Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (59)

Петдесет и девета глава

— Вижте, все още съм в шок, разбирате ли? — Дрю Ърби прокара добре поддържаните си пръсти през силно изрусената си на кичури коса. — Шефът ми е убит, аз останах без работа. Трябва да си приготвя автобиографията, а не да разговарям с вас.

Тримата седяха в кафене на една пресечка от кулата, където бе разположен офисът на Мадисън Бенсън. Шарлот си беше поръчала безкофеиново лате. Последното нещо, от което имаха нужда нервите й, бе голяма доза кофеин. Тя бе убедена, че на Джоселин не й остава дълго да се радва на живота.

През нощта бе прекарала съвсем малко време в сън, но бе убедена, че Макс е спал дори още по-малко. Всеки път, когато тя се пробуждаше от нервен, тревожен сън, установяваше, че е сама в леглото. Той беше прекарал по-голямата част от нощта пред лаптопа си, опитвайки се да намери колкото се може повече информация за финансовите дела на Мадисън Бенсън.

Но неговата реакция в стресовата ситуация бе много по-различна от нейната. Той бе изпълнен с енергия и съсредоточен. Не можеше да се каже, че му е приятно, реши тя — не и в обичайния смисъл на думата — но определено изглеждаше ободрен от издирването на престъпника. Той е роден да прави това, помисли си тя, има нужда да върши тази работа.

Идеята да притиснат административния асистент на Мадисън още на сутринта бе негова. Изчакаха във фоайето на офис кулата, когато той пристигна, за да събере вещите от бюрото си. Първоначално Ърби бе предпазлив, но когато Макс извади няколко банкноти от портфейла си, Дрю се съгласи да говори с тях в кафенето.

— По-спокойно — каза Макс. — Просто искаме да ти зададем няколко въпроса за Мадисън Бенсън.

Шарлот се опита да се усмихне успокоително.

— Много е важно, Дрю. Доведената ми сестра е изчезнала и мисля, че Мадисън може да има информация за това. Изпрати ми съобщение малко преди да бъде убита, в което казваше, че иска да говори с мен и Макс. Но когато пристигнахме там, тя вече бе мъртва.

Дрю се намръщи.

— Да не би да смятате, че има връзка? Чух, че госпожица Бенсън, изглежда, е станала жертва на влизане с взлом при домашен обир.

— Тя е отворила вратата на убиеца — обясни Макс. — Но към момента можем да бъдем сигурни единствено в това. Като се вземе предвид, че двама от членовете на инвестиционния клуб вече са мъртви, един е в интензивното отделение, а други двама липсват, смятаме, че историята с нахлуването с взлом може да е погрешна. Мислим, че това има връзка с инвестиционния клуб. Искаме да ти зададем няколко въпроса за него.

Дрю направи физиономия.

— Не виждам как мога да ви помогна. Работата е там, че госпожица Бенсън никога не говореше много за клуба. От време на време споменаваше, че ще ходи да се черпят с останалите членове, но това бе всичко.

Шарлот се наведе напред.

— Мадисън е основала клуба. Тя лично е избрала останалите членове измежду жените, които са се интересували от приюта, на който тя е помагала с издръжката. Знаеш ли как е подходила при избора на отделните членове?

Дрю сви рамене.

— Чух я да казва, че всеки член на клуба е допринесъл с определен набор от умения. Това е всичко, което мога да ви кажа.

— И въпреки този набор от умения, изглежда, че клубът не е бил особено печеливш — намеси се Макс. — От време на време всички са изкарвали малко пари, но не е имало големи удари — поне не и преди да се появи възможността за изкупуването на контролния пакет от „Кийуърт“.

Дрю остави латето си, като държеше чашата с две ръце, и фиксира Макс с мрачно изражение.

— Не съм сигурен в това.

— За изкупуването ли? — попита Макс.

— Не, за това, че не е имало други печеливши инвестиции.

Шарлот си пое бързо глътка въздух.

— Какво имаш предвид?

Дрю се поколеба, след което въздъхна дълго и тежко.

— Предполагам, че вече не дължа на шефа си каквато и да е конфиденциалност. Вижте, не зная много за инвестиционния клуб, но мога да ви кажа, че госпожица Бенсън винаги настояваше лично да се занимава с електронните таблици. На два пъти предложих да помогна с обновяването им, а тя винаги отказваше. Казваше, че иска да държи данните за клуба напълно отделно от тези на редовните си клиенти.

— И? — настоя Макс.

Дрю стисна зъби.

— Тя бе някак потайна по отношение на данните за инвестиционния клуб и признавам, че ми стана малко любопитно. Работиш с някого достатъчно дълго и се научаваш да разбираш методите му. Понякога, когато тя не бе в офиса, хвърлях по-внимателен поглед на файловете й. Мога да ви кажа, че често прехвърляше значителни суми пари от брокерската сметка на клуба в анонимна сметка. Първоначално реших, че тя мести печалбите на клуба в офшорна сметка, за да избегне данъците. Нямаше да е първият инвеститор, който помага на клиентите си да крият пари в офшорни сметки. Но понякога се питах…

— Какво си се питал? — поиска да узнае Шарлот.

Дрю я погледна.

— Понякога се питах дали другите членове на клуба знаят за анонимната сметка. Мога да ви кажа, че в нея има много пари.

Шарлот погледна към Макс. Поклати глава.

— Преди да попиташ — каза тя, — съм напълно убедена, че Джоселин не е знаела нищо за големите клубни печалби, които са били прехвърляни в офшорна сметка.

— Изглежда, Мадисън Бенсън редовно е обирала печалбите от инвестиционния клуб — каза Макс.

Дрю се прокашля.

— Доколкото това има значение, не мисля, че това са били единствените печалби, които тя прехвърляше по офшорни сметки. В последно време започнах да се питам дали не мами и редовните си клиенти. Всъщност бях станал толкова нервен, че обмислях да си подам оставката, макар това да бе най-добре платената работа, която някога съм имал.

— Сега, когато знам къде да търся, няма да е трудно за полицията да разбере дали тя е вършела измами със сметките си — каза Макс. — Но това не е важно за мен, поне засега. Това, което наистина искам да знам, е дали Бенсън се е виждала с някого?

Дрю изглеждаше изненадан. След това сви рамене.

— Да. Но го правеше потайно. Смятах, че човекът най-вероятно е женен.

— Сериозно ли беше? — попита Макс.

Дрю тихо изсумтя.

— Бих казал, да. Преди шест седмици тя отиде до Мауи за няколко дни.

— С мъжа, с когото се е виждала ли? — попита Шарлот.

— Пътува сама — отвърна Дрю. — Но съм почти сигурен, че и той е бил там по същото време.

— Какво те кара да си толкова сигурен? — попита Макс.

— Трябва да познавате госпожица Бенсън. Тя почти никога не си взимаше почивка. Тя бе заклета работохоличка. Обичаше бизнеса си. От време на време ходеше на спа през уикендите, но докато работех за нея, отиде до Хаваите само един-единствен път. Дори не остана там цяла седмица.

— Пътуването изненада ли те? — попита Макс.

— Шегувате ли се? Тя отлетя за островите точно когато сделката с „Кийуърт“ започна да се осъществява. Не можех да повярвам. Ситуацията бе много деликатна. Двама от най-големите й клиенти също имаха сериозни проблеми по това време. Не бе присъщо за госпожица Бенсън да напуска града, когато трябва да гаси пожар. Мога само да кажа, че тя явно наистина е изпитвала нещо към този тип.