Дот Хъчисън
Лятото на ангелите (12)

8

Този път Холмс ми позволява да съпроводя децата до болницата, понеже признанието на Сара означаваше, че се налага провеждането на гинекологичен преглед. Не съм сигурна дали защото прегръщам момичето, или понеже убийцата беше дала моето име, но Холмс се съгласява, че присъствието ми вероятно ще й помогне да запази спокойствие.

Едисън и Вик потеглят към дома на Уонг, където да се срещнат с Миньоне. Стърлинг идва с мен, седи мрачна и мълчалива в ъгълчето на линейката, с поредната бутилка вода в ръце. Не се опитва да говори нито с децата, нито дори с полицаите и парамедиците. Просто наблюдава и си пие водата.

В болницата Ашли и Сами попадат в прегръдките на възрастна педиатърка, чийто бавен, сладък като сироп акцент сякаш едновременно ги очарова и успокоява. Стърлинг пълни бутилката си от чешмата и сяда в Спешното с телефона си. Към този момент е вече практически трезва, но не бих се изненадала, ако помоли от болницата да й направят тест за алкохол, преди да се ангажира по какъвто и да е начин със случая.

Помагам на сестрата и полицайката да преоблекат Сара за прегледа в някаква приемна, преградена със завеса. Пижамата й е сгъната и поставена в торбичка, която се запечатва и подписва, а после идва ред на гигантския фотоапарат. Момиченцето ме поглежда стреснато.

— Всичко е наред — уверявам я аз. — Трябва да имаме на запис възможните контузии, с които си дошла. Този апарат има филтър, който помага синините да се виждат по-добре. Ще се уверим, че докторите знаят за тях, и с тази информация в досието ти ще помогнем на социалните работници да решат към кои терапевти да те насочат за разговор.

— О! — тя поглежда фотоапарата и се взима в ръце с дълбоко вдишване. — Добре.

Синините са ужасни. Големи отпечатъци се припокриват на бедрата й отвън и отвътре, едната страна на гръдния й кош е цялата в наситено индигово и жълто. По-светли синини се усукват около шията й, отпред и отзад, и обхващат лицето й. През филтъра виждаме формата на пръстите.

— След няколко минути ще дойде лекарка — обяснявам й аз, като я хващам за ръка, докато полицаят прибира фотоапарата. — Виждаш ли онези метални неща в края на леглото, които малко приличат на педали? Наричат се стремена и докторката ще те помоли да си пъхнеш краката в тях, за да може да ги вдигне. Ще ти бъде неудобно, все едно си изложена на показ, но единствено лекарката има видимост, честна дума. Няма да влизат посетители, а дори да се случи такова нещо, докторката ще блокира гледката.

— Налага ли се?

Ще ми се да дам на Сара друг отговор, но не възнамерявам да я лъжа.

— Да. Непременно трябва да те прегледаме. Ако искаш лекарката да спре и да ти обясни какво точно прави, само кажи, става ли? Знам, че е неприятно.

— Това като цитонамазка ли е? Мама споменава за такива неща. Каза, че когато порасна, ще трябва да си правя такива.

— Подобно е. Това ще е може би малко по-подробен преглед от вземането на цитонамазка.

— Защо?

— Докторката ще се увери, че нямаш контузии там долу. Когато мъже нараняват момиченца по такъв начин, може да се получат разкъсвания и подувания или инфекции. Ако разкъсванията се повтарят известно време, може дори да остане белег, който да създава проблеми впоследствие. Така че лекарката трябва да се убеди, че е открила всички рани, за да бъдат лекувани.

— Ох.

Стискам ръката на момиченцето.

— Сара, бях само няколко години по-малка от теб, когато ме прегледаха за първи път — и то по същата причина.

В отговор на това твърдение тя се вкопчва в мен и забива пръсти в ръката ми.

— Наистина ли?

— Наистина. Така че можеш да си сигурна, знам колко неудобно ще бъде, но е наистина важно. Нямаше да те молим за прегледа, ако не беше.

— Нали каза, че си агент на ФБР?

— Такава съм.

— А дали… — Сара преглъща с усилие, но когато вдига поглед към мен, очите й блестят. — Мислиш ли, че и аз мога да стана като теб някой ден?

— Миличка, ако го искаш достатъчно силно и работиш достатъчно усърдно, искрено вярвам, че можеш да станеш каквато си пожелаеш. Включително и агент на ФБР.

— Искам да защитавам хората.

— Вече го правиш! — Сърцето ми се къса при обърканото накланяне на главата й. — Сара, пастрокът ти е щял да погне Ашли. Защитавала си сестра си години наред и си се справила толкова добре, че тя дори не знае в каква опасност е била.

Докторката влиза, докато Сара още размишлява върху това твърдение. Жена е, не по-възрастна от мен, с мили очи и нежен глас и внимателно обяснява всяка стъпка, без да навлиза в излишни технически подробности или да опростява прекалено. Между отделните обяснения задава на Сара лесни въпроси, за да я предразположи, без да навлиза на лична територия. Момиченцето малко шава по време на прегледа и един-два пъти изписква, когато предупреждението не е било достатъчно да я подготви, но докторката й се усмихва топло, докато си сваля ръкавиците.

— Справихте се наистина добре, госпожице Картър.

— Всичко… наред ли е? Така де, там… там долу?

— В по-голямата си част — отвръща докторката откровено, но не изглежда притеснена. — Имаш леко възпаление и част от повърхностните тъкани са охлузени доста болезнено, така че ще ти дадем лекарства — антибиотици, за да предотвратим инфекция, и противовъзпалителни, за да преборим подпухването и чувствителността. Лошата новина — и тя не е много лоша, просто е малко необичайна — е, че ще ти предпиша и кремче. И след като имаш възможност да починеш и да се измиеш, една от сестрите ще те заведе настрана и ще те научи да го прилагаш. Представи си часовете по здравна култура в училище, само че малко по-неудобни, и вероятно ще схванеш идеята.

Сара се смее и сама се стряска от това.

— Сега ще ти дадем истинска пижама — продължава докторката — и като се преоблечеш, сестрата ще те заведе няколко етажа по-горе. Тази вечер с брат ти и сестра ти ще сте в една стая.

— Те добре ли са?

— Да. Малко уплашени, но физически са наред, но все пак сестрите ще ви наглеждат. При тях има и социален работник и тя ще ти обясни какво ще се случи от тук нататък. Имаш ли нужда агент Рамирес да дойде с теб, или мога да я открадна за малко?

Сара ми се усмихва лекичко.

— Мисля, че ще се справя. Благодаря, агент Рамирес!

— Мерседес — казвам й аз и усмивката се разширява. — Преди да си тръгна, ще дам на социалния работник данните си и ще ти оставя визитка с моите телефон и електронна поща. Ако имаш нужда от нещо, Сара, дори и просто от разговор, моля те — звънни ми. През следващите няколко дни и седмици ще се случват много неща и сигурно ще ти бъде трудно, особено ако смяташ, че трябва да си силна пред братчето и сестра си. Но пред мен няма нужда да стискаш зъби, ясно? Така че ако ти трябвам, обади ми се!

Тя кима и ми стиска ръката, след това ме пуска, така че да последвам докторката през вратата и по коридора до сестринския пост.

— Непрофесионално ли ще е да искам да намеря копелето, което й е причинило това, и да го кастрирам? — пита докторката с разговорен тон.

— В щата Вирджиния оскверняването на труп май е престъпление. Трябва да проверя.

— Труп? — събеседничката ми се замисля за момент, после кима рязко. — И това е приемлив вариант.

— Значи състоянието й е по-лошо, отколкото й казахте?

— Не, физически ще се излекува напълно със съответните време и грижи. Просто съм на мнение, че всеки, който извърши изнасилване, трябва да бъде кастриран, а ако изнасили дете, наказанието да е максимално болезнено и увреждащо.

— Това мнение ми харесва.

— Пуснахме с предимство кръвната проба на партньорката ви и вече е под законовия максимум. Хубаво е да го знаете, предвид че силно се съмнявам дали екипът ви ще успее да поспи кой знае колко тази нощ.

— Не, няма да е много. Благодаря, докторе!

В чакалнята Стърлинг се мръщи на телефона си, а до лакътя й вдига пара стиропорена чашка.

— Има кафе машина, ако искаш нещо — осведомява ме тя. — Ако кафето им е лошо колкото чая, може и да не ти се рискува.

— Достатъчно будна съм засега — признавам и се настанявам в стола до нея. — Още не съм си включвала дрънкалката — някакви вести от момчетата?

— Казаха, че сцената била сходна с тази при Уилкинс. Таткото — усмирен с няколко изстрела, след това наистина накълцан на парчета; майката — намушкана до смърт. За разлика от Дениъл Уилкинс, Самюъл Уонг има многобройни прободни рани по и около слабините.

— Рони Уилкинс не е бил сексуално малтретиран, за разлика от Сара Картър, така че е разбираемо, предполагам.

— Живеят в един от кварталите в края на града, където къщите разполагат с по няколко декара дворове. Нямат съседи, достатъчно наблизо, които да чуят или видят нещо… — Стърлинг вдига поглед от телефона си. — Вик каза, че огледалата в стаята на Сара и в банята са били покрити.

— Не е необичайно за човек, малтретиран по подобен начин.

— Криминолозите изследват местопрестъплението, но засега не са открили нищо съществено. Много хора в квартала дори не заключват вратите си нощем.

— Спокоен квартал.

— Сигурна съм, че сега жителите му не се чувстват толкова сигурни… — Партньорката ми въздъхва и пуска телефона в скута си, с екрана надолу. — Накарала ли ги е да гледат?

— Не. Три деца щяха да са много по-трудни за овладяване от едно, особено предвид че две от тях не са били малтретирани. Събудила ги е впоследствие и ги е накарала да влязат да им преслушат сърцата.

— Боже мили!

Седим в мълчание няколко минути. Опитвам се да реша кое е по-добре: да кажа на Шевон лично, въпреки уговорката да я оставя да инициира контакт само когато и ако се почувства готова — или да я оставя да научи по клюкарника в службата. Би трябвало да пиша на анализаторите, за да започнат да правят кръстосани проверки веднага щом дойдат на работа, да намерят и най-дребната подробност, която свързва Сара с Рони. Една точка в пространството е сама по себе си безполезна, но две… те могат да образуват множество, началото на мотив. Две точки биха могли да представляват и линия. Ще ми се Ивон, щатната аналитичка на екипа ни, да се беше върнала от майчинство. Тя беше много добра в намирането на тези скрити връзки между А и Б.

— Мислиш ли, че леглото на Едисън може да побере трима души?

— Какво?

Стърлинг обляга глава на рамото ми. В някакъв момент отново си е стегнала косата на конска опашка и изтървани кичури гъделичкат опакото на шията ми.

— Моето не е достатъчно голямо, а твоето вероятно е заградено с лента. Тази нощ не бива да оставаме сами…

Пресягам се и леко й подръпвам ухото.

— Все още си малко пияна, нали?

— Съвсем мъничко.

— Никой от нас няма да спи тази сутрин, но довечера? — накланям глава върху нейната и се отпускам. — Ако леглото на Едисън не е достатъчно голямо, ще идем да окупираме пода в дневната на Вик.

— Става.

Тишината се възобновява, нарушавана от далечни разговори и от време на време — повиквания по интеркома. След малко покрай нас към входа на Спешното изтърчават цяла върволица доктори в престилки и хартиени роби от травматологията и след няколко минути чуваме воя на приближаващи сирени. Телефонът на Стърлинг бръмчи и писука с поредица есемеси, пристигнали в бърза последователност. Отделяме още един дъх, още един миг, и после тя вдига телефона, отваря съобщението и започва да чете на глас.