържат карти с евакуационни маршрути и безопасни райони в частта, наречена „Информация за нужната готовност при катастрофи“. Най-ранните часове за пристигане на цунамито са както следва:

За Големия остров часът на пристигане на вълната е около 10:44 сутринта;

За Мауи, Ланай и Молокай часът на пристигане на вълната е около 11:44 сутринта;

За Оаху часът на пристигане на вълната е около 11:22 сутринта…

Тереза зарови из чантата, за да намери своя часовник. 10:08 сутринта. Само час и четиринайсет минути до идването на вълната!

… За Кауай часът на пристигане е около 11:35 сутринта. Моля, следвайте указанията, които са ви дадени от вашите местни власти. Къса пауза, после отново: Това е предупреждение за Хавайските острови за идването на цунами. Това не е учебна тревога…

След като мина и този път, съобщението отново започна отначало.

— Сега поне знаем, че не е тест — каза Тереза.

— Сигурна ли сте? — попита Дарил.

Тя поклати глава.

— Иначе нямаше да го повтарят непрекъснато. Щеше да завърши със съобщение, че е било само проверка. И сирената отдавна щеше да е спряла.

— Искате да кажете, че идва истинска приливна вълна? — попита Юнис тревожно. — Какво да правим?

— Хотелът ви наблизо ли е?

— Да — кимна Дарил. — Ей онзи големият. „Хилтън“. — Той посочи трийсететажната постройка.

— Кой е номерът на стаята ви?

— 2037.

— Значи на двайсетия етаж. Това е хубаво. Мисля, че е най-добре да се върнете в хотелската стая, докато не дадат отбой.

— Елате с нас. Имаме достатъчно място. Може дори да си поръчаме нещо по румсървиса.

— Не мога. Трябва да намеря дъщеря си и нейната приятелка.

— О, скъпа — каза Юнис, — нима не знаеш къде е дъщеря ти?

Тереза се почувства жилната от това подхвърляне, макар да знаеше, че жената не е имала намерение да я обвини в липса на родителски умения.

— Не, отидоха да пазаруват.

— В кой магазин? — попита Дарил.

Тереза поклати глава и посочи Даймънд Хед.

— Тръгнаха в тази посока.

— Как ще ги намериш? Имат ли мобилни телефони?

Тереза с всяка минута се чувстваше все по-зле като майка. Беше пуснала дъщеря си да отиде кой знае къде без всякаква възможност за връзка с нея. Не беше направила нещо различно от хилядите други родители на този плаж. Само че мисълта, че не е единствената майка, която трябва да търси своите деца, не я накара да се почувства по-добре.

Тереза облече саронга си и безръкавното горнище. Гласът й беше напрегнат от мисълта какво трябва да направи.

— Не, нямат мобилни телефони. А и батерията на телефона ми е почти изтощена.

Юнис сложи ръка на рамото й.

— Сигурна съм, че сега, когато са чули сирените, ще се върнат. Остава повече от час време.

Тереза кимна в знак на съгласие. Най-добре за нея беше да запази спокойствие и да остане тук. Ако тръгне да ги търси, със сигурност ще се разминат. А ако се върнат и видят, че я няма, може да направят нещо глупаво. Например да тръгнат да я търсят.

Трябваше да се надява, че ще се върнат съвсем скоро.